Решение № 82 от 16.11.2022, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Търговско дело 118/2021
- Вид
- Решение № 82
- Подписан
- 16.11.2022
- В сила
- 19.12.2022
- Състав
- ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.37 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.409 · Кодекс за застраховането
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.497 ал.1 т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.128 · Наказателен кодекс
- чл. 15 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 82 гр. ХАСКОВО, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. Х.ВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Търговско дело № 20215600900118 по описа за 2021 година
Т.д. № 118/2021 г. по описа на Окръжен съд-Хасково е образувано по искова молба вх. № 2821/30.08.2021 г., подадена от К. С. Ф. от с. ****, с която е предявил обективно съединени искове против ЗАД „ Армеец“ АД гр. София, а именно: 1. Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 50 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени, представляващи претърпени болки и страдания в резултат на увреждания получени при ПТП настъпило на 24.08.2020 г. в гр. Хасково / изм. съдебно заседание от 17.10.2022 г./ ; 2.Иск с правно основание чл.497 ал.1 т.2 вр. чл.409 от КЗ – за заплащане на следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение,считано от 13.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; 3. Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 1718,59 лв. - обезщетение за претърпени имуществени в резултат на увреждания получени при ПТП настъпило на 24.08.2020 г. в гр. Хасково ; 4.Иск с правно основание чл.497 ал.1 т.2 вр. чл.409 от КЗ – за заплащане на следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение,считано от 13.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди,че на 24.08.2020 г., около 12:40 ч., в гр. Хасково, на кръстовището между бул. „Васил Левски" и ул. „Единство", е настъпило ПТП, при което е пострадал К. Ф..
Водачът А. А. С. е управлявал микробус марка *****, движейки се по ул. „Единство" с посока от автогара Хасково към АГО. На регулираното със светофарна уредба кръстовище с бул. „Васил Левски", предприел маневра за завой на ляво, вследствие на което отнел предимството на движещото се в срещуположна посока МПС марка *****, управлявано от 1
Д. М. А., при което реализирал пътно транспортно произшествие с последното.
Твърди,че е пътувал на задната седалка в лек автомобил марка *****, с поставен обезопасителен колан. Непосредствено след настъпване на произшествието бил откаран по спешност в „МБАЛ - Хасково" АД, където бил хоспитализиран за периода от 24.08.2020 г. до 31.08.2020 г. В болничното заведение и след извършените прегледи, изследвания и рентгенографии, лекарите установили, че в резултат на процесния пътен инцидент е получил счупване на дясна раменна кост. Поради степента и сложността на получената от ищеца фрактура, на 25.08.2020 г. същият бил подложен на оперативна интервенция, при която му било извършено „Открито наместване на фрактура с поставяне на вътрешна метална фиксираща плака за хумерус“.
Престоят на К. Ф. в болничното заведение продължил до 31.08.2020 г., когато последният бил изписан с препоръки за спазване на строг хигиенно-диетичен и охранителен режим. Лекарите дали препоръки на пострадалия да извършва минимални и щадящи движения с оперирания си крайник.
Ищецът продължил лечението си в домашни условия като предвид фрактурата в областта на дясната раменна кост, дясната му ръка била обездвижена с поставена митела. В тази връзка същият бил много трудно подвижен, не можел да се обслужа самостоятелно, не можел, да става и да ляга сам от леглото, което налагало да ангажира денонощно близките си, които да му помагат в извършването на ежедневните битови и хигиенни дейности. За период от около месец и половина след катастрофата, болките които К. Ф. изпитвал били изключително силни и непрестанни, което налагало да приема обезболяващи и седативни медикаменти. В резултат на преживяното ПТП, здравословното състояние на същия се влошило, което оказало влияние и върху психиката му. Вследствие на изживения шок и към момента бил с понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения на съня и вниманието.
Тъй като продължавал да изпитва болки, изтръпване, слабост, затруднени движения и намалена чувствителност в областта на дясната си ръка, на 16.07.2021 г. потърсил лекарска помощ и отново бил хоспитализиран в „МБАЛ-Хасково" АД, където бил приет за периода до 21.07.2021 г. След проведените изследвания било установено, че в резултат от получената фрактура на дясната раменна кост е налице увреждане на лъчевия нерв на дясната ръка.
След проведената терапия на 21.07.2021 г. бил изписан от болничното заведение със слабост в дясна ръка на всички мускулни стави, отслабени СНР за дясна ръка и хипестезия по С 5.
Лечебният и възстановителен период към момента продължавал, здравословното му състояние все още не било подобрено и същият не можел да извършва трудова дейност, свързана с движение и напрягане на дясната си ръка.
Твърди,че във връзка с извършеното лечение до момента бил извършил разходи в размер на 1 718.59 лв.
За възникналото ПТП бил съставен Протокол № 1748486/24.08.2020 г., по описа на ОД на МВР—Хасково, в който като виновен за ПТП бил посочен А. А. С.,водач на 2 микробус марка *****. Последният имал сключена валидна застраховка „ГО“ в ответното дружество.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ отправил искане към застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди. В отговор на претенцията, с писмо с изх. № 10021-Щ-1292 от 12.07.2021 г. ответното дружество отказало да заплати по доброволен ред застрахователно обезщетение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 50 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени, представляващи претърпени болки и страдания в резултат на увреждания получени при ПТП настъпило на 24.08.2020 г. в гр.
