Решение № 18 от 01.02.2018, Районен съд - Нова Загора

Р Е Ш

Е Н И Е № гр. Нова Загора, 01.02.2018 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

НОВОЗАГОРСКИЯТ районен съд колегия в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА Съдебни заседатели:

Членове: при секретаря Диана Дечева и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гражданско дело № 1611 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание по чл. 143 и чл. 149 от СК.

Ищцата И.С.Н., с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете А.П.А. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, чрез процесуалния си представител – адв.

М.П.М. *** твърди че е живяла на семейни начала с ответника П.П.А., с ЕГН **********,*** от края на 2008г. – до месец януари 2010г. и от месец септември 2010г. до месец февруари 2011г. От съвместното им съжителство се родило детето А., роден на ***г.

След окончателната раздяла на страните по делото през месец февруари 2011г. детето

А. останало да живее при майка си, като тя поела изцяло непосредствените грижи за него и издръжката му.

В исковата молба се твърди, че въпреки, че страните живеели в едно населено място, ответникът много рядко търсел детето си и срещите им се свеждали до няколко пъти годишно. Няколко пъти в годината бащата предоставял и минимални средства за детето си. През последната година бащата бил дал на детето вместо подаръци, следните суми: за Коледа- 60.00лв./подарък от дядо му/, месец юни 2017г. – 150лв./за рождения ден/ и месец септември 2017г. – 120.00лв./за първия учебен ден/.

Детето А. бил ученик във втори клас на

СУ”Христо Ботев”, гр. Нова Загора и освен средства за храна, облекло, обувки, за развлечения и почивка, за осигуряване на нормални битови условия за живот, за покриване на разходите в ежедневието му на учащ, към които трябвало да се добавят и пътните разходи от дома му в с.Кортен, до училището в гр.Нова Загора и обратно, възлизащи на 10лв. дневно.

Ищцата твърди в исковата си молба, че ответникът не желаел да участва в издръжка на детето си, въпреки че имал възможност и бил длъжен да го прави, а и нямал други алиментни задължения към свои низходящи, което определяло правния интерес на ищцата от предявяване на настоящия иск.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника П.П.А. да заплаща на малолетното си дете А.П.А., чрез неговата майка и законен представител И.С.Н., месечна издръжка в размер на 170.00лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда, както и за минало време за една година назад, ведно със законната лихва за забава на всяка просрочена вноска, до настъпване на законови основания за изменението или прекратяването и, както и да и заплати направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответника не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи изцяло.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител заявява че оспорва размера на предявения иск за определяне на издръжка, както и предявения иск за минало време. Моли съда да уважи искът за определяне на издръжка на малолетното дете до размера на минималния размер, който е равен на една четвърт от минималната работна заплата и да отхвърли предявеният иск за минало време.

От представените по делото писмени доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Малолетното дете А.П.А., с ЕГН ********** е родено на ***г., с майка И.С.Н., с ЕГН ********** и баща П.П.А., с ЕГН **********.

Страните по делото живели на съпружески начала от края на

2008г. до месец януари 2010г. и от месец септември 2010г. до месец февруари 2011г. От съвместното им съжителство се родило детето А., роден на ***г.

След окончателната раздяла на страните по делото през месец февруари 2011г. детето

А. останало да живее при майка си, като тя поела изцяло непосредствените грижи за него и издръжката му. Страните живеели в едно населено място, но ответникът много рядко търсел детето си и срещите им се свеждали до няколко пъти годишно.

Няколко пъти в годината бащата предоставял и минимални средства за детето си.

През последната година бащата дал на детето вместо подаръци, следните суми: за Коледа - 60.00лв./подарък от дядо му/, месец юни 2017г. – 150лв./за рождения ден/ и месец септември 2017г. – 120.00лв./за първия учебен ден/.

Детето А. е ученик във втори клас на

СУ”Христо Ботев”, гр. Нова Загора и освен средства за храна, облекло, обувки, за развлечения и почивка, за осигуряване на нормални битови условия за живот, за покриване на разходите в ежедневието му на учащ, следвало да се добавят и пътните разходи от дома му в с.Кортен, до училището в гр.Нова Загора и обратно, възлизащи на 10лв. дневно.

Ответникът не желаел да участва в издръжка на детето си, въпреки че имал възможност и бил длъжен да го прави, а и нямал други алиментни задължения към свои низходящи.

От събраните гласни доказателства чрез разпита на св. М. И. Н. и св. Р. И. М. и от представения от Д”СП”-Нова Загора социален доклад се установява, че ответника на плаща месечна издръжка за детето си А., като средствата които предоставя се свеждат до няколко пъти в годината изразяващи се в минимални суми, недостатъчни за издръжката на детето.

Ответникът не оспорва, че дължи издръжка за малолетното си дете А., но заявява, че оспорва предявения размер, тъй като живее на квартира на свободен наем, както и че изплаща кредит и доходите които получава не са достатъчни за да изплаща издръжка за детето в поискания от ищцата размер, както и оспорва искът за издръжка за минало време.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира за частично основателен предявеният осъдителен иск, квалифициран в доклада по делото по чл.143 от СК - за определяне на издръжка, за в бъдеще за малолетното дете на страните – А.П.А., която следва да бъде заплащана от ответника – неговия баща, както и съединеният иск с правно основание чл.149 от СК – за заплащане на издръжка за минало време.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл.143, ал.2 от СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретния размер се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142,ал.1 от СК. Алинея втора на чл.142 от СК посочва, че минималния размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

От данните по делото се установява, че малолетното дете А. живее само с майка си И.С.Н. след раздялата на родителите му и майката е този родител, който полага ежедневните грижи за отглеждането на детето и неговото възпитание. За периода след раздялата между страните ответника не е ангажирал безспорни доказателства, че е осигурявал издръжка за малолетното си дете А., като само няколко пъти е давал малки суми на детето. Данните в социалния доклад са че бащата не възразява относно искането на И.С.Н. за определяне на издръжка на малолетното дете А..

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Издръжката е институт на семейното право и представлява основано на закона задължение за определени членове към други членове от семейния кръг. Семейноправният характер на издръжката се съпътства от имуществен елемент, защото задължението за даване на издръжката е парично. Чрез иска за присъждане на издръжката се постига удовлетворяване на имуществени права на нуждаещия се от издръжка и е насочен срещу имуществената сфера на ответника. Според чл.143 ал.2 от