Определение № 1683 от 23.10.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1683 гр. Варна, 23.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева като разгледа докладваното от Стояна Илиева Частно наказателно дело № 20253110204202 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК и е образувано по жалба на М. М. М. с ЕГН **********, чрез адв.В. Н., АК София срещу Постановление от 03.10.2025 г. на РП Варна за прекратяване на наказателно производство по ДП № 233/2022 г. по описа на сектор ПП ОД МВР Варна.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания прокурорски акт. От името на своята доверител адв. Н., АК София счита, че събраните доказателства сочат по категоричен начин, че виновен за настъпване на процесното ПТП е единствено водачът на т л. а. „Волво С 40“ с per. № В 4447 ВС - Б.В., който е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил средни телесни повреди на доверителя му.

Оспорват се заключенията на назначените експертизи. Твърди се, че постановлението за прекратяване на наказателно производство е бланкетно, като не е проведен задълбочен анализ на конкретната фактическа обстановка по делото. Моли се съдът да отмени постановлението на РП Варна за прекратяване на горецитираното досъдебно производство и да върне делото, като счита, че е необходимо да бъде назначена повторна тройна АТЕ.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и съображенията на прокурора, намира за установено следното :

По допустимост на жалбата:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице- процесуален представител на пострадалата от престъплението.

Съгласно чл.243,ал.3 от НПК срокът в който може да се обжалва постановлението на прокуратурата пред съответния първоинстанционен съд е 7-дневен от получаване на преписа. В конкретния случай постановлението е било връчено на 29.05.2017 год., а жалбата е входирана в РП Варна на 05.06.2017 год., т.е. същата е подадена в срок. Предвид гореизложеното съдът намира, че разглеждането на жалбата е допустимо. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

1

От фактическа страна:

Досъдебно производство № 233/2022 г. по описа на с-р „ПП“-ОД-МВР - Варна, е започнало на 14.06.2022 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК и водено за престъпление по чл.343, ал. 1 б „б“ вр.чл.342, ал 1 от НК.

В хода на разследването е било установено следното:

На 13.06.2022 г. свид. Б.В. около 21.30 часа се качил в собствения си лек автомобил „Волво“ С 40 с per. № В 4447 ВС с дясна дирекция и потеглил от жк Възраждане, гр. Варна, с цел да се прибере в дома си, находящ се на ул.“Раковски“ №

21. Тъй като било тъмно, работели уличните светлини, а св. В.карал с включени къси светлини. Движел се по бул. „Цар Освободител“ в посока центъра на града. Пътното платно било сухо. Водачът спрял на кръстовището с бул. „Хр. Смирненски“, в лява лента, на червен сигнал на светофара, като вдясно от него имало друг автомобил. На зелен сигнал, св. Б. В. потеглил, колата вдясно от него се забавила, а той продължил направо в лявата лента, а след това се престроил в дясна лента. В посочената лента, той карал със скорост 48 км/ч, пътят бил добре осветен, не се виждало да има хора по тротоара вдясно, насреща не идвали коли, не се виждали и фарове наблизо срещу него.

По същото време св. М. М. бил до отбивката за автосервиза,като внезапно тръгнал да пресича бул. „Цар Освободител в посока от Запад на Изток, на място,което не било обозначено и предвидено за преминаване на пешеходци.

Св. В. забелязал човек пред колата му вдясно, с гръб към него, като му се сторило,че той бягал.Водачът веднага натиснал спирачката на управлявания от него автомобил и в този момент настъпило съприкосновение между лекия автомобил и пешеходеца св.М..След удара последният се възкачил на предния капак на лекия автомобил и достигнал до стъклото челно, като го счупил,след което изпаднал в дясно от автомобила и се плъзнал по пътната настилка.

Св. В. веднага слязъл от автомобила си и видял св. М. да лежи напречно в неговата лента с глава към бордюра, видял, че същият бил с отворени очи,като му казал, че го боли крака. Св.

