Решение № 3052 от 03.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3052 гр. София, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Ивелина Симеонова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20211100505891 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20276581 от 15.12.2020 г., постановено по гр.дело № 18833/2019 г. на СРС, І Г.О., 30 състав, е осъдена „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“******* да заплати на ищеца „С.П.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“*******, представлявано от управителя Н.Б.Н., сумата от 2272 лв., представляваща обезщетение за ползване през периода от 27.01.2017 г. до 31.12.2018 г. на присъединителен топлопровод и съоръженията към него, и абонатна станция с мощност за жилищна сграда, находяща се на адрес: гр.София, ул.“*******, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба-29.03.2019 г., до окончателното й заплащане. С решението на съда е осъден ответника „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“******* да заплати на ищеца „С.П.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“ *******, представлявано от управителя Н.Б.Н., сумата от 1080,88 лв., представляваща направени от ищеца разноски.

Срещу решението на СРС, 30 с-в е постъпила въззивна жалба от ответника 1

„Т.С.“ ЕАД, гр.София, подадена чрез процесуалния представител юрк.Д.Д., с искане същото да бъде отменено, и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения осъдителен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.137, ал.2 от ЗЕ бъде отхвърлен изцяло. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец „С.П.“ ЕООД, гр.София, чрез пълномощника си адв.Р. А. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи 2 окончателен извод за основателност на предявения от ищеца „С.П.“ ЕООД, гр.София срещу ответника „Т.С.“- ЕАД, гр.София, иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.137, ал.2 от ЗЕ за заплащане на сумата от сумата от 2272 лв./ частична искова претенция – част от вземане в общ размер от 6000 лв./, представляваща обезщетение за периода 27.01.2017 г. до 31.12.2018 г. за ползването на присъединителен топлопровод и съоръженията към него, и абонатна станция с мощност за жилищна сграда, находяща се на адрес: гр.София, ул.“*******, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба-29.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Основателността на предявен иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащането на обезщетение за ползване на определена вещ е предпоставена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: ищецът да е собственик на вещта; вещта да се ползва от ответника; да липсва правно основание за ползването на вещта; в резултат на ползването да е настъпило обедняване на ищеца за сметка обогатяването на ответника. За уважаване на иска следва да е налице още една предпоставка- да отсъства друга правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия. Възникването и реализирането на правото на обезщетение по чл.59, ал.1 от ЗЗД не е обусловено от отправянето на покана до неоснователно обогатилото се лице за възстановяване равностойността на неоснователното обогатяване, поради което наличието или липсата на покана са ирелевантни за основателността на предявения иск.

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства дава основание на съда да направи обоснован извод, че кумулативно изискуемите от закона- чл.59 от ЗЗД, чието частно проявление е и приложимата правна норма на чл.137, ал.2 от ЗЕ, материалноправни предпоставки в случая са налице, поради което и претенцията на ищеца/ частична искова претенция в размер на сумата от 2272 лв. - част от вземане в общ размер от 6000 лв./ за присъждането на обезщетение за ползването на процесните съоръжения- присъединителен топлопровод и съоръженията към него, и абонатна 3 станция с мощност за жилищна сграда, находяща се на адрес: гр.София, ул.“*******, за периода от 27.01.2017 г. до 31.12.2018 г., следва да бъде уважена.

Производството, преносът, доставката и разпределението на топлинна енергия са нормативно регламентирани дейности, чиято правна уредба, включваща и отношенията между потребителите и енергийното предприятие, се съдържа в Закона за енергетиката /ЗЕ/ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, както и действащата преди това Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /отм./.

Съгласно чл.133 от ЗЕ топлопреносното предприятие е длъжно да присъединява към топлопреносната мрежа производители и клиенти /потребители- според действащата от 2003 г. до 2012 г. редакция/, разположени на съответната територия, определена с лицензията за пренос на топлинна енергия. Обектите на потребителите и производителите- според чл.17, ал.1 от Наредба № 2/ 28.05.2004 г. /отм./, се присъединяват към топлопреносната мрежа след: 1. подаване на заявление за проучване на условията за присъединяване от лица, които искат присъединяване към топлопреносната мрежа на новоизграждащи се и/или съществуващи обекти или от производител до топлопреносното предприятие; 2. извършване на предварително проучване за присъединяване на обекта, с което топлопреносното предприятие определя техническите условия, начина, точката или мястото и срока; 3. изработване на инвестиционния проект на присъединявания обект и предаването му на топлопреносното предприятие за проверка на изпълнението на техническите условия за присъединяване преди неговото представяне за одобряване; 4. сключване на предварителен писмен договор за присъединяване между топлопреносното предприятие и съответния производител и/или съответните собственици или титуляри на вещното право на ползване върху обектите, за които се иска присъединяване след установяване, че инвестиционният проект е изготвен в съответствие с условията за присъединяване.

Наредбите за топлоснабдяването /отменената и приложимата от 2007 г./ предвиждат всички отношения между потребителя и топлопреносното дружество да се уредят с договор за присъединяване. По правило топлопреносното предприятие изгражда присъединителния топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция и става техен собственик /чл.137, ал.1 ЗЕ/, като е предвидено изключение, позволяващо на клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие да поемат изграждането на тези съоръжения /чл.137, ал.2 ЗЕ/, пораждащо задължение за изкупуването им от последното. Съгласно изричната разпоредба на чл.33 от Наредбата за топло-снабдяването /отм./, съответно чл.33 от НТ- 2007 г. /действащата наредба/, в случаите по чл.137, ал.2 от ЗЕ собствеността върху изградените от собствениците или титулярите на вещно право на ползване съоръжения се прехвърля на топлопреносното предприятие с договора за присъединяване.

4

Съгласно приложимата разпоредба на чл.137, ал.2 от ЗЕ в случай, че изграждането на съоръженията /присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция/ се извършва от потребителите след съгласуване с топлопреносното предприятие, топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от потребителите. Процесната разпоредба на закона санкционира разместването на имуществени блага, до което се достига в хипотеза, при която функциониращ обект, който следва да се изгради за сметка на топлопреносното предприятие, е изграден за сметка на битов потребител, и все още не е в патримониума на топлопреносното предприятие. В тези случаи за времето до изкупуване на съоръженията топлопреносното предприятие дължи на лицето, изградило съоръженията за своя сметка, цена за ползването им. Такъв е именно и настоящия случай.

По делото не е спорно между страните обстоятелството, че ищецът „С.П.“ ЕООД, гр.София е изградил процесните съоръжения за присъединяване със собствени средства след съгласуване с ответното топлопреносно предприятие, че същите са въведени в експлоатация, както и че се ползват от ответника. Разпоредбата на чл.137, ал.2 от ЗЕ еднозначно дефинира възмездното ползване от топлопреносното предприятие на присъединителния топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция, в случаите, когато са изградени от клиентите на топлоенергия за битови нужди. Няма спор по делото, че процесните съоръжения се използват от ответника за захранване на битовите абонати в процесната сграда с топлинна енергия. При липсата на договорна обвързаност между страните отношенията помежду им се уреждат на плоскостта на неоснователното обогатяване, като обогатяването и обедняването, произтичащи от общ факт /т.е. налична е връзка помежду им/, в случая са съизмерими с една и съща величина, представляваща сумата, с която топлопреносното предприятие се е обогатило за сметка на ищеца.