Решение № 427 от 31.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. Пловдив, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330105185 по описа за 2024 година

С исковата молба ищцата Е. П. С. е предявил против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:

1. за приемане за установено в отношенията между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че сключеният между тях договор за паричен заем № ***/26.05.2023 г. е недействителен, поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, чл. 5 ЗПК.

2. за приемане за установено в отношенията между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, че сключеният между тях договор за предоставяне на гаранция № ***/26.05.2023 г. е недействителен, поради липса на правно основание, уговарянето му неравноправно в ущърб на страните, поради противоречието му с добрите нрави и тъй като обезпечава недействителен договор за паричен заем.

В срока за отговор на исковата молба „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предявил против Е. П. С. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата от 3 449, 92 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № ***/26.05.2023 г., 1 подлежаща на връщане, поради неговата недействителност, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 07.06.2024 г., до окончателното изплащане на задълженията. Този иск е предявен за разглеждане при условие на уважаване на главния иск, предявен против „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

При условията на евентуалност „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предявил против Е. П. С. кумулативно обективно съединени насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 606, 21 лв. – незаплатена главница по договор за паричен заем № ***/26.05.2023 г. и сумата от 611, 07 лв. – начислена договорна лихва за периода от 23.07.2023 г. до 26.05.2024 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещния иск – 07.06.2024 г., до окончателното заплащане на задължението. Този иск е предявен за разглеждане при условие на отхвърляне на главния иск, предявен против „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Ищецът твърди, че между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № ***/26.05.2023 г. Твърди, че с установения в договора годишен лихвен процент от 35 % се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на страните. Твърди, че възнаградителна лихва, която надвишава трикратния размер на законната лихва е недействителна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави, в който смисъл се позовава на практика на касационната инстанция.

Твърди, че договорът за паричен заем е възмезден, поради което недействителността на клаузата за възнаградителна лихва има за юридическа последица недействителност на кредитната сделка. Поддържа, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като установения в договора за потребителски кредит ГПР от 41, 71 % не отговаря на действително приложения, което от своя страна водело и до нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че уговореното възнаграждение за фирмата – гарант представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. Поради невключване на възнаграждението по договора за поръчителство в размера на ГПР последният не съответствал на действително прилагания в кредитното правоотношение, което е довело до нарушаване на правата на потребителя и е довело до неравновесие в кредитното правоотношение. Твърди, че при сключване на договора е допуснато и нарушение на чл. 5 ЗПК, тъй като на потребителя е представен стандартен европейски формуляр с различни данни от тези по договора за кредит. Поддържа, че на собствено основание е 2 недействителен и сключения между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция от 26.05.2023 г., като уговорката за заплащане на възнаграждение не е породила правни последици. Сочи, че задължение на кредитодателя е да направи оценка на кредитоспособността на потребителя. Счита, че клауза, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение по договор за поръчител, е установена в пряко противоречие с целта на Директивата, доколкото задължение на кредитодателя е да направи оценка на кредитоспособността на длъжника преди сключване на договора за кредит. Твърди, че възлагането на потребителя на задължения, които следва да заплаща кредитора са в изключителен интерес на кредитора и във вреда на потребителя, който е по-слабата страна в правоотношението, поради което е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП. Поддържа, че предвид акцесорния характер на договора за поръчителство, последният е недействителен, поради недействителност на обезпечената сделка – договорът за паричен заем. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че договорната лихва представлявала цената за ползване на усвоения паричен ресурс, като счита, че тази цена не може да бъде приравнена на законната лихва. Счита, че размерът на годишният лихвен процент е определен изрично по размер, като е съобразен с ограниченията, установени в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди, че подписвайки договора при посочените параметри ищецът сам е преценил възможностите си, поради което счита, че не е налице противоречие с добрите нрави. Твърди, че договорът за потребителски кредит е сключен в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в последния е налице информация за лихвения процент и условията за неговото прилагане, като последният е фиксиран и е ясно посочен в разпоредбата на чл. 2, т. 6 от Договора. Счита, че не е налице соченото от ищеца нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите и общата сума по кредита са определени към момента на сключване на договора. Поддържа, че годишният процент на разходите е коректно изчислен. годишният процент на разходите е установен в размер, съобразен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не надвишава петкратния размер на законната лихва. Твърди, че ГПР представлява възнаграждението на кредитора и други допускания, свързани с 3 договора за потребителски кредит, а възнаграждението за поръчителя, произтича от друго правоотношение, поради което не е част от установения в договора ГПР, който е фиксиран. Поддържа, че предоставянето на обезпечение не е свързано с оценка на кредитоспособността, която оценка представлява процедура по изготвяне на комплексна правна и финансова характеристика на потенциалния заемополучател. Счита, че изискването за предоставяне на обезпечение не противоречи на Директива 2008/48, нито на Директива 93/13/ЕИО. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Сочи, че основният предмет на дейност, който осъществява и е вписан в ТР, е предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Счита, че по отношение на договора за поръчителство не следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Твърди, че договорът за поръчителство урежда отношенията между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД по повод задължението на „Файненшъл България“ ЕООД да обезпечи кредита на ищеца. Поддържа, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е разход по кредита, а е насрещна престация срещу поето задължение за обезпечаване на кредит. Оспорва изложените в исковата молба съображения, че договорът е сключен неравноправно и в ущърб на страните, доколкото потребителят е имал възможност да избира между три вида обезпечения, които да предостави. Позовава се на практика на СЕС по отношение на приложението на чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Счита, че дори да се установи, че договорът за заем е недействителен, в полза на „Файненшъл България“ ЕООД се дължи възнаграждение. Поддържа, че обявяването на основния договор за недействителен води до погасяване на поръчителството, като при установяване недействителността на договора потребителят остава задължен за чистата стойност на кредита, поради което и предвид наличието на главен дълг договорът за поръчителство не може да бъде нищожен.

