Определение № 2747 от 21.08.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2747 гр. Пловдив, 21.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20255300502241 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв.Г. М., в качеството му на пълномощник на ищеца по гр.д.№ 433/2024г. на РС- гр.Първомай М. А., против постановеното по първоинстанционното дело определение № 270/05.06.2025г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 188/23.12.2024г. в частта за разноските, като присъденото на жалбоподателя адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 500 лева бъде завишено до минимума по Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В частната жалба се сочи, че от ответника по първоинстанционното дело „Ти Би Ай банк“ЕАД е заявено възражение за прекомерност на адв.възнаграждение за пълномощника на ищеца, но само ако то е над законоустановения минимум, поради което районният съд нямал правомощие да намали адв.възнаграждение под този минимум. Сочи се също така, че при определяне на размера на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА не била отчетена цената на разгледания иск, която надхвърляла 6000 лева.

От въззиваемата страна „Ти Би Ай банк“ЕАД е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

По гр.д.№ 433/2024г. на РС- гр.Първомай е предявен иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за връщане на недължимо платена сума в размер от 6198,47 лева, съобразно с допуснато в о.з. на 30.10.2024г. увеличение на исковата претенция. С постановеното по делото решение № 188/23.12.2024г. искът е уважен изцяло, като в полза на адв.Г. М. е присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 500 лева.

Минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в приетата с решение на Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа / старо заглавие Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Тази наредба е предмет на разглеждане в Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С- 427/16 и С- 428/16. В т.1 от това решение е записано следното:“Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва 1 да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат- под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката- да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели“. Следователно СЕС не е констатирал директно противоречие на националната правна уредба с правото на ЕС, а е дал указание във всеки един конкретен случай съдът да извърши преценка относно това, дали приложението на предвиденото в Наредба № 1 от 9.07.2004г. минимално възнаграждение би довело до ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, т.е. дали това не би довело до недопустимо ограничаване на свободата на договаряне. Също така в т.3 от Решение от 25.01.2024г. по дело С- 438 на СЕС се приема, че „Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги“. Както е прието и в определение № 50015/16.02.2024 г. по ч. т. д. № 1908/2022 г., II т. о., размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ / с ново заглавие Наредба за възнаграждения за адвокатска работа/ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Във връзка с оплакваният в частната жалба на първо място следва да се отбележи, че при определяне на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА правилото по чл.78, ал.5 от ГПК, предвиждащо правомощие на съда да редуцира прекомерни адв.възнаграждения само по искане на насрещната страна, е неприложимо. Това правило се прилага единствено по отношение на договорени между страните и пълномощниците им адв.възнаграждения, а размерът на тези за предоставена безплатна правна помощ се определя по усмотрение на съда.

Както беше посочено по- горе, цената на предявения по първоинстанционното дело иск е в размер от 6198,47 лева, като при приложение на чл.7, ал.1, т.2 от наредбата минималният размер на адв.възнаграждение е 919,85 лева. Преценката относно това, в какъв размер следва да бъде определено адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, ще следва да се извърши на база на правната и фактическа сложност на спора по делото, като предвиденият в наредбата минимален размер на адв.възнаграждение се ползва само като приблизителен ориентир. Както се сочи и в мотивите към Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК „Постоянната съдебна практика на касационния съд приема, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика“. Настоящият състав на ПОС намира, че спорът по гр.д.№ 433/2024г. на РСгр.Първомай не се отличава с висока фактическа и правна сложност, предвид натрупаната многобройна съдебна практика по идентични искове. Недействителността на договора за потребителски кредит се извежда единствено от факта на включването в задължението на кредитополучателя на застрахователна премия, която не е взета предвид при отразяване на 2 общия размер на разходите и ГПР. За установяване на този факта е било достатъчно да бъдат представени договора за кредит и приложенията към него. Т.е. в исковата молба не е изложена сложна от фактическа и правна страна обосновка, нито е проведено доказване чрез множество различни по вид доказателствени способи. Ето защо, настоящият съставна ПОС приема, че определеният от първоинстанционния съд размер на адв.възнаграждение от 500 лева съответства на правната и фактическа сложност на спора по делото, поради което частната жалба ще следва да бъде оставена изцяло без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от адв.Г. М., в качеството му на пълномощник на ищеца по гр.д.№ 433/2024г. на РС- гр.Първомай М. А., частна жалба против постановеното по първоинстанционното дело определение № 270/05.06.2025г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 188/23.12.2024г. в частта за разноските, като присъденото на жалбоподателя адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 500 лева бъде завишено до минимума по Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3