Определение № 525 от 20.07.2026, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 140/2026
- Вид
- Определение № 525
- Подписан
- 20.07.2026
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.121 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- §13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 525 гр. Ловеч, 20.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Гражданско дело № 20264300100140 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл. 119, ал. 3 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба вх.
№2205/16.03.2026 г. от Н. П. К. с ЕГН: **********, М. Р. Г. с ЕГН:
**********, ЕТ „М. Г." с ЕИК: ***** и „АС 2002" ООД с ЕИК: ***, със съдебен адрес: гр. С****, ул. „И***“ №8, ет. 5, всички чрез адвокат Х. Р. САК, адрес гр.С****, ул. „И***“№8, ет. 5, срещу „ДИ СИ ЕЙ М****" ЕАД с ЕИК: *****, с посочено правно основание чл. 390, ал.3 във вр. с чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване по отношение на ответника, че ищците не дължат сумите над 200 000 евро, описани в издадената Сметка по т.12 от ТТРЗЧСИ от 20.02.2026 г. по изпълнителни дела № 36/2024 и 1952/2023 по описа на ЧСИ В**** П., рег.№ 879 и с район на действие Окръжен съд - Ловеч.
С Определение №230/20.03.2026 г., съдът е оставил исковата молба без движение, до отстраняване на констатираните нередовности, а именно: посочване адресите на страните, цена на исковата претенция, да изложат твърдения как е формирана, фактическото основание за недължимост, както и фактите, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, да формулират надлежен петитум след конкретизиране цената на иска, както и да внесат следващата се държавна такса.
Нередовностите са отстранени в срок, като с молба вх.
№3061/15.04.2026 г. са посочени адреси на страните - Н. П. К. с постоянен адрес: гр. Т**** ул. „С**** К***" № 22, М. Р. Г. с постоянен адрес: гр. Т****, ул. „С**** К***" № 22, ЕТ „М. Г." с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Т****, ул. „С**** К***" № 22 и „АС 2002“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. С****, район С***, ул. „Граф И****" № 5, ет. 1 и адрес на ответното дружество гр. С****, ж.к. Л*** 10, бул. „П*** Д****" № 1
25, офис-сграда „Л***", ет. 2, офис 4.
В уточняваща молба е посочено, че задълженията произтичат от един и същ юридически факт - Договор за инвестиционен кредит № 722/2007 г., въз основа на който са издадени два изпълнителни листа и са образувани две изпълнителни дела. Постъпили са плащания след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, които не са отразени правилно по изпълнителните листи, с което се накърняват законни права и интереси на ищците.
Молят съда да постанови съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че ищците М. Р. Г. с ЕГН: ****, ЕТ „М. Г." с ЕИК: *****, Н. П. К. с ЕГН: ********** и „АС 2002" ООД с ЕИК: ***, не дължат на ответника „ДИ СИ ЕЙ М****" ЕАД с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.
С****, ж.к. Л*** 10, бул. „П*** Д****" № 25, офис-сграда „Л***", ет. 2, офис 4, сумата от 20 000 евро по изпълнителен лист на РС-Т**** от 30.06.2011 г. по гр.д. № 689/2011 г., приложен по изпълнително дело № 36/2024 г. на ЧСИ В**** П. и по изпълнителен лист от 23.07.2013 г., издаден от Окръжен съд Ловеч, въз основа на Решение № 101/13.05.2013 г. по гр.д. № 101/2012 г., приложен по изпълнително дело № 1952/2023 г. по описа на ЧСИ В**** П., рег.№ 879 и с район на действие Окръжен съд - Ловеч. Представено е платежно нареждане за платена държавна такса в размер на 800 евро.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника по делото, „ДИ СИ ЕЙ М****" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. С****, р-н Л***, ж.к. Л*** - 10, ул. д-р П*** Д**** № 25, офис - сграда Л***, ет. 2, ап. офис 4, представлявано от изпълнителния директор Р. З., чрез адв. К. К. отАК - гр. В***, адрес за призоваване: гр. В***, бул. „М*** Л***" № 21, ет. 2, с който ответното дружество прави възражение за местна неподсъдност, като излага аргументи, че ищците по делото нямат качеството на потребители. Твърди, че договорът за инвестиционен кредит, от който произтичат вземанията на ответника, е бил сключен между търговци и средствата са били предоставени изцяло за търговски цели, а именно целево финансиране закупуването на недвижим имот и осъществяването на строително-монтажни работи. По тази причина счита, че ищците нямат качеството на потребители по смисъла на ЗПП и не могат да се ползват от специалната подсъдност, предвидена в чл. 113 ГПК. Направено е и възражение относно реда за разглеждане на делото, като ответникът счита, че същото следва да бъде разгледано по реда на Глава тридесет и втора от ГПК.
