Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13 от 13.05.2021, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Административно наказателно дело 468/2021
Вид
Решение № 13
Подписан
13.05.2021
В сила
28.05.2021
Състав
Пламен Стоянов Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 33 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 33, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 18а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 78а · Наказателен кодекс
  • чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 301, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс

С Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание от 13.04.2021 г. на прокурор при Районна прокуратура – Хасково е внесено в съда предложение, обвиняемият В. Р. Й. от ********** да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, за престъпление по чл.

345, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс – за това, че на 06.08.2020 г. в ********** управлявал моторно превозно средство, а именно - мотоциклет марка „КУМСО“ с рама № RFBSH30AA10016523, което не е регистрирано по надлежния ред.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, РП – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител, който да заяви становище по внесеното предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Защитникът на подсъдимия В. Р. Й. от ********** – адв. В.Ч. от АК – Хасково заявява, че ще се ползва изцяло и само от събраните на досъдебното производство доказателства, а в хода на съдебните прения мотивира наличието на предпоставките по чл. 78а от НК, неговият подзащитен да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК и моли то да бъде индивидуализирано съобразно законовия минимум.

Подсъдимият В. Р. Й. от **********, редовно призован, се явява лично и заявява, че разбира обвинението и се признава за виновен по него. Счита, че в хода на съдебното следствие пред Районен съд – Хасково не се налага събирането на допълнителни доказателства, като щял да се полза единствено от материалите, събрани на досъдебното производство и моли съда да му бъде наложено административно наказание в минимален размер, след като в даденото му право на последна дума моли за налагане на справедливо административно наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В. Р. Й. е роден на 20.04.1949 г. в с.Д. С., общ. М., обл.

Хасково, същият е ***************, с адрес за призоваване в страната:

**********.

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 1186, издадена от Районен съд – Хасково на 11.08.2020 г. подсъдимият В. Р. Й. е осъждан, с Присъда на Военен съд – Пловдив от 1983 г., за което осъждане е амнистиран, съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗА от 1984 г., като няма данни да е 1 бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК с налагане на административно наказание. Срещу него няма данни за регистрирани криминални прояви в масивите на МВР, според представените в хода на досъдебното производство характеристични данни, посочено в тях също е, че подсъдимият не поддържа контакти с лица от криминалния контингент и се ползва с добро име сред живущите в населеното място, където живее. Същият е пенсионер, като това е единствен източник на доходи, не реализира доходи от трудова или друга регламентирана дейност.

Не притежава недвижими имоти и няма регистрирани на негово име моторни превозни средства, според данните в попълнена от подсъдимия Декларация за материално положение и имотно състояние.

Установено в хода на досъдебното производство и съдебното следствие е, че подс. В. Р. Й. е правоспособен водач на МПС, категории „А, АМ, В, С, ТКТ“ като притежавал валидно Свидетелство за управление на моторно превозно средство с № *******, издадено на 22.06.2020г., валидно до 22.06.2030 г. Същият се води на отчет в ОД на МВР Сектор „Пътна полиция“ - Хасково като еднократно бил санкциониран по административен ред за извършени от него нарушения по ЗДвП преди 06.08.2020г. през 1998г., видно от справка за нарушител/водач на Сектор КАТ ПП ОД на МВР - Хасково.

На неустановена дата през есента на 2019 г. подс. В. Р. Й. закупил мотоциклет „КУМСО“ с рама № RFBSH30AA10016523 от лицето О. Р. К. от село Г., общ. С., обл. Х., разпитан в качеството на свидетел. Мотоциклетът нямал поставена регистрационна табела. При покупката О. К. предал на подс.

Й. всички документи, които той от своя страна притежавал за него, а именно Фактура на италиански език № АН68932/14/А067356Т/Н - 36077700 от дата 30.05.2014г. за продажба на мотоциклета „КУМСО“ с рама № RFBSH30AA10016523, както и регистрационен талон за мотоциклета. Според Справка с peг. № 1253р - 8307/07.08.2020 г. на Сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР - Хасково, този мотоциклет никога не бил регистриран по надлежния ред на територията на Република България. Моторното превозно средство не било обявено за издирване. Видно от Писмо с рег. № А - 2433/26.01.2018 г. на МВР Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, Интерпол Италия към момента не са предоставили информация по случая, но процесното МПС с номер на рама RFBSH30AA10016523 не е обявено за издирване в системата на МОКП „Интерпол“,

Подсъдимият В. Р. Й. съзнавал, че процесното МПС не е регистрирано и поради това е без поставена регистрационна табела след закупуването му, но смятал че няма да го управлява по пътища, отворени за обществено ползване и поради това не бил предприел действия по регистрирането му по надлежния ред.

На 06.08.2020 г., около 09.35 часа обаче, подс. В. Р. Й., управлявал 2 мотоциклета марка „КУМСО“ с рама № RFBSH30AA10016523, като се движел в село Д. Б., общ. С., обл. Х., по асфалтов път в Центъра на селото, в посока село С., общ. С., обл. Х.. Същевременно, на 06.08.2020 г., служителите на ЗЖУ - Кърджали, Сектор „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ Хасково - И. А. К. и А. Г. У., двамата на длъжност „мл. полицейски инспектор“ били на работа като се намирали на установъчен пункт в Центъра на село Д. Б., общ. С., обл. Х.. Забелязали движението на мотоциклета без регистрационна табела като го последвали със служебния автомобил, подавайки звуков и светлинен сигнал. Подсъдимият В. Р. Й. преустановил движението на мотоциклета „КУМСО“ с рама № RFBSH30AA10016523 на около 10 метра след автобусната спирка в селото.

Била извършена полицейска проверка като подсъдимият представил Свидетелство за управление на моторно превозно средство с peг. № ********, издадено на негово име, както и контролния талон към него с № ********.

Признал, че не притежава документи за регистрацията на мотоциклета. На място били изпратени и служители от Участък на МВР Стамболово към РУ на МВР - Хасково - Н. Х. Х. и Т. А. Ш.. Те констатирали, че мотоциклетът „КУМСО“ с рама № RFBSH30AA10016523 не е регистриран по надлежния ред. За установеното административно нарушение по чл.140 от ЗДвП за това, че управлява МПС което не е регистрирано по надлежния ред – бил без поставени без рег. табели, по отношение на подс. В. Р. Й. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с бланков номер серия Д – 0669017 от Н. Х. Х. като за свидетели на извършване на административното нарушение били вписани И. А. К. и А. Г. У.. Подсъдимият подписал акта без да впише възражения в съответната предвидена за това графа, а на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН образуваното административнонаказателно производство било прекратено с резолюция на наказващия орган, поради това, че деянието съставлява престъпление.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, от обясненията на подсъдимия, както и от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, приобщени по съответния ред, които е необходимо да бъдат възприети като съответни на обективната истина.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при така констатираната фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на престъпното деяние, представителят на държавното обвинение е направил законосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил деяние, субсумирано под състава на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, поради следните доводи от правна страна:

За да бъде осъществен съставът на престъпление, предвиден в 3 цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било повдигнато обвинението, с предложение да бъде признат за виновен по него и съответно – освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, респ. деянието да е довършено от обективна страна, е необходимо деецът да управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

По делото се установи, че подсъдимият В. Р. Й. от **********, на посочените в акта на прокуратурата дата и място, управлявал моторно превозно средство, а именно моторно превозно средство - мотоциклет марка „КУМСО“ с рама № RFBSH30AA10016523, което не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1-во от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, а съгласно ал. 2 на цитираната норма, условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Според текста на чл.143, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Наредба № 1 - 45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркета, теглени от тях предвижда, в чл.

3, ал. 1, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в 14 дневен срок от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. По силата на чл.

3, ал. 4 от същата наредба, всяка промяна в данните за регистрирано превозно средство и собственика се заявява за регистрация пред съответните звена „Пътна полиция“ в съответния срок предвиден от настъпването й. Освен това, нормата на чл. 4. ал. 1 от същата наредба задължава собственика да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а чл. 10 ал. 1 от Наредбата предвижда, че за всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен номер. По отношение на мотоциклетите и мотопедите разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от Наредбата предвижда, че табела с регистрационен номер се поставя само отзад. Съгласно § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП „регистрацията“ се определя като административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

С оглед т ака възприетата от съда и категорично установена фактическа обстановка, еднопосочна с изложената в постановлението на РП – Хасково и по изложените съображения, недвусмислено се налага извод, че твърденията 4 на прокуратурата, обосноваващи виновно поведение на дееца и съставомерност на същото по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, се доказват по несъмнен начин. От обективна страна изпълнителното деяние на подсъдимия е осъществено чрез действие – управление на моторно превозно средство при наличие на отрицателната предпоставка - то да не е регистрирано по реда, описан по – горе, който следва да се приеме за надлежния, доколкото е законово установен. В случая, обществената опасност на деянието и на дееца, преценени в аспекта на регистрирани малко други нарушения на правилата за движение по пътищата, видно от приложената справка за нарушител/водач от региона, макар и само едно, но в контекста най – вече, че е лице с недобри характеристични данни, в каквато светлина следва да се обсъждат и данните за съдимостта, с оглед амнистиране на лицето, както и от факта, че подсъдимият се е отнесъл явно пренебрежително към задължението си да регистрира мотоциклета в законовите срокове, е налице. Същата, макар да не е висока, не би могло да се приеме, че е явно незначителна в сравнение с други случаи, за да се приеме хипотеза по чл. 9, ал. 2 от Наказателния кодекс, нито за наличие на предпоставки да се образува административнонаказателно производство за нарушението по чл. 140, ал. 1, респ. чл. 143, ал. 1 от ЗДвП, наказуемо по чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на основание чл. 33 от ЗАНН, приемайки, че деянието съставлява не престъпление, а административно нарушение. Тоест, преценката на доказателствените източници сочи, че не е налице основание за оправдаване на подсъдимия, поради малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал.