Решение № 9 от 21.01.2025, Районен съд - Балчик
- Съд
- Районен съд - Балчик
- Дело
- Гражданско дело 202/2024
- Вид
- Решение № 9
- Подписан
- 21.01.2025
- Състав
- ДАНИЕЛА ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 - чл. 60 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 2, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 2, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 78, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№9 гр.Балчик, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело № 20243210100202 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Л. А. Н. с ЕГН********** от гр. ***, ***, ***, ***, ***, ***, чрез адв. С., против *** с ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, пл.***, представлявана от Кмета Н. А..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, заявени съответно в размер на 1098,49 лева за имуществени вреди и 10000,00 лева – неимуществени вреди,дължими ведно със законната лихва,считано от датата на трудовото злаполука-*** до окончателното им изплащане.
В с.з.от 08.01.2025г. ищцата, чрез проц.си представител, адв. С. е направила изменение на иска, като предяви иск за имуществени вреди в размер на 165,34лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и иск за неимуществени вреди в размер на 12000,00лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането *** до окончателното изплащане на сумата.
Ищеца твърди, че по силата на трудов договор № 5 сключен на ***г. и допълнително споразумение № *** от *** г. към трудовия договор е назначена на длъжност „.***“ считано от ***г. в домашен социален патронаж при ***, на пълно работно време 8 часа.
На *** ищцата била на работа с работно време от *** часа и от *** до *** часа.
Около *** часа при доставка на храна в дома на потребител пред ***, в 1 ж.к. ***, в ***, се подхлъзнала и паднала на земята. От падането си счупила левия крак. В момента на злополуката до нея било лицето А.Ш.А.- шофьор.
След падането А. я закарва до патронажа. Там Н. повикала сина си, който дошъл с автомобил и я завел до Бърза помощ- ***.
Твърди, че изпитвала много силни болки и не можела да помръдн e.
Първа помощ й била оказана в Многопрофилна Болница за Активно Лечение- ***, където се установила трималеоларна фрактура на лява глезенна става. Била насочена от Д-р Ж. К. К. - лекар Ортопедия и травматология за хоспитА.зация и оперативно лечение.
На ***г. й била извършена операция, за която закупила медицински изделия на стойност- 1680,00 лв. и 480лв. Заплатила и потребителска такса в размер на 40,60 лв. В последствие и било назначено и лечение с медикаменти,за които заплатила отделно.
Престояла в болницата за болнично лечение 8 дни.
Твърди, че злополуката довела до временна нетрудоспособност, за което й били издадени болнични листи с номера ***, ***, ***, ***, ***, ***, за общо 180 дни.
Във връзка с инцидента от работодателя *** била подадена декларация до ТД на НОИ -*** с вх. № ***/ ***г.
С разпореждане № ***/ ***г, ТП на НОИ- *** приела станалата злополука, за трудова такава, по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, както и че злополуката е станала през работното време и при изпълнение на трудовите задължения.
Разпореждането не било обжалвано и влязло в законна сила.
В резултат на трудовата злополука и получената от нея травма претърпяла и продължавало да търпи болки, страдания и неудобства.
По предписание на лекуващия лекар била извършена медицинска оперативна интервенция и в крака й били поставени медицински изделия, които не се покривали от здравната каса и за които заплатила сама.
Кракът й бил обездвижен с поставяне на гипс.
Използвала над 3 месеца проходилка, след което патерици. Лекувала се с изписаните по рецепта медикаменти.
Следвало извършване на последваща операция за отстраняване на металните игли от глезена й. /В хода на делото е била извършена такава оперативна интервенция,с премахване на металните игли./ Твърди,че вследствие на трудовата злополука била нетрудоспособна за срок от 180 дни.
2
Към момент на подаване на исковата молба продължавала да изпитва болки и приемала обезболяващи, изпитвала затруднения при движение на крайника.
По време на лечебния и възстановителния процес се променил начина й на живот. Изпитвала силни болки, страдания, неудобства, страх и притеснения, че няма да се възстанови. Това се отразило на емоционалното й състояние. Не можела да извършва обичайните си битови дейности. Не можела да се обслужвам сама,за което ползвала чужда помощ ,което водело до силно емоционално разстройство и породило у ищцата чувство на непълноценност и зависимост.
Твърди, че е завела претенция при застрахователя, при който ответника застраховал работниците, дружеството „***“ АД по полица №*** за групова застраховка „Злополука и заболяване - комбиниран пакет злополука“, като на ***г. получила писмен категоричен и пълен отказ.
Твърди, че след отказа на застрахователя, няколко дни преди завеждане на иска по банкова сметка е преведена сумата в размер на 1400,00лева, обезщетение. Представила е доказателства за това към исковата молба.
Твърди, че за периода на временна нетрудоспособност била лишена от трудово възнаграждение в размер на 6 мес. заплати - общо 6900,00 лева. За същия период получила обезщетение от НОИ в размер на 6 776,1 лева.
Твърди, че за заплатените медицински консумативи и закупени медикаменти възлизащи на обща стойност стойност 2 374,59 лева,имало и причинени имуществени вреди в размер на 123,90лева съставляващи разликата между възнаграждението, което би получила ако не бе настъпила тр. злополука и обезщетението получено от НОИ или общо 2498,49 лева.
Твърди, че е претърпяла имуществените вреди, които й дължи ответника са в размер на 1 098,49 лева, след приспадане на заплатено обезщетение в размер на 1400,00 лева.
