Определение № 142 от 08.03.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 142 гр. Варна, 07.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая В. Нанкинска

Членове:

Трайчо Г. Атанасов

Ерна Якова-Павлова като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно частно наказателно дело № 20243100600281 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.249 ал.3 вр. чл.248 ал.1 т.3 НПК.

Образувано е по частна жалба от адв.Б. Т., защитник на подс. И. К. срещу определение, постановено в разпоредително заседание на 07.02.2024 г. по нохд № 20233110204132 на РС-Варна в частта, с която при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.

1,т.3 от НПК не е прието възражението му за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

В жалбата се твърди, че в обвинителния акт не са посочени факти, касаещи изпълнителното деяние от 21.01.2022 г., включено в състава на продължаваното престъпление по чл.201 ал.1 от НК. Освен това се сочи, че изложените в обв. акт заключения на технико-графически експертизи не запълват необходимостта от анализ на доказателствения материал, който прокуратурата трябва да направи по реда на чл.246 ал.2 НПК. Навеждат се доводи, че е ограничена възможността да се разбере правната рамка на обвинението по чл.310 ал.1 вр. чл.308 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като в обстоятелствената част липсвали обстоятелства, свързани със съставомерните признаци на документното престъпление. Формулирано е искане за отмяна на определението в обжалваната част, като се приеме че са налице основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и доводите в жалбата, намери следното:

Производството по НОХД № 4132/2023 г. по описа на Районен съд – Варна е образувано по обвинителен акт, внесен от прокурор от РП-Варна срещу И. Д. К. за престъпления по чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; и чл. 310, ал. 1 вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1 от НК. С определение от разпоредително заседание на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, съдът приел че в хода на ДП не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. По този начин оставил без уважение искането на защитата на подсъдимата за прекратяване на съдебното производство, но не изложил мотиви в тази насока.

1

Изложените от жалбоподателя доводи относно фактите касаещи продължаваното престъпление съдът намира за неоснователни. Следва да бъде отбелязано, че те са относими към събирането, проверката и оценката на доказателства, но не са предмет на обсъждане в разпоредителното заседание, както е посочено и изрично в законовата разпоредба на чл. 248, ал. 4 от НПК. В този смисъл тълкуванията каквито се съдържат в депозираната жалба са несъстоятелни.

В обстоятелствената част на внесения обвинителния акт въз основа, на който е и образувано НОХД № 20233110204132 на РС Варна са посочени всички факти, обуславящи обективните и субективни признаци на престъпленията и участието на И.К. в тях. Затова и въззивният съд счете, че обвинителният акт формално е изготвен съобразно законовите изисквания.

Независимо от това съдът счита, че на друго основание процесното определение следва да бъде отменено, а именно: допуснато в хода на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на пострадалите лица.

От фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт може да се направи извод, че претърпелите вреди от продължаваното престъпление са три физически лица от чиито сметки са присвоени инкриминираните суми. В диспозитива обаче, като пострадало лице е посочена кредитната институция, която е сезирала МВР /със „сигнал“ от 19.04.2022 г. л.3 от ДП № 258/2022 г./. Т.е. налице е вътрешна несъгласуваност на обвинителната теза, доколкото съобразно фактическите рамки поставени от прокурора в обвинителния акт от една страна се приема, че инкриминираната сума е собственост на „ЦКБ“АД, а от друга принадлежи на трима вложители. По идентичен начин е било формулирано обвинението при привличане на И. К. като обвиняема по чл.201 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК на 25.08.2023 г. /л.155 от ДП/.

В случая „ЦКБ“ АД, като юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства по см. на чл.2 ал.1 т.1 от Закон за кредитните институции и доставчик на платежни услуги по см. на чл.4 т. 1 от Закон за платежните услуги и платежните системи, е открила сметки на конкретни физическите лица. От наличните по тях суми са извършени присвоителните действия от обв. К.. Т.е. пряко пострадали от действията й са тези лица, като в тяхна тежест са били начислени и такси за извършените транзакции без знанието и съгласието им. В този смисъл вреда съществува и тя е за физическите лица /вложители/. Узнавайки за това тези лица са сезирали банката, която е репарирала щетите на две от тях. Следователно претърпените от банката щети са косвена последица от неправомерното поведение на банковата служителка. В този смисъл кредитната институция няма качеството на пострадало лице по см. на чл.84 ал.1 НПК, но може да предяви регрес по гражданско правен ред.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на въззивния съд счита, че още в хода на ДП е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила по см. на чл.

249, ал. 4 т.2 от НПК, изразяващо се в неуведомяване на пострадалите лица за образуването му, респ. за правата им да участват в производството, поради което и определението на РСВарна в обжалваната част следва да се отмени, а делото да се върне на прокурора, за отстраняването му.

Воден от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение, постановено в разпоредително заседание на 07.02.2024 г. по НОХД № 20233110204132 на РС-Варна в частта по чл. 248, ал. 1, т.3 от НПК 2

Връща делото на прокурора за отстраняване на допуснатото нарушение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3