След като съобрази изложеното в отговора на исковата молба и приложените към него доказателства, съдът счита, че възражението за местна неподсъдност на спора е своевременно заявено от ответника „ДИ СИ ЕЙ М****" ЕАД в предвидения в чл. 119, ал. 3 ГПК срок и е основателно.
От представените с отговора на ИМ писмени доказателства е видно, че предмет на спора са вземания, произтичащи от Договор за инвестиционен кредит № 722/2007г., сключен между ЕТ „М. Г.", БУЛСТАТ *****, 2 представлявано от М. Р., в качеството на кредитополучател и „Б*** П*** БЪЛГ***“ АД като кредитор с предмет целево финансиране за закупуването на едноетажна масивна и двуетажна масивна жилищни сгради, находящи се в село Орешак и за довършителни СМР. Общата отпусната сума по договора за кредит е 300 000 лева. В качеството на поръчител по посочения договор се е задължило „АС 2002“ ООД с ЕИК ***, представлявано от управителя Н. П. К..
С Договор за поръчителство № 722-1/2008г., сключен между „Б*** П*** Бълг***" АД, като кредитодател и М. Р. Г., последната се е задължила да отговаря солидарно с ЕТ „М. Р.“ за задълженията, възникнали по Договора за инвестиционен кредит № 722/2007 г.
Видно от представения Анекс № 4 от 02.09.2010г. към Договор за банков кредит № 722/2007г. от 07.06.2007г. е била уговорена солид*** отговорност между страните по него и М. Р. Г., ЕГН ***, Н. П. К., ЕГН ********** и „АС 2002" ООД, ЕИК ***.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 във връзка с чл. 124, ал. 1, предл. 3, без съмнение намира приложение потребителската защита, в случаите, когато ищецът притежава качеството потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно посочената разпоредба „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност. Дефиниция на понятието потребител се съдържа и в Директира 93/13 на ЕИО Съвета от 05.04.1993 г., като съгласно чл. 2, б “б“ от същата, „потребител“ е физическо лице, което в качеството си на страна по договор за кредит, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.
За преценката дали дадено лице има качеството „потребител“, следва да се отчете основанието за възникване на вземането по сключения договор за кредит, както и неговата цел. В случая, видно от представените с отговора на ИМ доказателства, подписаният договор за кредит и анексите към него, както и договора за поръчителство, касаят задължение на ЕТ „М. Г.“, произтичащо от отпуснати парични средства, с цел финансиране на едноличния търговец за закупуване на недвижимо имущество и СМР.
Поръчителите - физически лица М. Г. и Н. К., в качеството си на представляващи съответно ЕТ „М. Г.“ и „АС 2002“ ООД, имат тесни професионални връзки с посочените дружества, страни по договора за кредит.
При това положение, не може да се приеме, че те са се задължили водени от цели извън търговската им дейност. По изложените съображения ищците не могат да се ползват от потребителската защита и специалната места подсъдност, предвидена в чл. 113 ГПК, а приложение намират общите правила за местна подсъдност /чл. 105 ГПК/. Следва да се отбележи, че в исковата молба не са наведени и твърдения, че ищците имат качеството на потребители 3 по процесните договори. В този смисъл са определение № 3342 от 16.12.2025 г. на САС по в.ч.гр.д. № 3352/2025 г., определение № 269 от 16.06.2025 г. на БАС по в.ч.гр.д. № 204/2025 г. и др.
От доказателствата по делото се установява, че ответното дружество „ДИ СИ АЙ М****“ ЕАД е със седалище и адрес на управление в град С**** и предвид цената на иска, настоящият съдебен състав счита, че местно и родово компетентен да разгледа делото е Софийски градски съд.
Предвид гореизложеното и на основание чл.119, ал.3 ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и делото изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 41/12 год. по описа на Ловешкия окръжен съд.
ИЗПРАЩА делото за разглеждане от Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване на основание чл.121 от ГПК с частна жалба пред ВТАС в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 4