Решение № 3292 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3292 гр. С. 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110104152 по описа за 2025 година

Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал.1, вр. чл. 52 и чл. 53 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответницата Х. П. З. е негова бивша съпруга, а ответникът П. И. З. е неин настоящ съпруг. Посочва, че на .....г. ответниците организирали пресконференция с пресклуба на .. на тема „Б... – зов за с... Г. ! В. д.!“. В хода на проведената пресконференция ответницата изложила твърдения за оказано насилие спрямо нея от страна ищеца, като отправила по отношение на ищеца следните клеветнически твърдения: „била е в негова маниакална и ожесточена хватка в продължение на 21 години“, „била е поставена под наркотик и отвлечена от него, за да я изнасили“, „блудствал с нея“, „промивал й мозъка,“ „направил я жертва на живота си в лъжи и фалшив чар“, „оплел я в мрежите си от долни лъжи“, „станала е жертва на един насилник – пълен психопат“. Ответницата използвала и следните обидни изрази по отношение на личността на ищеца – „злото“, „изрод“, „нечовек“, „насилник – пълен психопат“. Ищецът заявява, че ответникът П. З. водил пресконференцията, насърчавал и одобрявал действията на ответницата, като използвал по отношение на ищеца следните обидни изрази – „педофил“, „престъпник“, „насилник“, „жалко същество“, „гаден мръсен психопат“. Посочва, че записи от пресконференцията били изпращани на роднини и приятели на ищеца с цел да бъде дискредитиран, включително било създадено чувство на отчуждение между ищеца и децата му. Ищецът заявява, че провеждането на пресконференцията, както и последвалото разпространяване на записи от нея съставлявали противоправни действия, извършени от ответниците, вследствие на които били засегнати честта и доброто име на ищеца, настъпили негативни преживявания за ищеца, изразяващи се в чувство на притеснение, отчуждение в отношенията с близки и познати, затруднения при осъществяване на трудовата му дейност. При така изложените фактически и правни доводи моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В депозирания отговор по чл. 131 ГПК ответниците оспорват исковите претенции като неоснователни и недоказани по основание и размер. Оспорват се твърденията на ищеца относно използваните от ответниците изрази и направените клеветнически изявления като неточни. Ответниците се позовават на конституционно уредените основни права в чл. 39, чл.

40 и чл. 41 КРБ. Ответниците излагат доводи за верността на направените изявления относно упражнено насилие от ищеца и заявяват, че доколкото представените факти на пресконференцията са верни, то информирането за тях не съставлява противоправно 1 действие. Посочват, че изказването на мнение с негативна оценка, засягаща конкретно лице, чието име се коментира или предполага във връзка с обществен въпрос, не е противоправно.

Изнесените фактически твърдения и използваните изрази от ответницата следвало да бъдат ценени в контекста на оповестената тема на пресконференцията, като се приложат пошироки критерии за допустимост на отправена критика спрямо ищеца. Посочва се, че чрез направените изказвания на пресконференция не се оповестявали позорни, унизителни или накърняващи честта и достойнството на ищеца обстоятелства, а се представяли мнения и оценъчни съждения за възприетите от ответниците обстоятелства, свързани с упражнено върху Х. З. и нейните синове насилие от ищеца. Ответниците посочват, че направените изявления имали негативно оценъчно съдържание, но то касаело действията на ищеца като цяло, неговия модел на поведение и представяли личната оценка на коментатора относно проблем с обществена значимост, свързан със системно оказваното насилие. Ответниците развиват подробни доводи относно целта на повдигнатия спор в настоящото производство, като посочват че същото е от категорията на съдебни процедури от вида SLAPP. Оспорват наличието на основание за ангажиране на солидарната отговорност на ответниците.

Оспорват размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. При така изложените съображения молят исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна, като им бъдат присъдени сторените съдебни разноски пред настоящата инстанция.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение №84/31.03.2025г. по гр. д. №186/2024г. по описа на РС-Разлог, потвърдено с Решение №449/18.08.2025г. по в. гр. д. №4465/2025г. по описа на ОС-Благоевград, на ищеца В. Д. са наложени мерки на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 6 по ЗЗДН по отношение на лицата Т. В.ов Д. и А. В.ов Д. поради осъществени спрямо последните актове на домашно психическо и емоционално насилие от ищеца, а именно отправени обиди от ищеца към лицата на 16.02.2024г. в дома им, находящ се в гр. С. В първоинстанционото решение са приети за недоказани твърденията за осъществени актове на домашно насилие от ищеца по отношение на молителите под формата на икономическо и сексуално насилие.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, в което вещото лице е възпроизвело в текстов вид видеозапис от проведена пресконференция в Н. . на .. от .....г. Вещото лице посочва, че записаният видеофайл представлява цифров презапис от заснемащо устройство в зала, вероятно за пресконференции на „Н. . ..“, като записът е годен за изследване. На кадрите не се установяват вкопирани дата, час или други параметри. Видеозаписът е с продължителност 01:01:28 ч. В съдържанието на текста се възпроизвеждат изявленията на част от участниците в заснетата пресконференция – П. З.

/участник №1/, Х. З. / участник №2/, Т. Д. /участник №3/ и А. Д. /участник №4/.

В показанията на свидетеля Г.С.е посочва, че познава ищеца и ответницата и присъствал при запознанството между двамата. Отрича да е бил съпричастен в извършването на изнасилване от него и ищеца Д. спрямо ответницата. Заявява, че преди развода между ищеца и ответницата те живеели добре, пътували в чужбина заедно с децата, празнували ежегодно датата на запознанството си като семеен празник. Свидетелят посочва, че ищецът спортувал и пътувал заедно с децата. Отрича за наличието на конфликти между ищеца и синовете му, както и ищецът да не е полагал необходимите грижи за тях. Завява, че ответницата не се е оплаквала от ищеца, включително за упражнено насилие по отношение на децата от страна на ищеца. Свидетелят отрича ищецът да е проявявал отклонения в сексуалното общуване, изразяващи се в интерес към деца или лица от същия пол.

