Решение № 543 от 17.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 543 гр. Бургас, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20262120201447 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Т. С., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 26-4058-000249/03.04.2026 г., издадено от началник на сектор „Специализирани полицейски сили” при ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на чл.

150 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 153,39 евро.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 19.02.2026 г., около 16:37 часа, в гр. Бургас, ж.к. И......, в посока бул. Д.... Д...., жалбоподателят В. С. управлявал лек автомобил М...... с рег. № А ....., без да е правоспособен водач, поради липсата на контролни точки. Нарушението е констатирано от свидетеля К. И. старши полицай в сектор „Специализирани полицейски сили” при ОД на МВР - Бургас.

На същата дата на жалбоподателя е съставен акт за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, препис от който му е връчен без възражения.

На 03.04.2026 г. е издадено и атакуваното в настоящото производство НП.

От представените по делото преписи на наказателни постановления срещу В. Т. С. (л.

38 - 41), както и от справката за нарушител/водач (л. 24 - 27), се установява, че жалбоподателят е с 0 контролни точки, като същите са отнети както следва: на 06.02.2023 г. е 1 издадено НП № 22-0769-003822, връчено на 23.02.2023 г., с което са му отнети 6 контролни точки; на 19.12.2024 г. е издадено НП № 24-4058-001008, връчено на 30.01.2025 г., с което са му отнети 8 контролни точки; на 24.07.2024 г. е издадено НП № 24-0431-000242, връчено на 07.12.2025 г., с което са му отнети 10 контролни точки; на 08.07.2025 г. е издадено НП № 250819-002656, връчено на 22.10.2025 г., с което са му отнети 26 контролни точки. Така на жалбоподателя са били отнети общо 50 контролни точки при максимален брой 39, съгласно чл. 2 от Наредба № із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, поради което е загубил правоспособност като водач на МПС.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът напълно кредитира показанията на актосъставителя, който установи, че жалбоподателят е нямал контролни точки към момента на проверката, респ. е бил неправоспособен водач. Показанията на свидетеля са последователни и непротиворечащи, и се подкрепят от останалите писмени доказателства по делото.

По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на 13.04.2026 г., а жалбата подадена на 23.04.2026 г.), от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в 6-месечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващa да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая, не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени 2 нарушения на процесуалните правила, водещи административнонаказателното производство против него. до порочност на

Съдът намира, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, въвеждаща задължение за водачите да бъдат правоспособни при управление на пътни превозни средства. Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

Към момента на проверката жалбоподателят е имал качеството на "водач" на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП - лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

Изпълнителното деяние на нарушението се изразява в "управление" на МПС. Съдът счита, че жалбоподателят безспорно е бил установен от контролните органи докато е управлявал лекия автомобил, т.е. налице е "управление" по смисъла на закона. В тази връзка следва да се посочат и задължителните указания на ВС, дадени в т. 2, б "а" на ППВС № 1/1983 г., според които понятието "управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.

На следващо място, от обективна страна, няма спор, че лекият автомобил, който жалбоподателят е управлявал, е „пътно превозно средство“ по смисъла на § 6, т. 10 от ДР на ЗДвП и "моторно превозно средство" по смисъла на § 6, т. 11 на ЗДвП, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство или индивидуално електрическо превозно средство.

От субективна страна жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на нарушението си и въпреки това е искал да управлява МПС. Той е съзнавал, че е неправоспособен водач, тъй като контролните точки са му отнети с влезли в сила НП, за които има задължение да следи сам за оставащия им брой, както и че с действията си същият привежда в движение лекия автомобил и го предвижва в пространството, но въпреки това, от волева страна, е искал да управлява МПС.

В случая безспорно се установява, от събраните доказателства, че на посочената дата и място жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил без да е правоспособен водач, поради липсата на контролни точки. Няма никакви данни контролните точки да са били възстановени към датата на деянието, поради което и следва да се приеме, че водачът е бил с изцяло отнети контролни точки. Това поведение се явява противоправно и правилно е било квалифицирано като нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

За нарушението чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер на 300 лв., като именно такова наказание е наложено на жалбоподателя. Размерът на наказанието е фиксиран от законодателя, поради което не подлежи на изменение.

Конкретното нарушение не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на 3 чл. 28 от ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение" (ТР № 1/2007 г. на ОСНК). Видно от справката за водач, жалбоподателят е системен нарушител, многократно санкциониран за различни нарушения на ЗДвП (със седем броя влезли в сила НП и 45 броя ЕФ - л. 58 - 61), поради което и личната му обществена опасност не само, че не е по-ниска, а дори е завишена, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора, разноски принципно се дължат на АНО, но доколкото не е направено искане за присъждане на такива, то и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-4058-000249/03.04.2026 г., издадено от началник на сектор „Специализирани полицейски сили” при ОД на МВР Бургас, с което за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя В. Т. С. е наложено административно наказание глоба в размер на 153,39 евро (300 лв.).

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4