Протокол № 171 от 02.09.2025, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 171 гр. Бургас, 02.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова и прокурора Й. М. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Анг. Синков Наказателно дело за възобновяване № 20252000600173 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Съдебното заседание започна в 10.50 часа, поради разглеждане на ВНОХД № 133/2025 г. в същата зала и от същия съдебен състав.

Искателят К. К. С., редовно призован, се явява лично, конвоиран от ОЗ „Охрана“ – Бургас.

Апелативна прокуратура – Бургас се представлява от прокурор Г..

В залата присъства адвокат Г. К., определена от Съвета на Адвокатска колегия – Бургас за служебен защитник на искателя.

ИСКАТЕЛЯТ С.: Съгласен съм адвокат Г. К. да ме представлява.

АДВ. К.: Запознах се с материалите по делото, готова съм да поема защитата.

Съдът с оглед обстоятелството, че искателят С. се намира в ЗатвораБургас и същият се явява лице задържано под стража, намира, че защитата му 1 от адвокат е задължителна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА адвокат Г. К. от Адвокатска колегия – Бургас за служебен защитник на искателя К. С..

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ИСКАТЕЛЯТ С.: Съгласен съм днес да се разгледа делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

ПРИСТЪПВА към изслушване на съдебните прения.

АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, след подробното запознаване с депозираното от страна на подзащитния ми самостоятелно искане, както и допълнението към това искане, които са изключително подробни и след като се запознах с всички материали, находящи се в наказателното дело, намирам, че искането касае претенция на осъдения за това, че двете съдебни инстанции са постановили неправилна присъда, като иска тяхната отмяна, визирайки и трите основания по чл. 348 НПК, а именно нарушаване на закона, допускане на съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Това е основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Лично моят прочит на доказателствата по делото ме мотивира да 2 изложа пред Вас становище, че аз също считам, че в конкретния случай можем да говорим за наличието на първото основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, нарушение на закона. Изключително внимателният прочит както на присъдата с мотивите на първоинстанционния съд, така и на решението на въззивния съд, ми дават основание да приема, че въззивният съд не е съобразил в пълна степен или е останало немотивирано от него в решението защо е приел, че осъденият изначално е действал с умисъл да увреди пострадалия С..

Въззивният съд е приел, че поради това, че не е имал офис, поради това, че е взел сумата от С., поради това, че е спрял да отговаря на обаждания на свидетелката Л. К., може да се направи един безспорен извод, че е бил налице изначален умисъл за извършване на деянието.

Доказателствата обаче сочат, че регистрирайки търговско дружество, което да упражнява дейност, осъденият наема и лице по трудов договор. На 05.10.2017 г. той е поискал среща с пострадалия С. не за да го измами, а според мен, за да му даде капарото от 2000 евро, за да се стартира сделката по закупуване на процесния имот. Никъде в доказателствата по делото не се съдържа твърдение, че на 05.10.2017 г. К. С. е отишъл в хотел „Булаир“ с намерение да измами пострадалия С. със сумата от 22 000 евро. Това, че самият свидетел С. е пожелал сам, по собствени подбуди, освен 2000 евро капаро, които са му били поискани от стоящия пред Вас осъден, да му предаде и още пари, е лично негово решение. И аз лично считам, че, ако този човек по някакъв начин се е почувствал ощетен, е следвало да реализира по граждански ред претенцията си срещу фирмата, от която, забележете, има издадени три броя разписки. Това ми дава основание да приема, че изначално умисъл в осъдения да върши измама не е имало.

На 05.10.2017 г. той е искал да се срещне със С., за да вземе капаро 2000 евро. Аз лично не мога да се съглася с мотивите на съда, че той не е имал възможност да финализира тази сделка, тъй като не бил комуникирал със собствениците. Познавайки спецификата на работата на един брокер аз считам, че това в никакъв случай не може да се тълкува като изначален умисъл, тъй като много брокери работят с помощта на други брокери, какъвто е и процесният случай и в крайна сметка се стига до финализиране на сделките. Редицата обстоятелства, които са настъпили между 05.10.2017 г. и задържането на осъдения говорят единствено, че изначално той е тръгнал с 3 намерение да развива търговска дейност с регистриране на дружеството, с назначаване на лице по трудов договор, той е издал разписки с печата на фирмата на въпросния господин, осъществявал е контакти със свидетелката К., като в крайна сметка, поради други причини, които аз намирам за ненапълно установени в хода на въззивното производство, се е стигнало до процесния резултат. Това обаче по никакъв начин според мен не е достатъчно, за да се приложи законът така, както го е приложил първоинстанционният и въззивният съд, което лично аз намирам това като предпоставка по т. 1 на чл.

348, ал. 1 от НПК.

По отношение на визираните от него в искането и допълнението съществени процесуални нарушения, единственото, което според мен е допуснато, е недостатъчно добрата мотивировка на въззивния съдебен акт, а именно защо обсъждайки всички последователни събития след 05.10.2017 г., съдът не е констатирал всичко, което е било изложено от страна на подсъдимия тогава в хода на първоинстанционното и въззивното производство, като по този начин аз считам, че е нарушил правото му на защита да получи обективност, при стриктно съблюдаване на чл. 107, ал. 3 от НПК.

По отношение на явната несправедливост на наложеното наказание, действително съдът е наложил наказание при условията на чл. 55 НК, като го е наложил под изискуемия минимум, но аз считам, че и в така определения размер наказанието е прекалено завишено и не съответства на степента на обществена опасност на извършеното деяние и на дееца. Лично моето мнение, че, ако все пак съдът е достигнал до извод, че престъпление е извършено именно от този подсъдим, то е следвало да наложи наказание около една година лишаване от свобода.

Моля да уважите искането на осъденото лице, да възобновите производството по настоящото дело и да го върнете на въззивния съд с конкретни указания за провеждане на ново съдебно следствие, в което да се изчистят всички възникнали съмнения относно правилността на постановения съдебен акт.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, на първо място с оглед допустимостта на направеното искане, считам същото за допустимо.

4

Разгледано по същество, считам същото за неоснователно, като аргументите ми са по конкретно визираното искане от осъденото лице К. С..

На първо място, в допълнението, което е било изискано от Апелативен съд – Бургас, е направен довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, направени в хода на разпоредителното заседание.

Считам, че такива не са налице. Видно от съдебния протокол, не се установяват твърденията на осъдения за отправени заплахи за промяна на мярката за неотклонение в по-тежка от съдебния състав, поради което, моля да не кредитирате това твърдение, като неистинно, необосновано и неоснователно.

На второ място, относно твърдението за нарушено право на защита.

Видно от протокол от съдебно заседание на 12.04.2023 г., осъденият е имал искания по доказателствата, а във въззивната инстанция е бил проведен разпит на пострадалия С., като осъденият е участвал с лични въпроси към този свидетел. Ето защо, моля и това твърдение като неоснователно, да не бъде уважено. По делото, както на ниво РС-Бургас, така и пред ОС-Бургас при формиране на вътрешното убеждение на съда относно значимите за обвинението фактически положения, считам, че не са нарушени чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 от НПК. Изразеният упрек на защитата за възприетите от съда доказателства по делото, които са формирали извода за авторството и вината на осъдения С. с твърдение за доказателствена необезпеченост, а оттам и за осъждането му, считам за неоснователен. По делото са били събрани множество доказателства, кореспондиращи помежду си разпити на свидетели, включително и такива проведени пред съдия, извършена е била графологична експертиза, така че твърдението на осъдения, че осъдителната присъда е реализирана само въз основа на показанието на един-единствен свидетел, свидетелката Л. К., е необосновано и поради това неоснователно.

И не на последно място, следва да се подчертае, че в своята еднопосочна практика ВКС е възприел, че недопускането на доказателствени искания не е процесуално нарушение, стига останалите доказателства по делото, каквито са в дадения случай, обосновано да изясняват поставените въпроси относно авторството и вината на подсъдимия, към настоящия момент осъден.

В настоящото дело в писменото искане пред Апелативен съд – Бургас 5 няма направено искане за вземане на отношение за явна несправедливост на наложеното му наказание, но такова беше изтъкнато в настоящата съдебна зала от защитата. Считам, че както първоинстанционният, така и въззивният съд, отчитайки правилно отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства, при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, са фиксирали размер на наказанието, което моля да споделите като справедливо. Не е налице каквото и да е условие за допълнително смекчаване и респ. намаляване на размера на това наказание, поради което същото като законосъобразно и справедливо, моля да отчетете като такова. Още повече, че е налице висока степен на обществена опасност както на престъплението, така и на извършителя, който е осъществил деянието в изпитателния срок по условно предсрочно освобождаване по присъда за друго тежко умишлено престъпление и настоящото деяние е извършено в условието на опасен рецидив.

Ето защо, считам че няма както законово, така и морално основание за смекчаване на отговорността му, а искането за възобновяване, моля уважаемият съд да остави без уважение.

Моля за Вашето решение в горната насока, като присъдите и съдебните разноски пред настоящата инстанция в тежест на осъдения С..

Съдът ПРЕДОСТАВЯ правото на лична защита на ИСКАТЕЛЯ К.

С..

ИСКАТЕЛЯТ С.: Към казаното от адвоката искам да добавя, че след 05.10.2017 г. моите действия не са приключили до там. Аз съм продължил да търся контакт както с потърпевшия по делото В. С., така и с неговия адвокат, който отказва да комуникира с мен, а в същото време казва на потърпевшия, че аз съм прекъснал връзката с него. Писмата до С., предоставени по електронен път, са в кориците на делото. Показанията на С. са в писмото, където твърди, че адвокатът му е казал, че аз избягвам връзка с него. Всичко това е в кориците на делото, а не са взети предвид. Аз съм продължил дейността след 05.10.2017 г., включително съм имал директна връзка със собствениците на имота.

6

Написал съм в писмена защита всичко, кое къде противоречи.

Съдът приключва съдебните прения.

ДАВА ПРАВО на последна дума на ИСКАТЕЛЯ К. С..

ИСКАТЕЛЯТ С.: Моля да бъда оправдан по делото или делото да бъде върнато в Районен съд – Бургас. Поддържам всичко, което съм написал до сега.

Моля да бъда оправдан. Но ако не мога да бъда оправдан по това, което има в кориците на делото, същото да бъде върнато, за да бъде доказано как стоят нещата.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок, което ще бъде публикувано по съответния ред.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 11.10 часа.

Председател: _______________________