В показанията на свидетеля К. бивша съпруга на ищеца, се сочи, че познава ищеца от повече от 50 години. Описва обстойно обстоятелствата около запознанството между ищеца и ответницата, като посочва, че те се оженили през 2006 г. Заявява, че в периода на брака й с ищеца върху нея и общото им дете не е било упражнявано насилие. Посочва, че по време на съвместното съжителство между ищеца и ответницата не е ставала свидетел на упражнявано насилие върху ответницата. Свидетелят узнал за процесната пресконференция след обаждане от дъщеря си, която получила видеозапис, изпратен от брат й А.. Дъщерята на свидетеля й се обадила стресирана и шокирана от съдържанието на получения видеозапис, като заявила, че в него се твърдят клевети за баща й. Свидетелят посочва, че в проведената пресконференция се използват обидни и абсурдни изрази по отношение на ищеца – „маниакален насилник“, „психопат“, „педофил“, „злото“, „извратен насилник“. Вследствие на изнесените твърдения за ищеца настъпили психически, емоционални и здравословни 2 вреди. Ищецът затворил за няколко дни офиса си, т. к. изпитвал притеснения за децата си и за това в което са въвлечени. Вследствие на случилото се ищецът станал изнервен, което се отразило върху служебната му дейност. Ищецът претърпял огромни репутационни щети, т. к. информация за проведената пресконференция била публикувана онлайн и станала достояние на негови потенциални клиенти. Видеозапис от пресконференцията бил публикуван и във Вайбър групата на сградата, в която живеела дъщерята на ищеца, негови клиенти и приятели. Свидетелят посочва, че нейни приятели изразявали възмущението си от видеозаписа, т. к. всичко било манипулирано.

В показанията на свидетеля Д., син на ищеца и ответницата, непълнолетен към момента на провеждане на разпита, се сочи, че ищецът осъществявал по отношение на ответницата физическо насилие чрез нанасяне на побои, за което били излагани твърдения в други дела, както и психологическо насилие посредством отправяне на заплахи, че ще я вкара в затвора. Ищецът отправял клевети и цинични определения за ответницата пред свидетеля, като посочените актове на физическо насилие също били осъществявани пред свидетеля. Описва случай, при който ищецът след нанесен побой върху ответницата я изгонил от дома им, като при направен опит от нейна страна да се върне, за да се погрижи на свидетеля, била повторно пребита и изгонена. Свидетелят посочва, че ищецът осъществявал по отношение на него и брат му Т. Д. емоционално, психическо, сексуално, икономическо насилие, склонявал ги към проституция и употреба на наркотични вещества, за което били излагани данни пред РС-Разлог и ОС-Благоевград. При постановяване на заповед за защита по отношение на ищеца съдът установил актовете на извършено насилие спрямо свидетеля и брат му от страна на ищеца. Свидетелят завява, че направените твърдения в проведената пресконференция съставлявали истина, изцяло съответствали на изложени твърдения в предходни съдебни производства. Проведената пресконференция целяла обезпечаване на сигурността на семейството, подпомагане на други жертви на домашно насилие и осигуряване на защита от бъдещи неправомерни действия на ищеца. Свидетелят посочва, че във връзка със нанесените побои върху ответницата не са били образувани съдебни производства, но свидетелят, неговият брат и бащата на ответницата били преки свидетели на случилото се. Първоначално свидетелят не разбирал причините за осъществяваното насилие върху ответницата, но в процеса на израстване започнал да оценява недопустимостта на поведението на ищеца. Свидетелят описва обстоятелства, свързани с общо пътуване с ищеца в чужбина, при което ищецът многократно провокирал брата на свидетеля да осъществи полови контакти с различни момичета, завел свидетеля в сексмагазини, музей на секса и квартала на червените фенери, отправял сексуални коментари по отношение на брата на свидетеля. По време на пътуването ищецът закупил сладкиши и цигари с марихуана и приканил свидетеля и брат му да опитат. Свидетелят и брат му опитали въпреки съпротивата на свидетеля. Сочи, че ищецът мастурбирал и уринирал пред него, като свидетелят по всякакъв начин се опитвал да избегне възможността да става свидетел на това. Свидетелят се преместил да живее при ответницата през месец февруари 2024г. Заявява, че познава свидетеля Г. Ст. но няма конкретни спомени за него и не го е разпознал преди провеждане на съдебното заседание.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съдът е сезиран със субективно съединени осъдителни искове, предявени на деликтно основание – чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 52 и чл. 53 ЗЗД, за осъждане на ответниците в качеството им на солидарни длъжника да заплатят на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на изнесени клеветнически и опозоряващи твърдения и отправени обиди от ответниците по отношение на личността на ищеца в хода на проведена пресконференция от .....г.

За успешното провеждане на търсената правна защита в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на факта на осъщественото противоправно поведение от всеки един от ответниците чрез отправяне на клеветнически твърдения и използването на обидни изрази с посоченото съдържание; настъпването на твърдените неимуществени вреди; наличието на причинно-следствена връзка между противоправните действия и настъпването на вредите, както и фактите от значение за определяне на размера на претендираното обезщетение. В тежест на ответниците е да докажат фактите, на които основават възраженията си срещу основателността на иска, включително, че оповестените фактически твърдения по отношение на ищеца са верни.