Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 51 от 24.06.2024, Районен съд - Дулово

Съд
Районен съд - Дулово
Дело
Гражданско дело 538/2023
Вид
Решение № 51
Подписан
24.06.2024
В сила
06.08.2024
Състав
Николай Костадинов Кънчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 327 · Търговски закон
  • чл.327, ал.1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Дулово, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20233410100538 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от *****, представлявано от управителя **** против ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, общ.***, представлявано от ****.

С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ във вр.чл.79 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от *** лв./**** лева/, дължима по договор за изграждане на отоплителна инсталация, за което е издадена Фактура № ***/16.12.2022г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски. Представя писмени доказателства.

В исковата си молба ищецът твърди, че през месец ноември 2022г. управителят на търговското дружество-ответнике поискал от ищеца да му бъде изпратена оферта за изграждане на отоплителна инсталация в жилищна сграда в с. ***. Чрез приложението за съобщениа „VIBER“ на ответника била изпратена оферта включваща необходимите материали и монтаж, общо за 6 100 лева. Управителя на ответното дружество уведомил ищцовата страна по телефона, че приема офертата и им възлага извършването на работата.

През месец декември 2022г. ищеца изпълнил възложената му работа, за което била издадена и изпратена на ответника фактура № ****г. на стойност 6 100 лв. с ДДС.

Първоначално ответника заплатил в брой сумата от 2 000 лева, а след многократни настоявания от страна на ищеца заплатил на 28.06.2023г. по банков път сумата от 1 500 лева. За останалата част от 2 600 лв. са водени с ответника много разговори за заплащането й, но като причина за неизпълнение на задължението било посочено неполучаването на гаранционна карта. Отказвал да се срещне с представител на ищеца за да получи гаранционната карта и да подпише приемо-предавателният протокол.

До датата на подаване на исковата молба остатъка от *** лева по фактура № ****г. не бил заплатен от ответника.

Ищеца счита, че за него е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.

Претендира и законна лихва върху главницата. Претендира деловодни разноски. Излага подробни съображения.

Ответника ****, не е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, не е изразил 1 становище по допустимостта и основателността на предявения иск, не е направил доказателствени искания, не е представил писмени доказателства.

В открито съдебно заседание при редовност в призоваването за ищеца се явява процесуалният му представител адв. ***, която поддържа исковата молба. В хода по същество заявява, че ответникът е заплатил след образуване на делото 2 100.00 лв., която сума представлява частично плащане на исковата претенция. Представя доказателство за извършено плащане по банков път на 28.11.2023г. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв., представляваща неизплатената част от претендираната сума ведно със законната лихва, и да отхвърли иска в останалата част поради настъпило плащане в хода на производството. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

За ответника в откритото съдебно заседание, при редовност в призоваването не се явява представител.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени и приети като доказателства: заверено копие на фактура № ****г., издадена от ****, заверено копие на Платежно нареждане за кредитен превод от 28.06.2023г., заверено копие на Приемо-предавателен протокол за изграждане на нова отоплителна станция от 07.03.2023г. и заверено копие на гаранционна карта № ***, издадена на 07.03.2023г.

От същите безспорно се установява, че ответникът е възложил на ищеца, а ищецът е изградил отоплителна инсталация в жилищна сграда в с.Върбино, общ.*** на стойност 6 100 лева с ДДС, за което била издадена процесната фактура № ****г. По тази фактура ответникът е направил две плащания в брой и по банков път, в общ размер от 3 500.00 лева.

От общо дължимата сума от 6 100 лева, към датата на подаване на исковата молба останала неизплатена сума в размер на 2 600 лева, която предмет на настоящото осъдителна претенция. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника.

Не се спори, че в хода на процеса – на 28.11.2023г., ответникът е заплатил на ищеца сумата от 2 100 лева /л.31 от делото/.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

За успешното провеждане процесния иск в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор, обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е. е изпълнил задължението си да предостави договорените услуги, както и размера на вземането си. При установяване на посочените обстоятелства ответника носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението си.

Съдът намира, че събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят несъмнения извод, че страните са били обвързани по силата на валидно сключен договор. Безспорно се установява, че предмета на договора е получен от ответника, ето защо, последния дължи претендираните от ищеца суми. Това обосновава, че предявения иск е доказан, както по основаване, така и по размер.

В съдебната практика е прието, че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за изработка между страните доколкото в самата фактура фигурира описание на услугата и използваните материали по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване.

2

Както бе посочено вече, съобразно трайната и непротиворечива практика п о чл. 290 ГПК на ВКС, фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор между две страни във връзка с търговски отношения между тях и да установи задължението, ако отразява съществени елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката или услугата, стойност начин на плащане, данните на двете страни, време и място на сключване на договора. Процесната фактура издадена от ищеца съдържа всички изброени реквизити. Следователно, съобразно вече изложеното тя валидно установява претендираното вземане.

Издадената и приета фактура има действието на покана за плащане на изискуемото възнаграждение - чл.84, ал.2 ЗЗД, следствие на което е изпадането на длъжника в забава. Издаването на фактурата обективира изпълнението на данъчното задължение, а изпращането й на получателя - волеизявлението на издателя, че очаква плащане. В такъв случай данъчният документ има и облигационната последица на покана по чл.84, ал.2 ЗЗД.

С оглед извършеното в полза на ищеца от ответника в хода на процеса – на 28.11.2023г. плащане на сумата от 2 100.00 лв., което се явява частично погасяване на претендираният размер от *** лв., иска следва да се уважи като основателен и доказан за размера от 500.00 лв. В останалата част до претендираният размер от *** лв., иска следва да бъде отхвърлен поради извършено плащане в хода на процеса.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата в общ размер на 664.00 лв., представляваща сторени деловодни разноски в настоящото исковото производство, а именно: 104.00лв –държавна такса за образуване на исковото производство и 560.00лв.-адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, Дуловският районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, общ.***, представлявано от ****, да заплати на „*****, представлявано от управителя ****, сумата от ***/лева, представляваща неизплатена част от цената по договор за възлагане, обективиран във Фактура № ****г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 10.11.2023г. до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ищеца „*****, представлявано от управителя **** против ответника ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, общ.***, представлявано от ****, иск с правно основание с чл. 327 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, за горницата над 500.00 лв. до претендираният размер от *** лв., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане , поради извършено плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА „ОСЪЖДА ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, общ.***, представлявано от ****, да заплати на „*****, представлявано от управителя ****, сумата от 664.00 лв./шестстотин шестдесет и четири лева/, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Силистра в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

3

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________

4