Хасково, ведно със следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение,считано от 13.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1718,59 лв. обезщетение за претърпени имуществени в резултат на увреждания получени при ПТП настъпило на 24.08.2020 г. в гр. Хасково, ведно със следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение,считано от 13.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски, в т.ч. възнаграждение на адвокат по чл.38 от ЗА.
В допълнително подадената искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата молба.
Оспорва наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат; оспорва наведеното от ответника възражение за липса на вина у водача на автомобил, причинил ПТП; Оспорва възражението за прекомерност на претиндираното обезщетение.
Счита за неоснователно възражението,че не е пътувал в лекия автомобил, участник в произшествието и не е получил твърдяните увреждания, което ответникът извеждал от липсата на съставен протокол за ПТП с пострадали лица.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който взема становище,че предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е допустим, но неоснователен по основание и размер. Алтернативно счита,че искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е прекомерно завишен, т.като не отговаря на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД от една страна и от друга – не отговаря на характера и степента на причинените от ПТП телесни увреждания, респ.на интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания от ищцата.
Оспорва претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, като твърди,че тези разходи се поемат от НЗОК и застрахователя не дължи обезщетение за тях. Счита, че не са налице необходимите предпоставки за ангажиране на отговорността на ЗАД "Армеец" като застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за вредите, които ищеца твърди да търпи.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка 3
"Гражданска отговорност" на автомобилистите между представляваното от мен дружество и собственика на лек автомобил *****, действаща към момента на събитието.
Оспорва твърденията, изложени в исковата молба във връзка с механизма на осъществяване на твърдяното пътнотранспортно произшествие.
Оспорва твърденията, изложени в исковата молба, че ищецът е бил пътник в застрахования автомобил. Твърди,че към исковата молба е приложен Протокол за ПТП №1748486/24.08.2020 г., какъвто се издава единствено и само за ПТП с материални щети. В случая липсвали приложени доказателства, от които да се установи,че при произшествието има пострадало лице. В случай на уведомяване на органите на полицията за пострадало при произшествието лице, то задължително произшествието следвало да бъде посетено от компетентните лица и съставен констативен протокол с пострадали лица, в който това да бъде отразено.
Оспорва отговорността на водача А. А. С. по основание и размер. Счита, че същият не е реализирал виновно поведение, в резултат на което да са причинени телесни повреди на ищеца; Оспорва причинно-следствената връзка между действията на водача С. и телесните увреждания на ищеца, както и причинната връзка между тях; Оспорва вредите като факт от обективната действителност и като размер.
Оспорва наличието на противоправност в поведението на А. С.. Твърди,че същият не е реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е причинено процесното пътнотранспортно произшествие и да е настъпил вредоносния резултат. Оспорва наличието на вина като субективно отношение и като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане на водача А. С. към момента на настъпване на събитието24.08.2020 г. Счита, че С. като водач на застрахования лек автомобил не е имал техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие.
Отделно твърди, че е налице случайно събитие, по смисъла на чл. 15 от НК водачът А. С., при управлението на застрахования лек автомобил не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие, не е нарушил виновно правилата за движение и за него събитието е случайно. От друга страна, водачът С. предприел всички възможни мерки, за да избегне удара. В тази връзка, в разглеждания случай не било налице непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, доколкото не са налице съществени елементи от фактическия състав.
На следващо място, в условията на евентуалност, твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия на вида и степента на телесните си увреди.
Твърди, че ищецът не е бил с поставен обезопасителен колан, поради което тялото му свободно се е движило в купето на автомобил в момента на ПТП, удряйки се в различните твърди и тъпи предмети, вследствие на което са причинени сочените телесни увреждания.
Твърди, че ищецът е страдал от предходни заболявания, които да са благоприятствали за настъпването на сочените увреждания и да са повлияли върху продължителността на 4 оздравителния период. Оспорва твърденията на ищеца относно продължителността на възстановителния му период, като твърди, че същият е приключил.
При условията на евентуалност, прави отделно възражение за съпричиняване, като твърди, че здравословното състояние на пострадалия, като самостоятелен фактор, е допринесло за динамиката, вида, степента и тежестта на травматичните увреждания.
Оспорва размера на претенцията, доколкото счита, че същата е силно завишена и не съответства на обичайно присъжданите суми за обезщетения, включително и от ВКС, за събития, настъпили през 2020 г. Отделно, в условията на евентуалност, счита, че предявеният размер не е редуциран с приноса на ищеца за настъпването на процесното ПТП и уврежданията, които е получил.
Оспорва претенцията претенцията за лихва.
Оспорва претенцията за заплащане на разноски в производството, вкл. на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА.
В допълнително представения писмен отговор се поддържат всички наведени доводи и направени възражения в подадения писмен отговор.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното: