Решение № 2215 от 18.11.2021, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 2215/18.11.2021г.

18.11.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXIV състав, в открито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав :

Председател : Здравка Диева

Членове : Величка Георгиева

Светлана

Методиева при секретаря В.П. и с участието на прокурор И.Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 2354 / 2021г., взе предвид следното :

Касационно производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63 ал.1 ЗАНН.

П енд В Инвест ЕООД, гр.Пловдив, ЖК

Тракия, бл.34, вх.В, ет.3, ап.10, представлявано от П.Ч. с пълномощник адв.Б.З. обжалва Решение № 1097 от 15.07.2021г., постановено по АНД № 1413/2021г. на РС – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 549928-F570049/02.12.2020г. на Заместник – Директор на ТД на НАП - Пловдив, за наложена имуществена санкция на П енд В Инвест ЕООД , булстат *********, гр.Пловдив – в размер на 3000лв., за нарушение на чл.7 ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.4 т.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.185 ал.2 ЗДДС.

- Касаторът счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се необсъждане на възраженията в жалбата против НП и е отречено извършване на нарушение.

Възприетото нарушение изисква получаване на пари в брой, каквато констатация липсва в извършената проверка и е установено получаване само и единствено пари по банков път. Твърди се, че извършваната от дружеството дейност попада в изключенията, регламентирани от Наредба № Н-18/2006г., което обстоятелство не е изследвано. Заявено е, че жалбоподателят има сключени договори със Спиди АД и Еконт Експрес ООД, налични по делото, които са лицензирани пощенски оператори за извършване на пощенски парични преводи по см. на ЗПУ и наличието на предварително сключени договори за това, че определената продажна цена /наложения платеж/ от П енд В Инвест ЕООД ще бъде заплатена на доставчика от получателя на стоката чрез пощенски паричен превод, което изключва задължението за издаване на фискална касова бележка от доставчика П енд В Инвест ЕООД при предаване на стоката на куриера. Предвид регламентираните изключения в Наредба Н-18 от задължението за регистриране на продажби чрез издаване на фискален бон от регистриран в НАП касов апарат се счита, че не е налице законово задължение за наличие на въведено в експлоатация ФУ за отчитане на продажбите, за които сумите са получени по банков път чрез пощенски превод от Спиди АД и Еконт Експрес ООД. В случая е налице хипотеза за плащания чрез пощенски паричен превод, при което не се налага използване на ФУ. Заявено е, че АУАН е съставен след 2 - годишния срок от нарушението, в случай, че се приеме такова да е извършено – в протокола от проверка по повод заявлението за ДДС регистрация е посочено, че първият превод по сметка на дружеството-касатор от Еконт Експрес ООД е на 29 август 2018г., а АУАН е от 15 септември 2020г. Оспорен е и извода, че нарушението е довело до неотразяване на приходи, тъй като при проверката е установено, че всички получени суми са по банков път. Следователно приходите са документирани чрез банкови преводи, което изключва възможността да бъдат укрити приходи от дейността. Поискана е отмяна на решението и по същество – отмяна на НП. Претендирани са за присъждане разноски за двете съдебни инстанции съобразно приложен списък на разноските с доказателства за извършването им.

- Ответникът ТД на НАП - Пловдив с процесуален представител юрисконсулт Д.А. оспорва жалбата в писмено становище и поддържа законосъобразност на решението на ПРС. Счита за правилни изводите на съда за спазени нормите на чл.34, 42 и чл.57 ЗАНН и наличието на осъществено административно нарушение – извършвани продажби – търговия на дребно чрез наложен платеж без да бъдат регистрирани на ФУ. Твърди, че основателно съдът не е приел възражението за неизвършено нарушение, доколкото дружеството не е получавало пари в брой, а единствено по банков път, с арг. от разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/2006г. и текста на чл.25 ал.1 т.1 от същата наредба. За правилен е посочен изводът на съда относно начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя. Посочено е, че извършваната от дружеството дейност попада в хипотезата на т.нар. „разносна търговия”, състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка, при която доставката се извършва от нает от доставчика персонал. При съблюдаване разпоредбата на чл.25 ал.2 от наредбата се твърди да се установява нормативно установеното изискване при разносна търговия фискална касова бележка да се издава от лицето по чл.3 и да се предава на разносвача, който от своя страна следва да я предостави на купувача при плащането. Счита се, че търговецът не попада в изключенията по чл.4 и чл.5 от наредбата, поради което правилно е ангажирана отговорността му.

