Решение № 6038 от 24.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6038 гр. София, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Гражданско дело № 20221100102591 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ от Г. П. М. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на следните суми: сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на незаконното обвинение в престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 1, ал. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 339, ал. 1, пр. 1, пр. 2 от НК по ДП № 43/ 2012 год. по описа на ГДКП, пр. пр. № 410/ 2012 год. по описа на СП, за които е оправдан изцяло с влязла в сила на 16.03.2017 год. присъда по НОХД №1492/2013 год. по описа на СНС, IX състав, ведно със законна лихва за забава върху сумата, считано от 16.03.2017 год.

/датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до окончателното й изплащане; сумата от 75 600 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение в брутен размер с дължимите данъчни и осигурителни вноски за длъжността Началник влак товарно движение гара Искър към РТП София 1 при ПТП София към „БДЖ - Товарни превози” ЕООД през периода от 27.06.2012 год. до месец януари 2020 год., заедно със законната лихва върху тази сума от 16.03.2017 г. до окончателното й изплащане; сумата от 1500.00лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи изплатен адвокатски хонорар за защита по ДП № 43/ 2012 год. по описа на ГДКП, пр. пр. № 419/2012 год. по описа на СП.

В исковата молба са изложени съображения, че към месец юни 2012 год. работил по трудов договор към „БДЖ - Товарни превози“ ЕООД, ЕИК ******* на длъжност „Началник влак, товарни превози” гр. София, бил семеен и баща на две малолетни деца. Ползвал се с добро име сред съседи, близки, познати и колеги. На 11.04.2012 год. с постановление на прокурор при Специализираната прокуратура е образувано досъдебно производство по пр. пр.№ 410/ 2012 год. по описа на СП срещу неизвестни извършители за това, че за времето от 2011 год. и към 11.04.2012 год. в гр.

София участвали в организирана престъпна група. Разследването е разпоредено на Главна дирекция борба с организираната престъпност /ГДБОП/, където е 1 администрирано ДП № Б20/ 2012 год. по описа на ГДБОП, а впоследствие възложено на разследващ полицай при Главна дирекция криминална полиция и водено дознание № 43/ 2012 год. по описа на ГДКП. На 27.06.2012 год. от служители на ГДКП - МВР е проведена специализирана полицейска операция, при която и въз основа на предварително разрешение на съдия от Специализиран наказателен съд /СНС/ в дома на Г. М., в ранната утрин и в присъствието на малолетните му деца, живущи на адреса в гр. Ихтиман, ул. „******* *******, пред погледите на съседите, е извършено претърсване и изземване. Със заповед за задържане по реда на ЗМВР е задържан за срок от 24 часа. На същата дата му е повдигнато обвинение по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс и е определена мярка от прокурор при СП - „Задържане за срок до 72 часа“ по реда на чл. 64, ал. 2 от Наказателно процесуалния кодекс /НПК/. По искане на наблюдаващия прокурор по пр. пр. № 410/ 2012 год. на СП е образувано ч.н.д №998/ 2012 год. на СНС, като в проведеното на 29.06.2012 год. съдебно заседание спрямо Г. М. е взета най-тежката мярка за неотклонение - „Задържане под стража“. На 06.07.2012 год. определението на СНС е потвърдено от Апелативен специализиран наказателен съд /АСНС/. От наблюдаващия прокурор при СП с постановление от 04.07.2012 год. е наложена и мярка за процесуална принуда по чл. 68 от НПК - Забрана да напуска пределите на Република България. Отново по искане по чл. 69 от НПК на прокурор от СП от 12.07.2012 год. е образувано ч.н.д.№1060/ 2012 год. на СНС в хода на което на 13.07.2012 год. с определение съдът е отстранил Г. М. от длъжност. В производство по чл. 65 от НПК мярката за неотклонение е изменена от „Задържане под стража“ в най-леката такава - „Подписка“, за което са изложени аргументи, че не може да се направи обосновано предположение за авторство на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. С протест определението от 13.09.2012 год. е оспорено, като в проведеното въззивно производство по в.н.ч.д№ 168/ 2012 год. на АСНС, като с определение от 21.09.2012 год. взетата от първоинстанционния съд мярка „подписка“ е изменена в „Гаранция в пари“ в размер на 1000 лева. С помощта на близки и роднини паричната сума е платена от ищеца, след което е освободен от Следствения арест. На 30.11.2012год. на ищеца са повдигнати обвинения в престъпления по чл. 321, ал. 3, пр.