В. подал сигнал на тел. 112. Други хора също спрели автомобилите си и дошли да помогнат на пострадалия. На място пристигнали екипи на с-р „ПП“-ОД-МВР-Варна и ЦСМП,които се заели да му окажат първа помощ на място. След това с линейка св. М. бил отведен в МБАЛ „Св.Анна“АД-Варна. На 21.06.2022г.,той бил опериран в Клиниката по Ортопедия и травматология.

Междувременно,водачът Б.В бил тестван от полицейския екип за употреба на алкохол и наркотици, като пробите били отрицателни.

Впоследствие,бил отведен до ВМА,където дал и кръвна проба.

Видно от протокол за химическа експертиза № 610/14.06.2022 г. в изследваната проба кръв, взета от Б. В. не се доказва наличие на етилов алкохол.

Съгласно протокол за химическа експертиза № 11/14.06.2022 г. в изпратена за изследване 2 проба кръв,взета от М. М. М. се доказа етилов алкохол- 1,76 промила в кръвта.

По делото е била назначена автотехническа експертиза, съгласно заключението на която, за водача на автомобила не е съществувала техническа възможност да спре преди мястото на удара,ако е реагирал, чрез спиране в момента, когато пешеходецът е предприел пресичане на бул. „Цар Освободител“.

Според същата експертиза, пешеходецът е действал технически неправилно, като е предприел пресичане на нерегламентирано за целта място и по необезопасен начин, навлизайки в обхвата на опасната зона на спиране на автомобила.

По делото е била назначена и тройна авто-техническа експертиза, която определя мястото на удара -на платното за движение на бул. „Цар Освободител, в района пред № 548, на 1,80 м след Ориентир и на 1,20 м в ляво от десния край на платното за движение. Съгласно експертизата, лекият автомобил се е движел с включени фарове на къси светлини.

Видимостта на водача му е била ограничена от осветеността на късите светлини на фаровете на автомобила, като видимостта на предните светлини на автомобила от пешеходеца е над 70 м. Според експертите опасността за водача на лекия автомобил настъпва когато пешеходецът навлиза на платното за движение на бул. «Цар Освободител», като разстоянието от мястото на удара, на което се е намирал лекия автомобил „Волво“, когато пешеходецът е навлязъл в платното за движение е 17,99 метра.Определена е опасната зона за спиране на автомобила при движение с 48,02 км/час е 29,97 метра, като същата е съобразена с осветеността на фаровете на къси свитлини.

Прието е, че водачът на лекия автомобил не е имал възможност да спре безопасно при навлизането на пешеходеца на платното за движение на бул. «Цар Освободител», а причина за настъпване на транспортното произшествие е навлизането на пешеходеца М. М. на платното за движение, в лентата за движение и в коридора на движение на лек автомобил „Волво“ С 40 с per. № В 4447 ВС, на място, което не е обозначено и предвидено за преминаване на пешеходци. Пешеходецът е навлязъл в опасната зона на спиране на лекия автомобил, при което водачът му не е имал техническата възможност да предотврати произшествието чрез спиране.

Съгласно заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза РП Варна е приела, че вследствие на настъпилото пътно транспортно произшествие между лек автомобил „Волво“ С 40 с peг. № В 4447 ВС с водач свид. Б.В. й пешеходецът св.постр. М. М. М., последният е получил средни телесни повреди - счупване на тялото на малкия пищул на лявата подбедрица в долна и средна трети, счупване на тялото на дясна бедрена кост в горта трета.

Анализирайки събраните доказателства и заключението на изготвените експертизи РП Варна е приела, че липсва неправомерно поведение от страна на водача на лекия автомобил, а е налице „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК и на основание чл.199, чл.243, ал.1 т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК прекратила наказателното производство по ДП № 233/2022 г. по описа на сектор ПП ОД МВР Варна.

