Решение № 15335 от 31.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15335 гр. * 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20261110102558 по описа за 2026 година

„* ЕАД е предявило срещу Н. Й. М. искове по реда на чл. 42* ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за установяване съществуването на вземане за продажна цена на доставена топлинна енергия в размер на 1534,10 евро за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 21.02.2024 г. до окончателното изплащане, *,25 евро – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 05.02.2024 г., 31,31 евро – сума за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 21.02.2024 г. до окончателното изплащане и 6 евро – мораторна лихва за периода *07.2021 г. – 05.02.2024 г., за топлоснабден имот в гр. *, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № *2024 г. на СРС, 82 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това качество се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на 10.07.20*г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове като неоснователни по основание и 1 размер, като намира, че претенцията по отношение на сумата за дялово разпределение е недопустима, доколкото по отношение на нея липсва валиден договор, освен това претендираните сума за дялово разпределение не са доказани по основание и размер. Сочи, че липсва облигационна връзка между страните за доставка на топлинна енергия. Излага, че ответникът няма качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото не е ползвател на процесния имот. Излагат се съображения срещу дължимостта на мораторна лихва.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия. Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

За доказване на обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот, ищецът е представил Нотариален акт № 95 от 21.10.1975 г., по силата на който ответникът е придобил собствеността върху недвижим имот в гр. * ул. „*“ № * вх. * ет. * *. С оглед на изложеното съдът намира, че по силата на закона между ответника като потребител и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за обект с абонатен № * за процесния период, без да е необходимо изричното им приемане.

Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебнотехническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е. сумите по изравнителните сметки. Вещото лице е изчислило общо дължима сума за 2 процесния период в размер на 3060,*лева. Сумата за дялово разпределение е в размер на 61,30 лева. Видно от главните отчети и изравнителните сметки в процесния имот има 4 броя радиатори с *. ТЕ за БГВ се начислява по показанията на 1 брой водомер за топла вода в имота.

По отношение на сумата за дялово разпределение съдът следва да съобрази изводите, направени от СЕС в решение от 23.10.2025 г. по дело C‑760/23, според което допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.

Поради изложеното съдът намира претенциите за заплащане на главница за топлинна енергия и сума за дялово разпределение за основателни, като доколкото с исковата молба се претендират суми в по-нисък размер от тези, установени с експертизата, съдът следва да уважи претенциите в пълен размер.

Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.20*г. на КЕВР, в сила от 10.07.20*г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава, че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.

Доколкото се установи основателност на главния иск, то в пълен размер следва да бъде уважен и предявеният акцесорен иск.

С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който е направил следните разноски: 69,54 евро – държавни такси в исковото и заповедното производства, 220 евро – депозит за експертиза, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 30 евро.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „*” ЕАД, ЕИК *, срещу Н. Й.

3

М., ЕГН *, по реда на чл. 422 ГПК искове, че Н. Й. М. дължи на „*” ЕАД на основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1534,10 евро, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 21.02.2024 г. до окончателното изплащане, сумата *,25 евро – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 05.02.2024 г., сумата 31,31 евро – сума за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 21.02.2024 г. до окончателното изплащане и сумата 6 евро – мораторна лихва за периода *07.2021 г. – 05.02.2024 г., за топлоснабден имот в гр. *, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № *2024 г. на СРС, 82 състав.

ОСЪЖДА Н. Й. М., ЕГН *, да заплати на „*” ЕАД, ЕИК *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 319,54 евро - разноски за исковото и заповедното производства.

Решението е постановено при участието на „*” ООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4