1, алт. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 339, ал. 1, пр. 1, пр. 2 от НК. След предявяване на материалите по досъдебното производство, разследването е приключено и делото е изпратено на СП със заключително мнение на разследващия полицай. С обвинителен акт на СП от 20.12.2012 год. Г. М. е предаден на съд по обвинения в престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 1, алт. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 339, ал. 1, пр. 1, пр. 2 от НК.

Администрирано е НОХД № 2184/2012 год. по описана СНС. С присъда от 13.06.2012 год. по НОХД№2184/ 2012 год. СНС признал Г. М. за виновен в престъпление по чл.

321, ал. 3, пр. 1, алт. 2, вр. ал. 2 от НК и го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението за срок от четири години. Едновременно с наказанието лишаване от свобода е наложено и наказание - пробационна мярка „Задължителна регистрация по настоящ адрес за целия период на изпитателния срок с периодичност два пъти седмично. Със същата е признат за невиновен и оправдан за престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК. Срещу издадената присъда е постъпил протест от СП, с искане за осъждане на Г. М. за деянието по чл. 339, ал. 1 от НК и ефективно изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода за престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 1, алт. 2, вр. ал.

2 от НК. Образувано е ВНОХД№ 277/ 2013 год. по описа на АСНС, по което е постановено решение, с което е отменена изцяло присъдата на СНС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. След връщане на делото в СНС е образувано НОХД 1492/ 2013 год. по описа на СНС, в рамките на което, с определение от 17.01.2014 год., мярката за процесуална принуда - „Забрана за напускане пределите на Република България“ на Г. М. е отменена, като с протоколно определение от 21.02.2014 год. е изменена и мярката му за неотклонение от „Гаранция в пари“ в размер на 1000 /хиляда/ лева в „Подписка“. На 29.10.2014 год. е произнесена присъда по НОХД №1492/ 2013 год. по описа на СНС, с която Г. П. М. е признат за 2 невиновен и оправдан за престьпленията по чл. 321, ал. 3, пр. 1, алт. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 339, ал. 1, пр. 1, пр. 2 от НК. По подадени основен и допълнителен протест от прокурор при СП е образувано ВЪЗЗИВНО производство — ВНОХД№ 59/ 2015 год. по описа на АСНС, по което с решение от 09.07.2015 год. е потвърдена изцяло присъдата. По подаден протест делото е изпратено за разглеждане от Върховен касационнен съд /ВКС/. Администрирано е к.н.д. №1167/ 2015 год. по описа на ВКС, което приключило с решение от 25.01.2016 год., с което е отменено решението на АСН по внохд №59/ 2015 год. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, поради допуснато абсолютно процесуално нарушение - липса на протокол от съдебно заседание, доколкото наличният по делото не е бил подписан от председателя на съдебния състав. В АСНС е входирано ново ВЪЗЗИВНО производство - вх.№ 45/ 27.01.2016 год., но поради невъзможност за сформиране на съдебен състав, който да разгледа делото, то е изпратено на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд. С разпореждане от 01.02.2016 год. на заместник председателя на ВКС, делото отново е върнато на АСНС с указания за надлежното му деловодно оформяне.

На 03.02.2016 год. материалите по делото отново са постъпили в АСНС и е било образувано внохд №24/ 2016 год. по описа на съда. С разпореждане от същата дата на председателя на АСНС делото е изпратено по компетентност на ВКС на основание чл.

43, т. 3 от НПК. В частното касационно производство по ч.н.д. № 148/ 2016 год. по описа на ВКС с определение от 25.02.216 год., внохд № 24/ 2016 год. е било изпратено за разглеждане от Апелативен съд –София, където е проведено въззивното производство по разглеждане на протестите - основен и допълнителен на АСП срещу присъда по нохд № 1492/ 2013 год. по описа на СНС – внохд№ 192/ 2016 год. по описа на САС. В мотивите на съда е посочено, че „ обвинителният акт изначало не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. Принципно тъкмо обвинителният акт е този, в който в пълнота се разгръща обвинителната теза, която трябва да е формулирана така, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. В настоящия случай обаче обвинителния акт е изключително неточен и повърхностен - липсва конкретизация за липсата на горива по вид, количество, стойност, конкретни дати на които всеки от подсъдимите е осъществявал престъпната си дейност и какви по вид горива е източвал, липсват конкретни данни за организационната и ръководна роля на подс. И., липсват конкретни данни за съгласуваност между членовете на групата да вършат престъпления, липсват данни и за липсата на какъвто и да е вид гориво в БДЖ.

Предвид обстоятелството обаче, че присъдата е оправдателна и с нея в пълна степен е гарантирано правото на защита на подсъдимите, а обвинението само по себе си е попаднало в ситуация на изначална безнадеждност, не се налага присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на недостатъците на обвинителния акт." Ответникът депозирал касационен протест срещу решението по внохд №о 192/ 2016 год. на САС с искане за осъждане на Г. М. за престъпленията, за които е повдигнато обвинение. С решение от 16.03.2017 год. по К.Н.Д. №1118/2016 год. на ВКС е оставено в сила въззивното решение от 16.05.2016 год. по внохд № 192/2016 год. на САС и Г. П. М. е изцяло оправдан по повдигнатите от ответника.

Излага доводи, че от момента на повдигане на обвинението на 27.06.2012 год. до приключване на наказателното производство и доказване на неговата невинност на 16.03.2017 год. са изминали повече от 4 години и 8 месеца, през които търпял неблагоприятни последици, изразяващи се в несправедливото обвинение в две тежки умишлени престъпление, които знае, че не е извършил, задържането му за срок от 24 часа по ЗМВР и за 72 часа по НПК, незаконното лишаване от свобода с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ продължило близо 3 /месеца/, другите мерки за процесуална принуда, му насаждат страх, че спрямо него се извършват незаконни действия, които създават предпоставки за последващото му осъждане на наказание „Лишаване от свобода“. Не без значение е и фактът, че в дома му е извършено 3 претърсване и изземване в присъствието на малолетните му деца, на близки и съседи.

В този момент се намирал в разцвета на зрелостта си, с установени трудови и социално полезни навици, с ясно изградена ценностна система, висок морал и семеен статус.

Действията на ответника увредили целия му начин на живот. Бил принуден и се явявал на всички призовавания от разследващи и съдебни органи, като за това бил принуден да пътува от дома си в гр. Ихтиман до гр. София, независимо че не е разполагал със средства. Търпял наложените мерки за процесуална принуда. Изпитвал срам и неудобство от това, че е сочен за крадец, както пред децата и роднините си, така и сред живущите в гр. Ихтиман и бившите му колеги. Действията на ответника на 27.06.2012 год. били широко оповестени чрез всички национални ежедневници и електронни издания, в които се твърдяло, че железничари са източили гориво от БДЖ, а в някои от тях изрично е посочено и името на ищеца. По този начин, чрез средствата за масово осведомяване, ответникът разгласил информация за хода на воденото досъдебно производство, за извършените действия по разследването, за личността на Г. М., за дома му и намерените вещи, за повдигнатото му обвинение и пр. Фактьт на задържане и привличане на М. за кражба на гориво и обвинение в престъпление по чл. 321 от НК станал известен на широк кръг от лица - приятели, колеги, близки и роднини. Преди да бъде обвинен от прокуратурата, той работел и доказал коректността, всеотдайността и професионалните си качества, давайки всичко от себе си в името на работата си, бил е уважаван от колегите си, приятелите и съгражданите. Създал добро име и репутация, но обвинението, че е участвал в организирана престъпна група за кражба затворило пред него възможността да си намери работа. Приятелите му се отдръпнали от него, бил злепоставен пред близки, роднини и приятели. Накърнено било доброто му име в обществото, намалена работоспособността му, срамувал се, изпитвал унижение, били са накърнени честта и достойнството му, изживявал силен психоемоционален стрес.