Поддържа се, че неоснователни и заблуждаващи са възраженията, че касатора има сключени договори с куриерските фирми за извършване на пощенски парични преводи и в тази вр. е заявено, че единствено ако плащанията от клиентите на лицето ще се извършват само и единствено чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по см. на ЗПУ, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на ФУ и отчитане на извършваните продажби чрез издаване на фискални касови бележки по реда на наредбата. Изтъкнато е, че съгласно приложените споразумения с Еконт и Спиди е видно, че жалбоподателят е избрал услуга – клиентите му да заплащат с наложен платеж чрез банков превод, вместо с пощенски паричен превод и именно затова е бил длъжен да издаде фискален касов бон. По отношение възражението за изтекъл срок по чл.34 ЗАНН е посочено, че по данни на Еконт Експрес – първата изпратена пратка, срещу която е получен наложен платеж е от 17.09.2018г., като при предходно получен превод по банковата сметка от 289лв., няма доказателства, че се осъществява фактическия състав на нарушението – изпращане на пратка с наложен платеж по банков път, поради което е прието, че първото доказано нарушение е от 17.09.2018г. Относно възражението за неправилна констатация за укриване на приходи е заявено, че в случая в АУАН е описан само факта, че нарушението води до неотразяване на приходи на ФУ/ИАСУТД, което е логично при неналично устройство и е напълно различно от укриване на приходи. Подкрепят се съображенията на ПРС за отсъствие на предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120лв. съгл. чл.27е от наредбата за заплащането на правната помощ.

- Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна.

Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване.

1. НП е издадено от надлежно упълномощено длъжностно лице /Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. – 1, т.1.1, б.“г“ е приложена в адм.нак.преписка/, а АУАН серия AN № F570049/15.09.2020г. е съставен от инспектор по приходите в НАП, ТД - Пловдив въз основа на проверка за установяване наличие на основание за регистрация по ЗДДС, документирана с Протокол № ********** от 28.08.2020г.

Според обстоятелствената част на НП, идентично описваща фактическата установеност в АУАН : Във вр. с проверка за установяване наличие на основание за регистрация по ЗДДС по подадено заявление от 16.06.2020г. е установено, че П енд В Инвест ЕООД – задължено лице по см. на чл.3 от Наредба № Н-18/2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на същата, като не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП фискално устройство за регистрация на извършваните продажби чрез електронен магазин. Отразено е, че нормативно установеното задължение за проверявания субект е възникнало на основание чл.7 ал.2 от Наредба Н-18/2006г. При проверката е установено, че дружеството извършва търговска дейност – търговия на дребно със санитарни материали, дамски чанти и ръчни часовници, като е извършвало продажби чрез наложен платеж, без да ги регистрира на ФУ. В НП административно-наказващият орган се е позовал на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/2006г : „Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.” и на чл.25 ал.1 т.1 от същата наредба : „Независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1;”.

Цитирана е дефиницията за „наложен платеж” по см. на §1 т.12 ЗПУ : „допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума.” и е посочено, че доставчикът на стоката я предава на куриера, който я доставя на получателя, срещу заплащане на определена от подателя сума /стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката/. Куриерът събира определената от подателя сума и след това в зависимост от договореностите им, му я превежда по банков път или му я изплаща в брой. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя няма нищо общо с начина, по който се заплаща стоката от получателя й, и който начин на плащане е определящ при съобразяване изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка. В конкретния случай извършваната от дружеството дейност е съотносима с дефиницията за „разносна търговия” - §1 т.1 ДР на Наредба Н-1882006г., състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка, при която доставката се извършва от нает от доставчика персонал. В тази вр. е отразено, че по реда на чл.25 ал.2 от Наредба № Н-18/2006г., „при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл.3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането”. Прието е, че извършените продажби, свързани с основната дейност на дружеството – продажби от електронен магазин, е следвало да бъдат отчитани чрез издаване на фискална касова бележка за всяка извършена продажба, респект. за лицето е възникнало задължение да използва монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство. От справка в информационната система на НАП е установено, че П енд В Инвест ЕООД няма регистрирано в НАП ФУ. В НП е посочено, че нарушението е извършено на 17.09.2018г. в гр.Пловдив и е довело до неотразяване на приходи на ФУ /ИАСУТД. Нарушението е констатирано на 28.08.2020г. в ТД на НАП Пловдив при преглед на предоставени справки и документи в хода на проверка, документирана с Протокол № **********/28.08.2020г. във вр. с проверка за установяване на основания за регистрация по ЗДДС, документирана с Протокол № **********/30.06.2020г.

Фактите са квалифицирани от правна страна за административно нарушение на чл.7 ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС /”Не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба.”/ и е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв., на основание чл.185 ал.2 ЗДДС, като е отразено, че нарушението е за първи път : „Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.