Решение № 13 от 31.03.2026, Районен съд - Кула

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Кула, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Административно наказателно дело № 20261330200001 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от С. В. С. ЕГН:

********** от град **************** срещу Наказателно постановление № 25-4518-000012 от 18.11.2025г., издадено от В.Т.В.-началник на ГПУ Брегово, с което са му наложени административни наказания по ЗДвП/Закона за движение по пътищата/, а именно: на основание чл. 175, ал.3, предл. първо от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 255.65 евро и „ Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и са му отнети 10 точки на основание Наредба № Iз2539 от 17.12.2012г. на МВР за извършено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като се излагат следните съображения в тази връзка: жалбоподателят не е знаел, че управлява МПС с прекратена регистрация, автомобилът е собственост на трето лице, наказателното постановление е издадено от некомпетентно лице и фактическата обстановка не отговаря на описаната.

В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, явява се лично, поддържа жалбата и прави искане наказателното постановление да бъде отменено на посочените в жалбата основания.

Въззиваемата страна– началник на ГПУ Брегово не се явява и не се представлява. Постъпило е по делото писмено становище от упълномощен юрисконсулт, с което оспорва жалбата и прави искане атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В тази връзка излага следните доводи: извършването на вмененото нарушението е безспорно доказано АУАН и НП са съставени от компетентни органи, не са допуснати съществени процесуални нарушения, АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички изискуеми реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и са посочени 1 изрично дата и място на извършване на нарушението, място на установяването му, подробно са описани обективните признаци на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които същото е извършено. Прави се искане за пресъждане за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателнопроцесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата е основателна.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което намира следното:

От фактическа страна се установи следното:

На 05.08.2025г. регистрацията на лек автомобил „Ауди КУ 7“ с рег. № *******, собственост на П.С.С. e служебно прекратена на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП, тъй като автомобилът няма сключена валидна задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите“. На 20.10.2025г. в 17,10 часа, жалбоподателят С. управлявал посочения лек автомобил на път ВТОРИ КЛАС № II-14, в района на ГКПП-Връшка Чука, спрян е за проверка и му е извършена такава от младши инспектор при ГПУ Брегово – М. К., която при справка в масивите на МВР установила, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил е с прекратена регистрация. Свидетелят Р. Й. Е. пристъпил към съставяне на АУАН на жалбоподателя. Докато свидетеля Е. съставял АУАН, жалбоподателят представил валидно сключена застраховка „ Гражданска отговорност“ със срок на валидност от 18,18ч. на 20.10.2025г.

Свидетелят Е. съставил на жалбоподателя АУАН №4518-46-20.10.2025г. в присъствието на колегата си К., който му предявил, като посочил в акта, че до приключване на проверката, водачът е представил валидна застраховка.

Жалбоподателят не е направил възражение. АУАН е съставен за това, че на 20.10.2025 г. в 17.10ч. в района на ГКПП- Връшка чука, на трасе „Изход“, управлява лек автомобил автомобил „Ауди КУ 7“ с Рег. № *******, който не е регистриран по надлежния ред. Регистрацията на автомобила е служебно прекратена на основание чл. 143, ал.10 от Закона за движение по пътищата на 05.08.2025г., което нарушение квалифицирал като такова по чл. 140, ал.1, предложение първо от ЗДвП. В законоустановения срок жалбоподателят не е депозирал писмено възражение. По случая е образувана Прокурорска преписка вх. № 3977/2025г. по описа на РП – Видин, по която е постановен отказ да се образува досъдебно производство на 13.11.2025г. и материалите са изпратени на началника на ГПУ Брегово, който издал атакуваното наказателно постановление срещу жалбоподателя, като възприел изцяло фактическата обстановка, посочена в АУАН и посоченото нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.3, предложение първо от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „Глоба“ в размер на 255,65 евро и „ Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети на жалбоподателя 10 точки.

