Решение № 7 от 12.01.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Варна, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500555 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Н. Д. К. и В. П. К., чрез адв. З. С. срещу решение № 624/06.06.2025г., постановено по гр. д. № 2098/2023г. на ОС – Варна, в частите, с които е отхвърлен предявеният от въззивниците срещу Н. иск с правно основание чл.269, ал.1 ДОПК за приемане за установени правата им на собственост върху: склад на тавански етаж, находящ се на 7-ми етаж в жилищна сграда със ЗП 77,66 кв.м., състоящ се от три помещения, тоалет, балкон и тераса, ведно с 4,3671% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху имота, равняващи се на 15,66 кв.м., описан в първичен документ като таванско помещение №1, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с адрес гр. Варна, район „Младост“, ул. “Хан Кубрат“ № 52; 10 кв. м. ид.ч. от ПИ върху който е построена сградата целия с площ от 427 кв.м., по документ за собственост, а по скица 407 кв.м., представляващи прилежащи части към описания по-горе обект и паркомясто, който имот представлява ПИ *** по КККР на гр. Варна, като придобити чрез договор за продажба, сключен на 12.04.2017г. с НА № 41, т. І, рег.№2695, дело №33/2017г., ВН рег.№ 116 на НК, противопоставим на Н. като недобросъвестен владелец.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части, основани на доводи за допуснати процесуални нарушения 1 и направата на изводи в противоречие с установеното от доказателствата по делото и на материалния закон. Твърди се, че първоинстанционния съд не е установил правилно фактическата обстановка по делото, лаконично, изопачено и погрешно е анализирал фактите и представените доказателства.

Съдът неправилно е приел, че същинският предмет на спора е установяването на правото на собственост върху процесните имоти, придобито от въззивниците по противопоставим на недобросъвестните взискатели договор, поради което неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните и е достигнал до неправилни изводи по съществото на спора.

Считат, че от представените по делото доказателства, съгласно указанията на съда относно доказателствената тежест, безспорно се установява факта, че между въззивниците и ответника „Шон и Жо“ ООД, на 12.04.2017г. е сключен договор за покупко-продажба на процесните недвижими имоти, обективиран в НА № 41/2017г.; доказателствената сила на НА относно удостоверените с него факти - волята на страните, предмета на прехвърляне, цената и начина на плащане не е опровергана от ангажираните от ответника доказателства, поради което и неправилен и необоснован е извода на първоинстанционния съд, че цената по договора в размер на 14 400 евро, от които 9 600 евро са заплатени при подписване на договора, а 4 800 евро, продавачът се е съгласил купувачът да преведе по сметка на Н. за частично погасяване на дълга му по изп. д. № 3140026793/2014г. и постановление С16003-0020006829/13.05.2016г. Сключената сделка е била оповестена на Н., която с постановление е отменила наложените обезпечителни мерки от 18.04.2017г., чиито номер е бил вписан в платежното нареждане за платени от К. в полза на Н. суми. Изложени са и доводи за непротивопоставимост на ищците на наложената с постановление от 03.07.2019г. на публичния изпълнител възбрана върху процесния имот, както и доводи по съществото на спора.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и постановяване на решение с което да се уважи предявения иск.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна - Национална агенция за приходите е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Счита, че не са налице допуснати процесуални нарушения от съда, както и че постановеното от него решение е правилно и законосъобразно.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

С подадената на 13.01.2023 г. искова молба, уточнена с молба от 24.01.2024 г., Н. Д. К. и В. П. К., са предявили активно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 269, ал. 1 ДОПК, с които претендират да бъде прието за установено по отношение на двамата ответници „Шон и Жо“ ООД – в ликвидация, ЕИК: 103557286, гр. Варна и Национална агенция за приходите (Н.), гр. София, че ищците са 2 собственици на недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, както следва:

СКЛАД на тавански етаж, находящ се на 7 (седми) етаж в жилищна сграда, със застроена площ 77.66 кв. м., състоящ се от: три помещения, тоалет, балкон и тераса, ведно с 4.3671% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху имота, равняващи се на 15.66. кв. м., описан по първичен документ като таванско помещение № 1, при граници по първичен документ: имот № ***, стълбище, таванско помещение № 2, ул.

„Хан Кубрат“, представляващ по КККР, одобрени със Заповед № РД-1864/16.05.2008 г. на ИД на АГКК , съставляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, последно изменение със Заповед № КД-14-03-311/01.02.2012 г. на началника на СГКК – Варна, с адрес: гр. Варна, р-н „Младост“, ***, ет. 7, обект СКЛАД 1, с предназначение на самостоятелния обект – за склад, брой нива на обекта – 1 (едно), ниво: 1, стар идентификатор – няма, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – ***, под обекта - №

***, над обекта – няма, като самостоятелния обект се намира в сграда № 1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, както и 15.42/331.24 кв. м. идеални части от подземен паркинг, целият с площ 331.24 кв. м., представляващ по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, посл. изм. със Заповед № КД-14-03-311/01.02.2012 г. на началника на СГКК – Варна, самостоятелен обект с идентификатор № ***, с адрес: гр. Варна, р-н „Младост‘, ***, ет. – 1 , с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта – 1, прилежащи части: 34.80 кв. м., ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – няма, като самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в ПИ с ид. № ***, за които квадратни метра идеални части е отредено ПАРКОМЯСТО № 1, находящо се на сутеренен етаж на сградата, с площ 15.42 кв. м., при граници по първичен документ: имот с ид. № ***, калкан в имот № ***, паркомясто № 2, маневрено хале, ведно с 0.70179 % идеални части от общите части на сградата и 8.3559 % от маневреното хале в сутерена, както и 10 кв. м. от поземления имот, върху който е построена сградата, целият с площ 427 кв. м. по документ за собственост, а по скица с площ 407 кв. м., представляващи прилежащи части към гореописаните обекти, който имот представлява по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, посл. изм. със Заповед № КД-14-03-311/01.02.2012 г. на началника на СГКК – Варна, с идентификатор № ***, с адрес: гр. Варна, р-н „Младост‘, ул.

