Решение № 109 от 21.09.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Бургас , 17.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Захарин П. Захариев

Катя Й. Господинова

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Десислава Евгениева Трифонова (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20212100600502 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXI във връзка с чл.436 ал.2 и ал.3 от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на осъдения И. К. И. ЕГН ********** от гр.С., ж.к.

„*******“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, чрез защитника му адв. А.Л. от САК, против определение № 260242 от 16.02.2021г., постановено по ЧНД № 391/ 2019г. по описа на Районен съд-Бургас. С обжалваното определение съдът оставил без уважение молбата на И. за съдебна реабилитация по реда на чл.87 от НК по посочените в молбата му общо 4 влезли в сила осъждания.

С жалбата се оспорва законосъобразността и обосноваността на съдебния акт, в който е прието, че за молителя И. не са кумулативно налице всички предвидени в чл.87 ал.1 от НК предпоставки. Оплакванията са бланкетни, без конкретика, с декларация, че аргументи в подкрепа на оспорването ще бъдат допълнително представени, но такива до момента липсват.

В проведено съдебно заседание въззивният прокурор счита жалбата за неоснователна, поради неизпълнение на наказанието „Глоба“, наложено на молителя със споразумение по НОХД № 7808/ 2014г. по описа на софийския районен съд, за което има висящо изпълнително производство, по което и понастоящем се провеждат изпълнителни действия.

1

Осъденият И. и защитникът му адв. Л., редовно призовани, не се явяват и представят доказателства. не

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на определението в предмета и пределите по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от сочените от страните основания, прие жалбата за процесуално допустима, като подадена в установения в чл.436 ал.2 от НПК преклузивен срок от легитимирана страна - защитник на осъдения, срещу годен за съдебен контрол по този ред акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В първоинстанционното съдебно производство по предвидения в НПК ред са събрани достатъчни по обем и съдържание за правилното решаване на делото доказателства, от съвкупната преценка на които се установява следното:

Молителят – жалбоподател ИВ. К. ИВ. ЕГН ********** е осъждан за извършени престъпления от общ характер със следните влезли в сила присъди и споразумения:

1. Със споразумение по НОХД № 16087/2010г. на СРС, в сила от 07.03.2011г. И. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК и му е наложено наказание „Пробация” за срок от 9 месеца;

2. Със споразумение от 29.11.2012г. по НОХД №15139/2012г. на СРС, в сила от същата дата, И. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343в ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „Пробация” за срок от 1 година.

3. Със споразумение от 18.12.2012г. по НОХД № 10077/2012г. на СРС, в сила от същата дата, И. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК, за което му било наложено наказание „Пробация“ за срок от 1 година и 6 месеца.

С определение по ЧНД № 2125/ 2013г. на СРС, в сила от 08.05.2013г., на основание чл.25, вр. чл.23 от НК на осъдения е наложено общо най-тежко наказание от наложените му по НОХД №15139/2012г. и НОХД № 10077/2012г. - двете по описа на СРС, а именно „Пробация“ за срок от 1 година и 6 месеца, от което наказание, на основание чл.25, ал. 2 от НК, съдът приспаднал изтърпяната част от наказанието „Пробация“ по НОХД №15139/2012г.

4. Със споразумение от 27.06.2014г. по НОХД № 1698/2014г. на Районен съд-Бургас, в сила от същата дата, И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК,за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години;

5. Със споразумение от 03.09.2014г. по НОХД 7808/2014г. на СРС, в сила от същата дата, И. е признат за извършено престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 от НК, за което му било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лева.

От изисканата писмена справка от ГД „ИН” при Министерство на правосъдието, Затвор Бургас се установява, че И. е изтърпял наложеното му по НОХД № 16087/2010г. на 2

СРС наказание „Пробация” за срок от 9 месеца за времето от 14.04.2011г. до 14.01.2012г., както и наложеното му по ЧНД № 2125/ 2013г. на СРС общо наказание „Пробация за срок от 1 година и 6 месеца за времето от 04.01.2013г. до 04.07.2014г. включително.

От справката на ТД на НАП-София явства, че за събиране на наложената на И. по НОХД 7808/2014г. на СРС „Глоба“ в размер на 200 лева на 13.02.2015г. е образувано изпълнително дело № 22150012838/ 2015г., въз основа на изпълнителен лист от 03.09.2014г. по същото дело. На 25.05.2015г. до осъдения е било изпратено съобщение за доброволно изпълнение, за което липсват данни дали и кога му е била връчено. На 14.01.2019г. с постановление на публичния изпълнител е започнато принудително изпълнение, като за 30.01.2021г. е бил насрочен опис на МПС. Към датата на справката – 18.12.2020г., по делото не са постъпвали суми за погасяване на вземането.

Съдът приема, че от извършените от молителя умишлени престъпления по изброените по-горе дела липсват невъзстановени имуществени вреди, тъй като престъпленията са формални и съдебните производства за тях са приключили със споразумения по реда на чл.381 и следващите от НПК.

След анализ на отделните осъждания, датите на извършените престъпления и на влезлите в сила съдебни актове въззивният съд прие, че за осъжданията по пунктове 1-3 – по НОХД № 16087/2010г., НОХД №15139/2012г. и НОХД № 10077/2012г., трите по описа на СРС, осъденият е реабилитиран. По първото осъждане не е могла да настъпи реабилитация по право по смисъла на чл.86 ал.1 т.2 предложение второ от НК, тъй като наложеното по това дело наказание „Пробация е изтърпяно от осъдения на 14.01.2012г., а в указания 3годишен срок след изтърпяване на наказанието той е осъществил други престъпления, наказуеми с лишаване от свобода, предмет на следващите му осъждания. За това осъждане обаче е настъпила абсолютна реабилитация на основание чл.88а ал.1 вр. чл.82 ал.3 вр. ал.1 т.5 от НК, тъй като от 05.07.2013г., когато И. е извършил последното по време престъпление, за което е наказан - предмет на НОХД № 1698/2014г. на Районен съд-Бургас, до 04.11.2020г., когато е била депозирана молбата за реабилитация, осъденият не е извършвал други престъпления от общ характер, наказуеми с лишаване от свобода, и е изтекъл срок, надвишаващ абсолютната 3- годишна давност за изпълнение на наказанието „Пробация“ съгласно чл.82 ал.3 вр. ал.1 т.5 от НК, която е изтекла на 05.07.2016г.

По НОХД №15139/2012г. и НОХД № 10077/2012г. е било извършено групиране и е определено общо наказание „Пробация“, изтърпяно на 04.07.2014г. Именно от последната дата е започнал да тече срока за реабилитация по право, предвиден в чл.86 ал.1 т.2 от НК, който е изтекъл към 04.07.2017г. В този срок И. не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание. Този извод не се променя поради осъжданията по НОХД № 1698/2014г. на Районен съд-Бургас и по НОХД 7808/2014г. на СРС, тъй като те касаят престъпления, извършени на 05.07.2013г. и на 30.05.2013г., т.е. по време на изпълнение на общото наказание „Пробация“, а не след неговото изтърпяване.

Предвид вида на наложените по групираните дела наказания, в случая не са налице хипотезите на рецидив, предвидени в чл.27, чл.28 или чл.29 от НК, макар последващите 3 престъпления да са осъществени в периода на изтърпяване на наказанието „Пробация“.

Същевременно, престъпленията по НОХД №15139/2012г. и НОХД № 10077/2012г. са извършени от осъдения като пълнолетен, но без да е бил реабилитиран по право за предхождащото ги осъждане по НОХД № 16087/2010г. по изложените по-горе съображения.

При тези данни съдът намира, че за осъдения И. по НОХД №15139/2012г. и НОХД № 10077/2012г., двете по описа на СРС, по които е било определено общо наказание „Пробация“ за срок от 1 година и 6 месеца по ЧНД № 2125/ 2013г. на СРС, е настъпила реабилитация по право на основание чл.86 ал.1 т.2 предл. второ от НК, тъй като са изпълнени всички изисквания на тази норма и липсват ограниченията по чл.85 ал.2 и чл.86 ал.2 от НПК.