Поддържа, че твърденията за недействителност на договора за поръчителство не следва да се кредитират, тъй като ответното дружество е вписано като финансова институция, която предоставя гаранционни сделки по занятие, като извършва търговската си дейност в съответствие с всички приложими законови разпоредби. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски.

В насрещната искова молба ищецът по насрещния иск „Изи Асет Мениджмънт“ АД твърди, че по силата на сключения между страните договор е превел в полза на длъжника сумата в размер от 4 000 лв. срещу насрещното задължение на последния да заплати сумата от 4 767, 36 лв. на 26 равни 4 двуседмични вноски – всяка в размер от 183, 36 лв., в срок до 26.05.2024 г.

Поддържа, че към датата на предявяване на насрещната искова молба ищцата е заплатила сумата от 393, 79 лв. за главница и сумата от 156, 29 лв. за лихва.Твърди, че при обявяване на кредита за недействителен потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита на основание чл. 23 ЗПК, като предявява насрещен иск за сумата от 3 449, 92 лв., представляваща стойността на главницата след прихващане на заплатената лихва. При условията на евентуалност – при отхвърляне на главния иск срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД моли за присъждане останалите непогасени вноски за главница и възнаградителна лихва. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените за разглеждане насрещни осъдителни искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК ответната страна по насрещната искова молба – Е. П. С., е депозирала отговор на насрещната искова молба, в който излага съображения за нейната неоснователност.

Твърди, че сключеният между страните договор за кредит е недействителен, пради установяването му в противоречие с добрите нрави и на основание чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК и потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита. При условията на евентуалност релевира възражение за прихващане със сумата от 3 525, 28 лв., представляваща получена без наличие на правно основание за това от страна на ищеца и формирана, както следва: сумата от 525, 28 лв. за възнаградителна лихва и сумата от 3 000 лв. – възнаграждение за поръчителство, включено в погасителните вноски. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените насрещни осъдителни искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на договора за кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, поради нарушаване на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и за установяване недействителността на договора за поръчителство, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, поради липса на правно основание, уговарянето му неравноправно в ущърб на страните, поради противоречието му с добрите нрави и тъй като обезпечава недействителен договор за паричен заем.