Определение № 192 от 08.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 192 гр. Пловдив, 08.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. К.

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. К. Въззивно търговско дело № 20255001000468 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

По делото е постановено решение № 100 от 24.03.2026 година. С него, съобразно изхода на спора, съдът е осъдил Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“, ЕИК 121265177, да заплати на адвокат С.

В. С. сумата от 1300 евро, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, за осъществената безплатна правна защита на К. З. С., ЕГН **********, във въззивното производство.

След постановяване на решението на въззивната инстанция е подадена молба с вх. № 3250/02.04.2026 година от адвокат З. К. Т., преупълномощена от адвокат С. С., за изменение на постановеното решение в частта за разноските, касаеща определеното адвокатско възнаграждение. Искането е да се присъди допълнително такова до общия претендиран размер от 5446 евро, определен съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа, евентуално до справедлив размер, съобразен с всички релевантни обстоятелства.

1

С молбата се поддържа, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение е занижен. Оспорени са изложените от съда мотиви, че делото не е с голяма фактическа и правна сложност и че извършената работа на адвоката се свежда до изготвяне на отговор на въззивната жалба и явяване в едно съдебно заседание. Поддържа се, че въпросът за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД не е „технически“ въпрос, а изисква оценка на множество обстоятелства, като мотивите на съда по този въпрос показвали, че се касае за правно и фактически сложен спор.

Твърди се също, че извършената адвокатска работа не следва да бъде оценявана само по външно проявените процесуални действия, а включва всички действия по подготовка и поддържане на защитата, включително подкрепа на емоционално уязвимата страна по делото. Съществено значение, според молителя, имал и материалният интерес по делото, който бил със значителна стойност – 140 000 лева и следвало да се съобрази при определяне на възнаграждението. Решението на СЕС по дело С-438/2022 година не обосновавало намаляване на възнаграждението и не допускало определяне на такова в занижени размери. Необходимо било възнаграждението да е разумно и съобразено с положения труд и значимостта на спора, като Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, макар да нямала задължителен характер, оставала ориентир за обичайния размер на адвокатския труд.

ЗАД „ОЗК-Застраховане“, чрез процесуалния си представител адвокат Ш., е подало отговор на молбата по чл. 248 от ГПК. В него се изразява становище за неоснователност на молбата и на изложените в нея доводи, въз основа на които се иска изменение на решението в частта за разноските.

Апелативният съд намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е процесуално допустима. Процесуалната възможност да се иска от съда, постановил съдебния акт, изменението или допълването му в частта за разноските, е изрично уредена в чл. 248, ал. 1 от ГПК. При подаването на молбата е спазен предвиденият в тази разпоредба срок.

По същество съдът намира искането за изменение на решението в частта за разноските, касаеща адвокатското възнаграждение на адвокат С., за неоснователно.

Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа е неприложима при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от 2

Закона за адвокатурата при оказана безплатна правна помощ и съдът не е обвързан от посочените в нея минимални размери, в какъвто смисъл е произнасянето на СЕС с решение от 25.01.2024 година по дело С-438/22, задължително за съдилищата съгласно чл. 633 от ГПК. С това решение е прието, че определянето на минимални размери в Наредбата нарушава сериозно конкуренцията по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС и съставлява пречка за прилагането на реални пазарни цени, поради което националният съд е длъжен да откаже да я приложи, включително когато предвидените в нея минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

При неприложимост на тази Наредба определянето на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което се извършва служебно от съда, следва да стане след преценка на действителната фактическа и правна сложност на делото и на реално положения от адвоката труд, което се приема непротиворечиво в съдебната практика.

При служебно определяне на възнаграждението в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата не е необходимо представяне на списък по чл.

80 от ГПК. Наличието или липсата на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК също не е от значение при определянето му. В този смисъл съдът не е обвързан от претендирания от адвокат С. размер на възнаграждението от 5446 евро.

Въззивният съд намира за неоснователни доводите, изложени в молбата по чл. 248 от ГПК, свързани с неправилна преценка на труда и времето на адвоката, необходими за изготвяне на отговор на въззивната жалба и с несъобразяване на предхождащите процесуалното представителство действия, включващи разговори с клиента, разясняване на правата му, дори и емоционална подкрепа. В решението си съдът е изложил подробни мотиви за начина, по който е определил размера на възнаграждението за оказаната безплатна правна помощ от адвоката, като е отчел извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Всички възражения на ответника срещу предявения иск и всички доказателствени искания, свързани с установяване на обстоятелствата, на които ищцата основава иска си и на възраженията на ответника, са направени в първоинстанционното 3 производство. Там са събрани доказателствата по делото, които страните са обсъждали подробно в хода устните състезания в първоинстанционното производство. Тази работа е отчетена при определяне и присъждане на адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство. При липса на нови доводи и възражения и нови доказателства във въззивната инстанция, не се налага извършването на голям обем допълнителна работа за организиране на защитата на представляваната страна, още повече че тя има качеството на ответник по подадената въззивна жалба и че спорът не се свежда до наличието на основания за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а само до определяне на неговия размер въз основа на установените факти и обстоятелства.

Въззивният съд присъжда възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата само за въззивната инстанция, а не за цялата работа по делото, включително за тази в първоинстанционното производство. Обжалваемият интерес сам по себе си няма отношение към фактическата и правна сложност и работата на адвоката.

Следва да се посочи освен това, че обжалваемият интерес във въззивното производство е не 140 000 лева, както се твърди в молбата по чл. 248 от ГПК, а 80 000 лева, тъй като първоинстанционното решение е обжалвано частично за разликата над 60 000 лева до присъдените 140 000 лева.

С оглед на всичко това въззивният съд намира, че сумата от 1300 евро, определена от него с решението като възнаграждение на адвокат С. за осъществената безплатната правна защита на ищцата във въззивното производство, съответства на обема на извършената от него работа и е съобразена с фактическата и правна сложност на делото пред въззивната инстанция. Съдът поддържа и изложените в решението подробни мотиви, свързани с определяне на размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3250/02.04.2026 година, подадена от адвокат З. Т., преупълномощена от адвокат С. С., за изменение 4 на решение № 100 от 24.03.2026 година, постановено по в.т. дело № 468/2025 година по описа на ПАС, в частта за разноските, касаеща определеното адвокатско възнаграждение на адвокат С. за въззивното производство на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5