Посочената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства, а именно: свидетелските показания на разпитаните от съда свидетели Р. Й. Е. и П.С.С., 2 цитирания от съда по – горе АУАН, Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 13.11.2025г. по Пр. пр. № 3977/2025г. на РП – Видин, справка от ОДМВР Видин, сектор „ Пътна полиция” за регистрацията на процесния автомобил, както и свидетелство за регистрация на същия, Застрахователна полица № BG/22/125003525260/20.10.2025г. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които са непротиворечиви, конкретни и логични, пресъздават възприятията си за случая с необходимата конкретика. По делото не са установени обстоятелства, от които да следва, че свидетелят Е. е заинтересован от изхода на административното производство, а свидетелят П.

С., който е син на жалбоподателя може да се приеме, че е заинтересован от изхода на производството, но неговите показания напълно кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, поради което съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели. Същите потвърждават изложеното в акта. Тези изявления представляват годни доказателства, относно релевантните за делото обстоятелства. Доколкото от доказателствената съвкупност по делото се установяват всички правно-релевантни факти, този съдебен състав приема за безспорно установена посочената в акта и в НП фактическа обстановка. АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.По делото не бяха събрани каквито и да било доказателства в обратната насока.

От цитираната справка на ОДМВР Видин, сектор „ Пътна полиция”, свидетелство за регистрация и свидетелските показания на свидетеля П. С. по категоричен начин се установява, че към датата на проверката - 20.10.2025г., посоченият лек автомобил не е собственост на жалбоподателя и е бил със служебно прекратена регистрация. От свидетелските показания на посочените свидетели, както и от съставения АУАН по категоричен начин се установява, че на посочената дата в 17,10 часа жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил на път ВТОРИ КЛАС № II-14, в района на ГКПП-Връшка Чука, на трасе "Изход".

Посочените обстоятелства не се оспорват и от жалбоподателя.

Съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това си правомощие, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им, като в конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник ГПУ Брегово, с оглед Заповед №8121з-1389/07.10.2024г. на министъра на вътрешните работи, поради което намира за напълно неоснователно възражението на жалбоподателя в тази връзка. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – свидетелят Р. Й.

Е., съгласно посочената по – горе заповед и Заповед и 3282з1580/02.04.2025г. на министъра на вътрешните работи. В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в 3 шестмесечния срок. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя, както и на НП.

Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Конкретизирани са времето, мястото и начина на извършване на нарушението, подробно са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението, което от своя страна е описано в достатъчно конкретна степен, за да е наясно нарушителя за извършването за какво конкретно административно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. С оглед на посоченото, съдът намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Не се спори по делото, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият на 20.10.2025г., в 17,10 часа е управляван от жалбоподателя на път ВТОРИ КЛАС № II-14, в района на ГКПП-Връшка Чука, на трасе "Изход", който път е отворен за обществено ползване, което се доказва и от свидетелските показания на разпитаните пред съда свидетели. Не се спори също, а се доказва и от събраните по делото доказателства – справка от ОДМВР – Видин, сектор „ Пътна полиция”, че към 20.10.2025г. служебно е била прекратена регистрацията на управлявания от жалбоподателя влекач на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП, тъй като същият не е имал валидно сключена действаща застраховка „ Гражданска отговорност” на автомобилистите, т.е. не е бил регистриран по надлежния ред.

Съдът споделя възражението на жалбоподателя, че деянието е извършено без вина, доколкото жалбоподателят не е знаел, че лекият автомобил е бил с прекратена регистрация към 20.11.2025г., когато го е управлявал при извършване на проверката. Безспорно по делото се установява, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил към момента на проверката не е негова собственост. В чл. 143, ал. 10 ЗДвП е регламентирано, че „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса, като след редакцията на разпоредбата, в сила от 07.09.2025г. не се изисква уведомяване на собственика, но съгласно действащата към момента на нарушението разпоредба на чл.18б, ал.1, т.8 и ал.2 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/ се прекратява регистрацията на ПС по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредбата при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или т.8/относимата за случая/, се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. В случая 4 регистрацията е прекратена по чл. 18б, ал.1, т.8 от Наредбата, при която хипотеза наредбата предвижда задължение собственикът на автомобила да бъде уведомен при прекратяване на регистрацията.