„Хан Кубрат“ № 52, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване (над 15 м.), стар ид. № ***; № ***, номер по предходен план: 501, 500, квартал 57, парцел XIX (деветнадесети), при съседи по скица:

101315.3515.622,

***,

***,

***,

3

***, ***.

В исковата молба са наведени твърдения, че ответниците са съответно длъжник и взискател по изп. дело № 3140026793/2014 г. по описа на публичен изпълнител при ТД на Н.-Варна, по което на 11.07.2019г. е била наложена възбрана в полза на ТД на Н. – Варна. На 18.06.2020 г. е била наложена възбрана в полза на Община Варна по изп. д. № 20207190400691 по описа на ЧСИ с рег. № 719 в КЧСИ, върху горепосочените недвижими имоти, едва след като ищците закупили същите с окончателен договор от 12.04.2017г. в условията на СИО. Окончателният договор за покупко-продажба бил сключен въз основа на сключения между страните на 14.04.2014 г. предварителен договор за покупко-продажба на горепосочените имоти. Вследствие на изпълнение на клаузите за плащане по предварителния договор, владението върху имотите е било предадено на купувачите през м. април 2014г. От този момент К.и владеели имотите чрез дъщеря си В.Н.К., която заплащала от тяхно име всички текущи разноски свързани с ползването на същите.

Уговорената в окончателния договор, сключен на 12.04.2017г. била 14 400 евро, равняващи се на 28 164 лв., от които 9 600 евро, равняващи се на 18 776 лв. са изплатени на 14.04.2014 г. при подписване на предварителния договор за покупко-продажба, а остатъка продавачът се е съгласил да бъдат преведени по сметка на ТД на Н. – Варна за частично погасяване на задължението на продавача по изп. д. № 3140026793/2014г. Н. К. превел уговореният остатък по посочената сметка. Била преведена и сумата от 1 959.70 лв. по сметка на Община Варна за погасяване на вземане за местни данъци. Вписване на НА № 41, том I, рег. № 2695, дело № 33 от 2017г. на нотариус рег. № 116 в НК било отказано на ищците с Определение от 12.04.2017 г. от съдия по вписванията при ВРС по мотиви, че не са представени доказателства за изпълнение на особените изисквания предвидени в чл. 264, ал. 4 от ДОПК. С определение , постановено по ч. гр. д. № 927/2017г., ОС-Варна потвърдил постановения от съдията по висванията при ВРС отказ. Ищците излагат, че са заплатили по сметка на ТД на Н. – Варна сумата от 9 388 лв., в резултат на което публичен изпълнител Росица Г. отменила с Постановление изх. № 170003024-0009445/12.04.2017г., вписано в СВ-Варна на 02.05.2017 г. наложената възбрана върху самостоятелния обект с идентификатор

№

***. С постановление за частична отмяна на наложени обезпечителни мерки от 18.04.2017г. с изх. № С 170003-0240009710/18.04.2017 г., вписано в СВ-Варна на 02.05.2017 г., публичният изпълнител отменил частично възбраната наложена с постановление за налагане на обезпечителни мерки №№26793/2014/000065/31.07.2015г. върху идеална част от гараж, съставляващ паркомясто № 1, ведно с 0.7079 ид. ч. от ОЧС и от правото на строеж върху имота, както и 8.3559 % ид. ч. от маневрено хале в сутерена, с площ от 15.42 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул.

„Хан Кубрат“ № 52. Ищците считат, че отмяната от страна на Н. на наложените върху процесните имоти обезпечителни мерки, непосредствено след получаване на сумата от 9 388 лв. сочат на извод за наличието на знание 4 за сключената прехвърлителна сделка по отношение на процесните имоти, както и, че независимо от постановените откази на съдията по вписванията, ищците притежават от 12.04.2017г. правото на собственост върху горепосочените имоти и следва да бъдат считани за собственици на същите по отношение на двамата ответници, тъй като вписването на нотариалния акт не е елемент от фактическия състав на прехвърлителната сделка, а единствено има за цел да разгласи подлежащия на вписване акт. Въпреки това Н. приема, че процесните имоти са собствени на „Шон и Жо“ ООД – в ликвидация, като не зачита прехвърлителния ефект на сделката, поради което за ищците е налице правен интерес за предявяване на исковете.

С писмен отговор Национална агенция по приходите - гр. София е изразила становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на исковете. Посочва, че е постановен влязъл в сила отказ № 86 от 13.04.2017г. на съдията по вписванията при ВРС по заявление с вх. № 9003/13.04.2017г. за вписване на Нотариален акт № 41; Н. и В. К.и са подали жалба в ТД на Н. – Варна срещу действия на публичния изпълнител по т. д. № 3140026793/2014г. с искане за отмяна на Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.

№ С190003-022-0056336/03.07.2019г., която е оставена без уважение с решение № 269/08.12.2019 г. на директора на ТД на Н. – Варна. С решение № 1081/21.07.2023г. на АдмС Варна е оставена без уважение, подадената от ищците жалбата срещу решението на директора на ТД на Н., като релевира довод за непререшаемост на въпроса за принадлежността на правото на собственост на процесните имоти, предвид постановения съдебен акт.