Решение № 158 от 31.08.2018, Районен съд - Тетевен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

Град Тетевен, 31.08.2017 година

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично заседание

На тринадесети август,

През две хиляди и осемнадесета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА,

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело №

219 по описа на Районен съд-Тетевен за 2018 година,със страни:

Ищец: “А1 БЪЛГАРИЯ“-ЕАД-град София,

Ответник: Й.А.К. ***,

И за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.239 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „Мобилтел“-ЕАД-София,с настоящо наименование на фирмата на дружеството „А1 България“-ЕАД,в която се излага,че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника е образувано ч.гр.дело №157/2018г по описа на РС-Тетевен.В рамките на предвидения 14-дневен срок е постъпило възражение от длъжника,като в срока по чл.415 от ГПК се предявява иска,предмет на настоящето производство.

Ищцовото дружество предявява исковата претенция въз основа на договори за далекосъобщителни услуги хххххх от дата ххххххх ,сключени с ответника. Ищецът е описал,че ответникът му дължи сума за потребена далекосъобщителна услуга,въз основа на което неизпълнение се претендира и неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга.

В исковата молба се сочат от ищеца издадени 3 фактури по първия посочен договор,с начислени суми за ползвани далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договора,като се излага,че дължимите суми за ползвани от ответника фактури са обусловили правото на ищеца да прекрати едностранно индивидуалния договор с ответника.

По втория договор са издадени 6 фактури за ползвани далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договора.

Моли да бъде постановено решение,с което се признае за установено по отношение на ответника съществуване на вземане в размер на 779.92 лева,от които 758.27 лева главница,представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка по договори за далекосъобщителни услуги и мораторна лихва в размер на 21.65 лева.Ищецът е поискал произнисане на осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските,положени в исковото производство,а с допълнителна молба и в заповедното производство.

След изявление на ищеца за отказ от претенцията за мораторна лихва,с определение,постановено в открито съдебно заседание съдът е прекратил частично производството- досежно тази претенция на ищеца.

Към молбата са приложени: Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги,сключен между страните на 19.03.2015г и приложения и допълнения към договора,Договор сключен между страните на 15.11.2014г и приложения към същия и фактури,както и сметки за начислена неустойка.

На основание чл.131,ал.1 от ГПК с разпореждане от 22.05.2018г. съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията на ответника,съобщението е връчено лично на ответника на дата 12.06.2018г.като последният в указания едномесечен срок не е подал писмен отговор на исковата молба.

С определение по чл.140 от ГПК съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание на 13.08.2018г.,като за това първо проведено редовно открито заседание по делото- ответникът е бил редовно призован/призовката му е връчена лично/ ,не се е явил, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.С молба,заявена от процесуалния представител на ищеца ,същият е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,при наличие на предпоставките по чл.238,ал.1 от ГПК.

Съдът е обявил делото за решаване,като е приел,че са налице предпоставките на чл.239 от ГПК,след като: на ответника са указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в съдебно заседание/съобщение на л.40 от делото/.

Ход на делото е даден при условията на чл.142,ал.1 от ГПК-страните са били редовно призовани/за проведеното открито заседание по делото/,ответникът не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие,съобразена е и разпоредбата на чл.131,ал.1 от ГПК.

Тетевенският районен съд,като съобрази,че страните по спора са процесуално правоспособни,наличието на формалните предпоставки на чл.238,ал.1 от ГПК,както и че искът е вероятно основателен-с оглед твърдяното неизпълнение на задължение на ответника,споделяйки доводите на ищеца/обективирани в исковата молба и поддържани в представени допълнителни молби,в които са доразвити съображения по съществото на спора/,намира, че няма пречка да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум.

При съвкупната преценка на фактите,наведени в исковата молба и приложените към същата писмени доказателства,които от външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована основателността на исковата претенция с правно основание чл.415,ал.1,в-ка с чл.422,ал.1 от ГПК.Действително,ищецът не е представил цитираните в заявлението за издаване заповед за защита и исковата молба фактури по договора от 2014г,а само сметката за начислената неустойка,но предвид липсата на оспорване на вземането по този договор,съдът приема съществуването и на това вземане. При неприсъствено решение не се изисква от съда да обсъжда по същество представените доказателства и да излага мотиви дали те подкрепят в достатъчна степен твърденията в исковата молба, тъй като това решение се мотивира формално, доколкото няма да се разглежда и обсъжда спорното материално право или правоотношение по същество - чл. 293, ал.

2 ГПК.Защитата на страната сещу неприсъственото решение е уредена в чл.240 от ГПК.

В предвид изложеното предявеният установителен иск следва да бъде уважен изцяло/изключая вземането за мораторна лихва, за което производството по делото е прекратено/,при който изход на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в заповедното производство в общ размерна 205.00 лева,както и в исковото производство в общ размер на 255.00 лева/аргумент от т.12 от ТР №4/2013г на ОСГТК на ВКС/ и съобразно изявлението на процесуалния представител на ищеца.

Мотивиран от изложеното,съдът

Р Е Ш

И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на основание чл.415,ал.1,във в-ка с чл.422,ал.1 от ГПК,съществуването на вземане на „А1 БЪЛГАРИЯ“-ЕАД-град София/предишно наименования на фирмата „Мобилтел“-ЕАД/,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,ПК 1309,ул.“Кукуш“ №1,чрез пълномощника по делото адвокат В.П.Г.-САК, срещу Й.А.К.,ЕГН:**********

***,в размер на 758.27/седемстотин петдесет и осем лева и двадесет и седем ст./лева,представляваща незаплатена далекосъобщително услуга,дължима по договори хххххх и хххххх, в размер на 90.55 лева лева и неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги в размер на 667.72 лева,за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 157/2018г по описа на Районен съд-Тетевен.

ОСЪЖДА Й.А.К.,ЕГН:********** *** заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ“-ЕАД-град София/предишно наименования на фирмата „Мобилтел“-ЕАД/,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,ПК 1309,ул.“Кукуш“ №1,чрез пълномощника по делото адвокат В.П.Г.-САК,сумата от 460.00/четиристотин и шейсет/лева,представляващи сторени разноски по заповедното и исковото производство,от които по заповедното производство в размер на 205.00 лева ,а по исковото производство 255.00 лева.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

Решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: