Решение № 13660 от 07.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13660 гр. София, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110100253 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от Р. Р. М. против [фирма] осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 236,88 лева, представляваща общата стойност на неоснователно извършени плащания по договор за кредит „Б.к.“ от 26.02.2019 г., сключен с [фирма], от която: сумата от 1 721,47 лева – по клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за осигуряване на обезпечение по чл. 20 от договора, сумата от 480 лева – по клауза за разходи за действия по събиране на задълженията по чл. 21, ал. 4 от договора и сумата от 1 035,41 лева – по клауза за договорна (възнаградителна) лихва по чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.01.2023 г. до окончателното и изплащане.

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател и дружеството [фирма], в качеството му на кредитор, бил сключен договор за кредит „Б.к.“ от 26.02.2019 г., имащ характера на потребителски кредит. По силата на договора в полза на Р. М. бил предоставен револвиращ кредит под формата на разрешен кредитен лимит с максимален размер от 500 лева за неопределен срок срещу насрещното задължение на ищеца да върне сумата по кредита съгласно условията на договора, а именно: при фиксиран годишен лихвен процент от 43,2% върху усвоения размер, при дневен лихвен процент от 0,12 % върху усвоената и непогасена главница и годишен процент на разходите (ГПР) от 45,9 %. Посочва се, че съгласно договора дължимата от кредитополучателя сума представлявала сбор от усвоената и непогасена главница, договорна лихва върху същата, такси за ползване на картата, неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, с определен падеж – до второ число на месеца. Изяснява, че съгласно клаузата на чл. 20 от договора при 1 непредставяне от страна на кредитополучателя на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, в срок от три дни, същият дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница. Излага се, че съгласно клаузата на чл. 21, ал. 4 от договора за „Б.к.“, в случай на допусната забава в изплащане на текущото задължение М., като кредитополучател, дължи разходи за действията на [фирма] по събиране на задълженията в размер от 2,50 лева за всеки ден до заплащане на съответното задължение. В исковата молба се посочва, че отношенията между двете страни във връзка с процесния договор за револвиращ кредит са приключени, като към настоящия момент ищецът не дължи суми на ответника. Намира, че върнатата от него сума е много по-голяма в сравнение с дължимата, доколкото е платена при изначална липса на основание – по нищожен договор. Конкретно посочва, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора, предвиждаща заплащането на възнаградителна лихва в размер от 43,2 % протИ.речи на добрите нрави, доколкото така установеният лихвен процент надвишава трикратния размер на законната лихва. Р. М. твърди, че съдържанието на процесния договор протИ.речи на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в него ГПР в размер от 45,90 % е неточен и въвежда в заблуждение ищцовата страна, като потребител. Счита, че в последния неправилно наред с договорната лихва не са включени и допълнителните разходи за неустойката за неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение и таксата „разходи“ за извънсъдебно събиране на задължения, което би довело до оскъпяване на кредита с повече от 50 %, в протИ.речие с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Същевременно е налице и заобикаляне на тази законова норма, което съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК е основание за нищожността й. Ищецът намира, че липсата на ясно посочване на компонентите, включени при определянето на ГПР, е равнозначно на непосочване на същия. Наред с това, липсва и ясно разписана методика относно формирането му. Твърди, че начисляването на вземането за неустойка поради непредставяне на обезпечение под формата на поръчителство неоснователно прехвърля, върху самия потребител, риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция по чл. 16 ЗПК за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника. Касае се за неустойка, насочена към обезпечаване неизпълнението на акцесорно по характера си задължение, с което същата излиза извън присъщите си функции и цели неоснователно обогатяване. Недопустимо е едновременното начисляване на неустойката и на лихва за забава, тъй като е в протИ.речие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Същата е недължима и на основание чл. 83, ал. 1 ЗЗД, доколкото неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът отговаря, а именно неизвършване на надлежна проверка на кредитоспособността на насрещната договаряща страна. Уговарянето с клаузата на чл. 21, ал. 4 от договора на такса в размер от по 2,50 лева/ден за събиране на просрочени задължения протИ.речи на разпоредбата на чл.

10а, ал. 2 ЗПК, тъй като е такса за действия по събиране на кредита, които по същество са действия по управлението му. Наред с това, такива разходи действително не са били извършвани от [фирма]. Начисляването й едновременно с лихва за забава и неустойка е и в протИ.речие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. По изложените съображения ищецът намира, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, при 2 което, съгласно чл. 23 ЗПК, М. дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не дължи заплащане на лихвите и другите разходи по същата. На посоченото основание заплатените от него суми в размер от 1 721,47 лева – по клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за осигуряване на обезпечение по чл. 20 от договора, в размер от 480 лева – по клауза за разходи за действия по събиране на задълженията по чл. 21, ал. 4 от договора и в размер от 1 035,41 лева – по клауза за договорна (възнаградителна) лихва по чл. 4, ал. 1 от договора, са недължими като платени при изначална липса на основание за това, поради което подлежат на връщане от ответника [фирма], явяващ се правоприемник на дружеството – кредитор [фирма]. Ето защо, Р. М. отправя искане за уважаване на исковата претенция с искане за осъждане на ответника да му заплати сума в общ размер от 3 236,88 лева, представляваща общата стойност на неоснователно извършени плащания по договор за кредит „Б.к.“ от 26.02.2019 г., сключен с [фирма], както и законната лихва, счита от датата на подаване на исковата молба – 04.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма] оспорва исковата претенция като недопустима и неоснователна. Намира, че липсва правен интерес от предявяване на иска години след сключване на процесния договор. Не оспорва, че между ищеца Р. М. и [фирма], чийто универсален правоприемник е ответникът, е сключен договор за кредит „Б.к.“ № 574450 от 26.02.2019 г., по силата на който на ищеца е предоставен револвиращ кредит под формата на разрешен кредитен лимит в максимален размер от 1 000 лева, усвояван чрез платежен инстР.т – кредитна карта. Твърди, че първоначално уговореният лимит е увеличен три пъти, дистанционно – по телефона, както следва: на 17.10.2019 г. на 600 лева, на 12.03.2020 г. на 800 лева и на 25.06.2020 г. на 1 000 лева, който е и крайният размер. Посочва, че договорът за кредит е прекратен, а предоставеният към него платежен инстР.т закрит на 12.01.2023 г. Оспорва твърдението на ищеца за протИ.речие с добрите нрави на клаузата от договора, предвиждаща възнаградителна лихва в размер от 43,20 %. Излага, че тази лихва представлява цената на предоставяната от кредитора услуга – ползването на определена парична сума, поради което последният е свободен при определяне на размера й. По отношение на същата няма законовоустановено ограничение. Твърдяното от ищеца превишаване над трикратния размер на законната лихва е неприложимо към договори за потребителски кредит, предоставян от лице, отпускащо парични заеми по занятие, а единствено към отношения, възникнали по силата на договор за заем по ЗЗД. Наред с това, в случая посоченото превишаване е пренебрежимо малко. Оспорва твърдението за липсата на ясно посочен годишен лихвен процент, тъй като в процесния договор същият е фиксиран за целия период на договора, при което не е необходимо да се посочват условията за прилагането му. Налице е ясно посочване на основата, върху която се начислява и е дължима лихвата, а именно усвоената и непогасена главница. Процесната договорна лихва не е прекомерна и не протИ.речи на добрите нрави, доколкото се касае за услуга, която не е задължителна за ползване от потребителя, а е предоставена по изрично и свободно формирана негова воля. Евентуално намира, че в случай на допуснато такова нарушение, лихвата следва да бъде намалена до 3 трикратния размер на законната лихва, а не да бъде обявена за недължима в пълен размер, тъй като това би довело до неоснователно обогатяване на ищеца чрез ползване на заемната сума без заплащане на цена за това. Релевантно е и обстоятелството, че задълженията на кредитополучателя са необезпечени, при което повишеният за кредитора риск води до оскъпяване на финансовия ресурс. Ответното дружество не оспорва, че съгласно клаузата на чл. 15 от договора, в случай на неплащане на текущото си задължение на падежа, ищецът следва да представи обезпечение под формата на поръчителство, както и, че съгласно чл. 20 при непредоставянето му дължи неустойка. Възразява срещу твърдението за нищожността на тези договорни клаузи, считайки, че неустойката не е прекомерна и има обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. С предварително представения на ищеца стандартен европейски формуляр същият изрично е бил уведомен за изискването за предоставяне на това допълнително обезпечение в случай, че не заплати задължението си на падежа, с което Р. М. се е съгласил. Намира, че същата не следва да се включва при формирането на ГПР по договора, доколкото се касае за плащане, възникващо при неизпълнение на договорно задължение, изрично изключено като елемент от този компонент съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК.

Не е налице и соченото от ищеца заобикаляне на изискванията на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, тъй като в случая не се касае за неустойка за забава, а за такава, дължима при неизпълнение на друго договорно задължение. В случая са били налице и основанията за начисляването й, обусловени както от непредставянето от ищеца на обезпечение, така и от незаплащането на парични задължения по договора. Неоснователно е твърдението за липсата на ясно очертан ГПР по договора. Изяснява се, че в клаузата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от същия са посочени ясно взетите предвид допускания при изчислението му. Определеният размер от 45,90 % е в границите, установени в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като не е необходимо договорът да съдържа изброяване на компонентите, включени в него, доколкото същите са законово установени.

Ответникът посочва, че доколкото ГПР се определя към момента на сключване на договора, то няма как процесната неустойка, обусловена от неизпълнение на текущо задължение, да бъде включена като негов елемент. Разходите по събиране на кредита не представляват такива във връзка с действия по неговото управление, а и по същество не са такси, поради което с начисляването им не е налице нарушение на чл. 10а ЗПК. Същите са обусловени от поведението на кредитополучателя, свързано с неизпълнение на задължения по кредита, наложили ангажирате на допълнителен ресурс от кредитора. В обобщение ответникът намира, че в настоящата хипотеза е налице доказано основание за разместването на имуществените блага, конкретно правоотношението между страните, породено от договора за кредит. С платените от ищеца суми са погасени задълженията му по това правоотношение, поради което предявеният иск се явява неоснователен. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените по делото разноски.