Определение № 672 от 13.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 672 гр. Пловдив, 13.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина Ив. Кузманова

Членове:

Веселин Д. Хаджиев

Теофана Б. Спасова като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20235300601487 по описа за 2023 година Въззивното производство е образувано по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Обжалвано е определение на РС- Пловдив, постановено на 16.06.2023г. по ЧНД №2970/2023г., с което е потвърдено Постановлението на РП-Пловдив за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 94/2022г. по описа на ОСО при ОП– гр.Пловдив, водено за престъпление по чл.206, ал.1 от НК .

Недоволна от определението e останала жалбоподателката А. Я Д., която чрез повереника си –адв.А., го обжалва в законоустановения срок.

Излагат се доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и неправилни изводи за липса на престъпление по смисъла на чл.9, ал.2 от НК поради малозначителност на извършеното. Излага се доводи за наличие на престъпление по чл.206, ал.1 от НК, макар и в маловажен случай. Иска се отмяна на определението на ПРС, както и отмяна на Постановлението на РППловдив за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото за правилно приложение на закона.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обосноваността и законосъобразността на постановеното определение и във връзка с направените оплаквания, прие за установено следното :

Жалбата е подадена в срока и от надлежно легитимирана страна, поради което се явява допустима, но разгледана по същество същата е 1

НЕОСНОВАТЕЛНА.

С постановление от 03.05.2023г. Районна прокуратура- Пловдив е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 94/2022г. по описа на ОСО при ОП-гр.Пловдив, водено за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, като е прието, че с действията си на 06.08.2019г. св. Д. е осъществила разпореждане със средства от дарителска средства на своя син, които покриват признати на престъпление по чл.206, ал.1 от НК, но макар формално да са осъществени признаци на престъпление, то не е престъпно поради своята малозначителност. Като в този смисъл са отчетени близките родствени отношения на страните, връщането на голяма част от сумата и необходимостта в конкретната ситуация от средства за бързо разплащане, предвид влошеното здравословно състояние на сина на Д.-А.Д..

За да потвърди атакуваното постановление, първоинстанционният съд е възприел изводите на прокурора, че от страна на св. А. Д. е извършено своене на процесната движима вещ, което обаче поради своята явно незначителна обществена опасност не е престъпно по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Изложените съображения на районния съд относно мотивите за прекратяване на наказателното производство не се възприемат от настоящата инстанция, макар крайния резултат водещ до изводи за прекратяване на наказателното производство да е правилен и се споделя от въззивният състав.

На първо място, следва да се отбележи, че първостепенният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е направил обосновани изводи относно фактите по делото. Установени са отношенията между св. Д. и нейния син А.Д. приживе на последния и отношенията между нея и св.А. Д..

Безспорно установено е, че на името на Д. е била открита дарителска сметка в „Алианц Банк България“ АД-клон Пловдив, където като управител по същото време работила св. М.С., запозната с проблемите в семейството и нуждата от постоянни средства за лечение, включително в чужбина. Установено е също, че Д. имал открита и разплащателна сметка в същата банка, с дебитна карта, по която се превеждали средства от дарителската сметка, за да може да се извършват разплащания в чужбина, когато се налагали разходи за лечение.

Няма спор, че титулярът на сметката А.Д. упълномощил свидетелите А. Д.негова съпруга, св. А. Д.-негова майка и св.Д.К. да действат от негово име и за негова сметка при събирането на пари по сметката, както и да го представляват пред съответните органи. С оглед влошеното здравословно 2 състояние на А.Д. са събрани доказателства за провеждано продължително лечение в Турция до м. юли 2019г., когато последният се прибрал в дома си в с. Б., обл. Пловдив. Прието е за установено още, че на 04 срещу 05.08.2019г. състоянието на Д. рязко се влошило, поради което и св. Д. повикала за помощ св. Д.. Преди последната да замине за с. Б. и поради това, че се налагало търсене на медицинска помощ от клиниката в Турция, св. Д. решила да помоли св. С. да прехвърли средства от дарителската сметка в нейна банкова сметка, за да може по-бързо да оперира, в случай на нужда от заплащане на медицински и други разходи за лечение. За целта тя подготвила на 05.08.2019г. платежно нареждане с дата 06.08.2019г. за сумата от 10 000 лева, което оставила на св. С., за да го изпълни на следващия ден, тъй като вече било късно. Това било сторено на 06.08.2019г. в 16,16 ч. видно от приложени банкови извлечения. Едновременно с това, сутринта на 06.08.2019г. състоянието на А.Д. рязко се влошило, което наложило повикване на линейка за транспорт в Турция, както и сигнализиране на Бърза помощ. Въпреки всички усилия, на 06.08.2019г. в 15,15 часа Д. починал. По-късно вечерна пристигнала и линейката от Турция, за което били заплатени разходи от 1000 евро от св. А. Д.. Последвали и разходи за погребение, които били заплатени отчасти и от св. Д., която обсъдила със своята снаха възможността да използват за тези разходи средства от дарителската сметка, но не срещнала подкрепа от нейна страна. На 19.08.2019г. св. Д. възстановила по дарителската сметка на името на А.Д. сумата от 7000 лева, а по-късно по искане на св. Д. тази дарителска сметка била закрита и сумата от 8306,06 лева, били разпределени по други дарителски сметки.

При така установеното, правилни са изводите на прокурора и на районния съд за липсата на престъпление по чл.206, ал.1 от НК, но не поради малозначителност на случая по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, а поради липсата на субективна съставомерност на извършеното от страна на св. Д.. От обективна страна е установено прехвърляне на сумата от 10 000 лева от дарителската сметка на А.Д. по сметка на неговата майка А. Д. на 06.08.2019г. като формално това е сторено в 16,16 часа на същата дата, малко след смъртта на Д.-титуляр на сметката. Не е установено по делото дали прехвърлянето на сумата е станало в този час или транзакцията е осчетоводена по-късно, но това обстоятелство е ирелевантно в случая.

Безспорно установено е обаче от гласните доказателствени средства3 показанията на св. Д. и св. С., че Д. е имала намерение и е предприела действия още на 05.08.2019г., когато е изготвила и оставила на С. платежно нареждане с дата 06.08.2019г. Всички тези действия, са били и логично и житейски оправдани от влошеното в този момент здравословно състояние на сина на св. Д. и необходимостта от разходи за лечение, при това в рамките на даденото й пълномощно, като действията са предшествали смъртта на Д..

Тези обстоятелства се установяват от събраните гласни доказателствени средства, според които на 06.08.2019г. св. Д., както и другите близки са били ангажирани изключително с търсене на лечение, с оглед бързо влошаващото се състояние на Д.. Без съмнение е установено, че значителна част от изтеглената от Д. сума- 7000 лева, същата е върнала обратно по дарителска сметка, след противопоставяне от страна на св. А. Д. да бъде използвана от последната за разходи свързани с погребението на нейния съпруг. Безспорно е също така и че св. Д. от своя страна е била ангажирана с плащане на разходи по погребението на Д. и обичайните такива следващи от това тъжно събитие.

Нещо повече, видно от показанията на св. Д., за действията си е уведомила св.

Д., която обаче е била против използване на средства от дарителската сметка за посрещане на разходи след смъртта на Д.. В резултат на това е последвало възстановяване частично на сумата от 7000 лв. Всичко това сочи на липсата на умисъл от страна на Д. за присвояване на чужда движима вещ, в случая пари, постъпили по сметка на нейния син. За да се квалифицира едно деяние като „обсебване”, е необходимо да е налице присвоително намерение от страна на дееца по отношение на чужда вещ, която владее и пази. Освен липсата на присвоително намерение, в случая, не е доказано действията на Д., да са предприети съзнателно от нея след смъртта на сина й А.Д., във вреда на неговите или на близките му интереси. Действията, както беше посочено погоре са били предприети преди смъртта на Д., не само в рамките на действащото към онзи момент пълномощно, но и с намерението за удовлетворяване на разходи за евентуално негово лечение, в една трудна житейска ситуация. Обстоятелството, че част от сумата е била изразходвана за посрещане на други обичайни разходи, следващи смъртта на лицето, не дава основание да се направят изводи за намерение за присвояване от страна на св. А. Д..

При така изложеното и правилно възприетия доказателствен материал, настоящият въззивен състав не споделя изводите на първата 4 инстанция, както и на прокурора за формално осъществен състав състава на престъплението, за което се е водило досъдебното производство, иначе казано не се споделят мотивите за прекратяване на наказателното производство, позовавайки се на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК и малозначителност на извършеното. Според въззивният съд, не се доказва наличието на елементите от субективния състав на престъплението по чл.206, ал.1 от НК, поради което и извършеното от Д. се явява несъставомерно. Правилни обаче са крайните изводите, че извършеното не съставлява престъпление и поради това производството е прекратено на посоченото основание по чл.243, ал.1 ,т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. С оглед на това, атакуваното определение, според въззивната инстанция следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 452 от 16.06.2023г., постановено по ЧНД №2970/2023г. по описа на Пловдивски районен съд, ХХVІ наказателен състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5