Протокол № 1598 от 16.10.2026, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 1598 гр. Сливен, 16.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова

Сложи за разглеждане докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20262230100367 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Производството се движи по реда на чл. 151 от ГПК.

А. И. А., редовно призована се явява лично и с адв. Е. М..

К. Т. С., редовно призован, не се явява. От името на адвокат пълномощника му, е постъпило заявление, че е ангажиран, но не възразява да се извърши поправка на протокола.

Съдът ВРЪЧВА препис от молбата на адвокат пълномощника на ищцата.

Вещото лице Ж. П. Ж., редовно призовано се явява лично.

Адв.М.: Считам, че не са налице процесуални пречки, моля да дадете ход.

Съдът на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК приема, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ход на делото.

Съдът ДОКЛАДВА молба от 05.10.2026 г. от адвокат пълномощника на ищцата, с която е поискано, да бъде извършена поправка на протокола от открито съдебно заседание, проведено на 30.09.2026 г., в частта на изслушването на вещото лице Ж. П. Ж., където е отбелязано в протокола „Няма нормативен акт, от който да се приеме каква е оградата“.

1

Съдът ДОКЛАДВА писмено становище от адвокат-пълномощника на ответника, който също е изразил становище.

Съдът ЗАДАВА въпроса към вещото лице е: Има ли някаква разпоредба, която да определя, че заснемането на оградата се определя от площта на нейната основа и че строежа й нагоре е въпрос на интерпретация?

Вещото лице, със снета по делото самоличност и предупредено за наказателната отговорност, която носи пред закона в случай на лъжесвидетелстване.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ, ИЗСЛУШАНО КАЗА: По нормативи, с които ние работим, както и обясних някъде в някои от въпросите, ако нямаме категорични данни, чия собственост е оградата, т.е. кой я строил и къде трябва да е границата, от коя страна на оградата или по средата, се взема решение по преценка на този, който я заснел, но най-често практиката е да се взема средата, защото не се знае коя е. Ширината не се взема под внимание, границата е мислена линия без размери. Решението от коя страна да се вземе съответно ширината на оградата зависи от коя страна ще бъде, към единия имот или към другия, съответно или ще бъде разделена на две части, половината ще е в единия имот половината в другия. По отношение на височината, нямаме като геодезисти норматив, който да коментира това, но понеже става въпрос за конструкция, това е труда компетентност на конструктори, но в случая мога да направя една вметка, която не стана въпрос по делото, но смятам, че е важна, за да изясним този случай. Оградата по всички планове, е дадена с условен знак за масивна ограда на всички планове, приложенията които съм дал, условния знак представлява линия с напречни чертички. Посоката към която са обърнати линийките, т.е. имота към който са обърнати, определя и собствеността, т.е. по плановете може да се заключи, че тази ограда в обема си е собственост на имота на ищцата. От гледна точка на плановете оградата, с целия си размер и ширина и обем, би трябвало да е в имота на ищците, т.е. за мен лично навлизане няма, т.е. ответника не е навлязъл. Оградите не са като сгради, те не се заснемат с размери, те се заснемат като граници и са като условен знак. Начина, по който се заснема е изцяло решение на този който заснема, вадите от контекста това което казах миналия път. За скицата, представена към заключението, съм я заснел оградата за съда. С това, което стъпва на земята, ако я заснемаме като ограда в 2 процеса на правене на карта ще я заснемаме по същия начин. Ние я виждаме с габарита, който стъпва на земята, но вземаме решение къде да я заснемем и както в случая, ако е сложна конструкция нагоре, нашата идея е да опростим нещата. Нагоре да се заснеме, това е съвсем друга задача, няма такъв кадастър, 3Д кадастър, който е в процес на идея. Картата по същество е двуизмерен обект, т.е. проекция на карта. Не мога да отговоря, дали оградата е към или в имота на ищцата, това ще е лична преценка, кой предлог ще използвам „в“ или „към“, кой е по-правилен. Комбинираната скица говори сама за себе си, проекцията на въпросния процесния зид, защото не е разглеждана. Височина е проекция върху земната повърхност, това представлява изображението на комбинираната скица и очевидно и сам може да си отговорите къде се намира, тя се намира в дясно на имотната граница, т.е. в случая в имота на ищцата. Няма нормативен акт как да се заснеме оградата. По отношение на това как ще се изпълни оградата, дали да е тухлена, телена или каменна, не се сещам да има нормативен акт, това е решение на този, който я строи.

Съдът, като взе предвид направеното искане за поправка на протокола, както и изслушаното в днешно съдебно заседание вещо лице Ж. Ж., в съответствие с нормативната разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ГПК приема, че ще следва да бъде допусната поправка на протокола, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА поправка на протокол от 30.09.2026 г., в частта за изслушването на вещо лице Ж. Ж., вместо „Няма нормативен акт, от който да се приеме каква е оградата“ на стр. 2 от протокола, да се чете „Няма нормативен акт как да се заснеме оградата. По отношение на това как ще се изпълни оградата дали да е тухлена, телена или каменна, не се сещам да има нормативен акт, това е решение на този, който я строи“.

Протоколът се изготви в с.з.

Заседанието се закри в 11:24 часа.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ Секретар: _______________________

3