Аналогично е установеното за последните две осъждания на молителя по НОХД № 1698/2014г. на Районен съд-Бургас и по НОХД 7808/2014г. на СРС. Няма съмнение, че престъпленията по тези дела са извършени в условията на чл.23 ал.1 от НК, макар да не са били групирани по реда на чл. 25 ал.1 от НК. Във всички случаи, и за тези осъждания молителят се явява реабилитиран по право на основание чл.86 ал.1 т.1 и т.3 от НК. Това е така, тъй като в определения по НОХД № 1698/2014г. на Районен съд-Бургас 3-годишен изпитателен срок, започнал да тече на 28.06.2014г. и изтекъл на 27.06.2017г., осъденият не е извършил друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца. Същевременно, към датата на извършване на престъплението по това дело – 05.07.2013г., И. е бил пълнолетен, но не е бил реабилитиран по право на основание чл.86 ал.1 от НК за никое от предходните три осъждания, както бе показано по-горе.

Изложените съображения с определена специфика важат и за наказанието „Глоба“ в размер на 200 лева, наложено на молителя по НОХД 7808/2014г. на СРС. Изхождайки от тезисите, застъпени съобразителната част по въпрос 2, 3 и 4 от Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСНК на ВКС, съдът съобразява, че осъждането по това дело е влязло в сила на 03.09.2014г., и на същата дата е бил издаден изпълнителен лист за събиране на глобата. От същата дата, съобразно чл.82 ал.2 от НК, е започнала да тече и давността за изпълнение на това наказание, чиято продължителност съгласно чл.82 ал.1 т.5 от НК е 2 години. Теченето на изпълнителската давност е била прекъснато на 13.02.2015г. , когато в ТД на НАП-София е било образувано изпълнително дело по реда на ДОПК, след който момент съгласно чл.82 ал.3 от НК е започнала да тече нова 2-годишна давност. Дори ако се приеме, че с изпратеното на 25.05.2015г. съобщение за доброволно изпълнение давността отново е била прекъсната, макар да не е известно дали съобщението въобще е достигнало до осъдения, то от 25.05.2015г. е започнала отново да тече нова 2-годишна давност за изпълнение, която е изтекла към 25.05.2017г. Съгласно справката от НАП, в периода от 25.05.2015г. до 14.01.2019г., т.е. над 3 години и половина, по изпълнителното дело не са извършвани други изпълнителни действия, насочени към събиране на глобата.

Следователно, след 25.05.2017г. наказанието „Глоба“ е станало неизпълнимо по принудителен ред на основание чл.82 ал. 3 вр. ал.1 т. 5 от НК, като в случая за това 4 наказание към 25.05.2018г. е изтекла и абсолютната давност за изпълнение по чл.82 ал.4 вр. ал.1 т.5 от НК. След този момент, най-късно към 25.05.2019г. е изтекъл и предвидения в чл.86 ал.1 т.3 предл. първо от НК 1-годишен срок за реабилитация, поради което понастоящем осъденият е реабилитиран по право и за това осъждане. И тук съдът констатира, че престъплението по НОХД 7808/2014г. на СРС е извършено от осъдения като пълнолетен, но без да е бил реабилитиран по право за никое от предходните си осъждания, което обосновава извода за липсата на пречка по чл.86 ал.2 от НК за реабилитация по право и за това осъждане.

В заключение съдът отбелязва, че разположението във времето на извършените от молителя престъпления, последователността на датите, когато отделните му осъждания са влизали в сила, както и вида и сроковете на наложените му наказания, с оглед разпоредбите на закона и задължителната тълкувателна практика, правят възможно настъпване на реабилитация по право по чл.86 от НК за всички осъждания, с изключение на първото, за което обаче междувременно е настъпила абсолютна реабилитация по смисъла на чл.88а от НК. С оглед изложеното, към момента на подаване на молбата за съдебна реабилитация, молителят И.И. вече е бил реабилитиран на основание чл.86 и чл.88а от НК за всичките си осъждания, поради което молбата изначално е била лишена от предмет. Съгласно т.6 от Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСНК на ВКС, при настъпила реабилитация по право съдът в производство по чл.434 ал.1 от НПК се произнася само по допустимостта на молбата за съдебна реабилитация, като следва да я остави без разглеждане. Като е приел да разгледа и реши делото по същество, районният съд е постановил процесуално недопустим и материално незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а производството по делото следва да бъде прекратено.