Твърди, че е претърпяла и неимуществените вреди, които оценява на 10 000 лева. За периода и предвид възрастта й се нуждаела от чужда помощ, развило чувство и на безпомощност и зависимост, изпитвала силни болки продължително време, била с месеци наред с обездвижен крайник, претърпяла операция, изпитвала болки и страдания, неудобства и стрес, което обосновавало и претенцията й за неимуществени вреди.
Моли съдът да осъди ответника ***, представлявана от Кмета, да й заплати сумата в размер на 10 000 лв. представляваща неимуществени вреди, като обезщетение за претърпените неимуществени вреди представляващи болки, страдания, неудобства и психо-емоционален стрес в резултат от причинените травматични увреждания поради падане при трудова злополука станала на *** в ***, ж.к. *** пред ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** датата на трудовата злополука, както и сумата в 3 размер на 1 098,49 лева, представляваща закупени медицински изделия на стойност- 1680 лв. и 480лв., потребителска такса в размер на 40.60 лева, закупени медикаменти: ендотелон табл. 150 мг., на стойност 51.88 и 53.54лв, Ксералто 20 мг- 48.96лв, азакс 500мг-10.91лв, етодин форте-8.70лв, разликата между трудовото възнаграждение, което би било получено ако не била настъпила трудовата злополука и полученото от НОИ обезщетение 123,90 лева или общо 1 098,49 лева, с приспаднато полученото застрахователно обезщетение по застрахователна преписка № *** на „*** “ АД по полица *** за групова застраховка, Злополука и заболяване - комбиниран пакет злополука, сумата от 1400,00лева застрахователно обезщетение.
Предявила е и заплащане на законната лихва върху описаните главници от деня на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията.
Направени са доказателствени искания за събиране на писмени и гласни доказателства, както и за назначаването на ССЕ И СМЕ.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна ***.
Ответната страна, счита иска за имуществени вреди в размер на 1 098.49 лв., представляващи разликата между възнаграждението, което ищцата би получила, ако не бе настъпила трудовата злополука и обезщетението от НОИ, както и получено застрахователно обезщетение след приспадане на заплатени медицински интервенции, консумативи и медикаменти за неоснователен и го оспорва като такъв.
Твърди се в отговора, че *** не е задължено лице по смисъла и приложното поле на Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ и съответно ежегодно постановяваната Заповед за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности, издавана от министъра на труда и социалната политика, касателно за длъжността „***ч“ на лицето-ищец. Въпреки това, в покритите с обезщетение рискове /Приложение №1 към полица №***/ на сключената от работодателя групова застраховка „Злополука и заболяване“ пакет комбинирана злополука е включено застрахователно покритие за временна загуба на работоспособност, в който случай се изплаща обезщетение в зависимост от продължителността на лечението в резултат и на трудова злополука, както и на битова, на общо или професионално заболяване.
Твърди се, че като високо отговорен и социално загрижен работодател, *** е сключила за своя сметка, в полза на работниците и служителите си незадължителната застраховка „Злополука и заболяване - пакет комбинирана злополука“, с цел осигуряване тяхната застрахователна защита и финансова сигурност, валидна и към датата на „инцидента“, и към днешна.
Относно предявения иск за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ответната страна го оспорва изцяло по основание и размер.
4
Направено е възражение, че иска е прекомерно завишен, а по същество неоснователен.
Считат, че критерият „справедливост“ при определяне на обезщетение напълно липсва, по отношение негативния му резултат за имуществената сфера на работодателя, респ. неоснователно за ищеца обогатяване, почерпено от неконтролируемо от никого друг, освен от самия пострадал действие ходене, вървене.
Оспорват й фактическата обстановка около мястото и начина на настъпване на инцидента-злополуката.
Твърди се, че злополуката е извън волята и контрола на работодателя и е следвало да бъде предотвратена единствено от страна на пострадалия работник, при спазване правилата за безопасност при работа и изобщо при общоприети норми на „безопасност при ходене“ и достатъчно проявено найобикновено гражданско, житейско внимание. Поради това се навеждат доводи, че работодателят не носи отговорност по смисъла на чл. 200 от КТ. Твърди се, че в *** работниците и служителите се запознават надлежно с правилата за безопасност,поради което от своя страна ***, като работодател е изпълнил задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд.
Молят съдът да отхвърли исковете, като в условията на алтернативност ако съдът счете иска за неимуществени вреди за основателен, то неговият размер да бъде съществено занижен, при наличие на основанията съгласно чл.
201, ал. 2, т. 1 и т. 2 КТ.
В хода на делото ищцата се представлява от проц.си представител адв.
С., който поддържа исковата молба ,наведените с нея твърдения и направени доказателствени искания.
СЧЕ.
В с.з. е изменил размера на предявените искове, след изслушване на Пледира по същество уважаване на исковите претенции.
Претендира се присъждане на разноски, за адвокатско възнаграждение, съгл. представен списък.
Ответника *** в с.з. се представлява от юр.к. К., която поддържа отговора по исковата молба. В хода по същество пледира за отхвърляне на предявените искове, вкл. и по отношение на изменението в частта за размера, като неоснователни и ги оспорва изцяло. Застъпва становище, че злополуката не следва да бъде квалифицирана като“трудова“, и че настъпването й се дължи изцяло по вина на работника.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и искане за присъждане на юр.к. възнаграждение по реда на ЗПП.
Съдът като обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл.
5
235 от ГПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Относно иска с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ :