Решение № 1971 от 24.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1971 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Г.а като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100510069 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 11301 от 12.06.2025 г. по гр. д. № 50665 от 2023 г. Софийският районен съд е признал за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, § 1, б. „в“, вр. чл. 12, § 1 от Регламент № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г., вр. чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, че „Дойче Луфтханза“ АГ, чрез „Дойче Луфтханза“ – търговско представителство в България, вписано в търговския регистър при БТПП, с БУЛСТАТ 121773298, дължи на „2М-КО“ ООД, ЕИК 121189808, следните суми: 600 евро – главница, представляваща обезщетение за отмяна на полет София - Ню Йорк (през Франкфурт) от 02.09.2022 г., за който лицето Д.Г.Х. е трябвало да отпътува на организирана от „2М-КО“ ООД групова екскурзия, за която е закупен самолетен билет 2205879287999-00, като впоследствие Д.Г.Х. е прехвърлил вземането си към „Дойче Луфтханза“ АГ на „2МКО“ ООД с договор за цесия, ведно със законната лихва от 22.06.2023 г. до изплащане на вземането; 1500,00 лв. - обезщетение за вреди, изразяващи се в цената за закупуване на самолетния билет за заместващ полет, ведно със законната лихва от 22.06.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 19557 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.07.2023 г. по ч.гр.д. № 34835/2023 г. по описа на Софийски районен съд, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 1500 лв. до пълния предявен размер от 1521 лв. Отхвърлил е изцяло искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр- с чл. 9, § 1, б. „б“ и „в“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА“ АГ дължи на „2М-КО“ ООД заплащането на следните суми: сумата в размер на 119,33 лева, представляваща цена на заплатен наземен транспорт от София до Белград; и сумата в размер на 228,23 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за 1 обезщетение за отмяна на полет с направление София – Ню Йорк за периода от 03.09.2022 г. до 21.06.2023 г., за които суми е издадена заповед № 19557 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.07.2023 г. по ч.гр.д. № 34835/2023 г. по описа на Софийски районен съд. Страните са осъдени да си заплатят разноски съобразно уважената, респективно отхвърлената част от исковете.

Подадена е въззивна жалба от ответника „Дойче Луфтханза“ АГ, чрез „Дойче Луфтханза“ – търговско представителство в България, вписано в търговския регистър при БТПП, с БУЛСТАТ 121773298 срещу горепосоченото решение в частта, с която е признато за установено, че дължи на ищеца „2М-КО“ ООД сумата от 1500,00 лв., представляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в цената за закупуване на самолетен билет за заместващ полет, ведно със законната лихва от 22.06.2023 г. до изплащане на вземането. Развива съображения, че ищецът не е придобивал вземане в такъв размер, тъй като цедентът Д.Х. не е плащал цената на допълнителните билети, поради което не е претърпявал имуществени вреди, съответно в неговия патримониум не е възниквало такова вземане, което да бъде прехвърлено. Тъй като ищецът основавал вземанията си на договор за цесия, ирелевантно било дали той или „Астра Холидей“ ООД са заплащали суми за заместващи полети. Ето защо, се настоява за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът за сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за цена на самолетен билет за заместващ полет, да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Ищецът „2М-КО“ ООД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Излага съображения, че по делото било доказано, че пътникът Д.Х. е претърпял имуществена вреда в размер на 1500 лв. Подробно аргументира, че всички обезщетения по Регламент 261/2004 се дължали на пътника, независимо кой фактически е извършил плащането на съответните билети. Билетът за полета от Белград на 03.09.2022 г. бил закупен от „Астра Холидей“ ЕООД, като сумата за билетите била платена от „2М-КО“ ООД на „Астра Холидей“ ЕООД, а самият билет бил закупен, за да се използва от пътника Д.Х.. Поддържа, че при претенции по Регламент 261/2004 за обезщетение и възникнали допълнителни разходи претенциите към авиокомпанията принадлежат на пътника, а последния е цедирал всичките си вземания по регламента на ищеца. В условия на евентуалност поддържа, че сумата от 1500 лв. му се дължи на самостоятелно основание извън договора за цесия, а именно – като недължимо платена от него за сметка на пътника. Настоява се за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното.

СРС е сезиран с искова молба на „2М-КО“ ООД срещу „Дойче Луфтханза“ АГ, с която са предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове, както следва:

1. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 7, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 600 евро, представляваща обезщетение за отмяна на полет с направление София – Ню Йорк, излитащ по разписание на 02.09.2022 г., пътник на който е цедентът Д.Г.Х. с ЕГН **********, който е прехвърлил вземането си към въздушния превозвач на ищеца (цесионер) с договор за цесия от 21.10.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК (22.06.2023 г. ) до изплащане на вземането;

2. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 82, изр. 1, предл. 1, вр. чл.

79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за признаване за установено, че ответникът 2 дължи на ищеца сумата в размер на 1 521 лева, представляваща обезщетение за претърпяна загуба - стойността на новозакупен билет за заместващ полет;

3. иск с правно основание чл. 9, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 119,33 лева, представляваща цена на заплатен наземен транспорт от София до Белград;

4. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 228,23 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за обезщетение за отмяна на полет с направление София – Ню Йорк за периода от 03.09.2022 г. до 21.06.2023 г., за които суми е издадена заповед № 19557 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.07.2023 г. по ч.гр.д. № 34835/2023 г. по описа на Софийски районен съд.

В исковата молба се твърди, че Д.Г.Х. и други лица са сключили с ищеца договор за организирана туристическа екскурзия до САЩ, която е следвало да се осъществи с полет на 02.09.2022 г. от София до Ню Йорк през Франкфурт с изпълнител на полета ответната авиокомпания. Навежда съображения, че поради стачка на пилотите на Луфтханза полетът бил отменен, а съдействие от страна на авиокомпанията не било оказано. Ищецът посочва, че с цел да изпълни задълженията си по договора за туристическа услуга, същият е намерил алтернативен транспорт до САЩ, като е организирал пътуване на туристите до гр. Белград с автобус, а от там със самолет през гр. Стокхолм до гр. Ню Йорк. Твърди, че за превоза с автобус до Белград е заплатил за пътника Х. сумата от 119,33 лв., а за новозакупения билет до САЩ – 1521 лв. Счита, че пътникът има право на обезщетение за отменения полет в размер на 600 евро. Ищецът посочва, че с договор за цесия от 21.10.2022 г. пътникът Д.Г.Х. му е прехвърлил правата си във връзка с процесния отменен полет, произтичащи от Регламент (ЕО) № 261/2004. Твърди, че за горепосочените суми в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 34835/2023 г. на СРС, срещу която ответникът е подал възражение в срок, поради което предявява установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за вземанията си.

Ответникът е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа становище за недопустимост на предявените искове с аргумент, че от приложените към исковата молба писмени доказателства не се установява, че Д.Г.Х. е прехвърлил на ищеца реално съществуващи свои права, доколкото от приложения договор за цесия не може да се установи за кой точно полет са прехвърлени съответните права на ищеца. Твърди, че не е бил редовно уведомен за извършената цесия съгласно изискванията на чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Навежда довод, че претенцията на ищеца за сумата в размер на 1 521 лева, представляваща стойност на новозакупен самолетен билет за заместващ полет, също се явява недопустима, доколкото в договора за цесия Д.Г.Х. е прехвърлил на ищцовото дружество правото да получи обезщетение за направени разходи за допълнително закупени билети в размер на 1 500 лева. По същество в отговора се оспорва ответната авиокомпания изобщо да има полет по маршрута София-Ню Йорк. Посочва, че в Регламент (ЕО) 261/2004 е предвидена възможност за обезщетяване на пътниците само до определените там размери, но не и за вреди, които ги надвишават. Ответникът признава, че Д.Г.Х. е притежавал два самолетни билета за полетите LH1429/02.09.2022 г. и LH400/02.09.2022 г., които са били отменени, но посочва, че ответната авиокомпания не е отговорна за отмяната на посочените полети и че е оказала съдействие на пътника, като е предприела мерки, за да осигури алтернативни полети на всички свои клиенти. В тази връзка посочва, че на Д.Г.Х. са предложени алтернативни полети AY4536/03.09.2022 г. и AY 029/03.09.2022 г., които последният е приел и е получил 3 билети за тях безплатно, с оглед на което възразява, че с исковата молба не са представени доказателства, удостоверяващи закупуването на допълнителни самолетни билети в размер на 1521 лева. Ответникът оспорва и приложените към исковата молба документи за извършени разходи с мотив, че те не касаят лицето Д.Г.Х. и не може да се направи връзка, че именно той ги е направил.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Според настоящия въззивен състав решението на СРС е правилно в обжалваната част. Независимо от това, във връзка с оплакванията във въззивната жалба, следва да се добави следното.

Според чл. 12, § 1 от Регламент /Е0/ № 261/2004 г., същият се прилага, без да се засягат правата на пътника за допълнително обезщетяване. Обезщетението, предоставено по този регламент, може да се приспадне от такова обезщетение.

Следователно, целта на обезщетението, предоставено на пътниците във въздушния транспорт по реда на чл. 12 от Регламент /Е0/ № 261/2004, е пътниците да бъдат обезщетени за цялата вреда, която са претърпели поради неизпълнението от въздушния превозвач на неговите договорни задължения. В този смисъл посочената разпоредба позволява на националния съд да осъди въздушния превозвач да обезщети вредата, произтичаща за пътниците от неизпълнението на договора за въздушен превоз, на различно от Регламент /Е0/ № 261/2004 правно основание, тоест поспециално при условията, предвидени в националното право.

Безспорно във въззивното производство е, че Д.Г.Х., с посредничеството на ищеца „2М-КО“ ООД, е сключил с ответното дружество договор за въздушен превоз на пътници, по силата на който ответникът се е задължил да изпълни полети LH1429/02.09.2022 г. от летище София до летище Франкфурт и LH400/02.09.2022 г. от летище Франкфурт до летище „Джон Ф. Кенеди“ – Ню Йорк, както и обстоятелството, че процесните полети са били отменени.