3

От правна страна:

Производството по чл. 243, ал.4 и сл. от НПК има за цел осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на актовете на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство на досъдебната фаза. Съдът, без да нарушава установените с Решение № 1 от 1999г. на Конституционния съд на РБ предели на съдебен контрол следва да провери извършено ли е пълно, всестранно и безпристрастно разследване, установена ли е правилно фактическата обстановка по делото и по – нататък извършени ли са всички последващи процесуални действия, които са включени в правомощията на прокурора. Следва да се има предвид, че чрез съдебния контрол не могат да бъдат дерогирани и замествани от съдебните органи конституционните правомощия на прокурора да решава кого и дали да привлече към наказателна отговорност лице, и за какво престъпление.

Изцяло в прерогативите на прокуратурата е преценката срещу кого и какво обвинение следва да се предяви и надзорните инстанции в лицето на съда не могат да излизат извън тези рамки, а само да проверяват дали не са били допуснати съществени процесуални нарушения или неправилно приложение на материалния закон, каквито в настоящия случай според състава на съда не са налице.

Съображенията и направените изводи от прокурора при РП Варна се споделят изцяло от настоящия съдебен състав.

Фактическите положения по делото са установени при съблюдаване на изискването за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата. Съобразявайки установените обстоятелства, прокурорът е приел отсъствие на извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК от страна на водача и в този смисъл направените възражения от страна на процесуалния представител на жалбоподателя са неоснователни.

Наблюдаващият прокурор е взел под внимание всички събрани доказателства по делото, като е обсъдил внимателно показанията на свидетелите и заключенията на експертизите.

Правилно прокурорът е приел, че липсват доказателства досежно допуснато от водача нарушение на правилата по пътищата.

При така приетият механизъм за настъпване на ПТП, правилен и законосъобразен според съда се явява изводът на прокурора, че липсва виновно поведение на водача на лекия автомобил, а причината за настъпване на ПТП е поведението на пострадалия,който навлязъл на платното за движение в лентата за движение и в коридора на движение на лекия автомобил „Волво“, на място, което не е било обозначено и предвидено за преминаване на пешеходци.Пешеходецът е навлязъл в обхвата на опасната зона на спиране на лекия автомобил при което водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране. Съгласно Решение № 246/1976 год. на III н.о. опасната зона за спиране на едно моторно превозно средство представлява основание за отпадане отговорността на водача в случаите, когато:

1. опасността за движението е възникнала в нейните граници, определени от началния момент на нейното възникване до привеждането на пътното превозно средство в 4 състояние на неподвижност.

2. скоростта на движението е съобразена с изискванията на чл.20,ал.2 от ЗДвП или с изрично предвидените правила по чл.119-123 от ППЗДвП на конкретната пътна обстановка за движение с намалена скорост. Изключени са опасните зони, които са създадени от скорости над максимално предвидените и несъобразени с конкретната пътна обстановка скорости.

3. изменението в пътната обстановка е настъпило в резултат на отрицателното действие на такъв фактор, който водачът не е възприел по извинителна причина, не е могъл и не е бил длъжен да предвиди или се намира в обективна невъзможност да вземе мерки за безопасност на движението.

4. водачът на моторното превозно средство не е допуснал извън скоростта друго нарушение на правилата за движение, което се намира в причинна връзка с настъпилите вредни последици.

Несъстоятелни са изложените в жалбата на пострадалия възражения за наличие на виновно нарушение от страна на водача В. . За да е налице престъпление по чл. 343 НК, законът изисква нарушение на правилата за движение от страна на водача на моторното превозно средство и това нарушение да е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. В конкретния случай такова нарушение липсва. В. се е движил със скорост 48,02 км/час в рамките на разрешената за населено място. Въпреки, че е управлявал автомобил с дясно разположен волан, зоната на осветеност пред автомобила в коридора му за движение е била същата, като на автомобил с лява дирекция. Скоростта на движение на автомобила е била технически съобразена с осветеността на фаровете на къси светлини.

Разпечатката съдържа 46 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f533beb2-15df-4948-82a1-1a589f02bd83