Решение № 260099 от 30.07.2021, Районен съд - Троян

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр. Троян, 30.07.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд първи състав на тридесети юни две хиляди двадесет и първа година в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

Секретар: Ценка Банчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 167 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД и чл.236, ал.2 от ЗЗД и евентуален иск по чл.79, ал.1 вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД и предявени при условията на евентуалност главен иск по чл.236, ал.2 от ЗЗД и евентуален иск по чл.79, ал.1 вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД, и двата с цена иска 18 660 лв., предявени от „Б.Т.С“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от В.Р.- председател на УС, чрез адв.С.С. от САК, против С.Пл.Ш.А.“, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.Троян, ул*******, представлявано от Е.Р.Г.-председател на УС.

В ИМ се твърди, че

Сдружение „Б.Т.С" е юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано да осъществява дейност в обществена полза, като отдава туристически обекти на трети лица по силата на наемни правоотношения.

Изложено е, че съгласно акт за държавна собственост № 1536/19.11.2003г. и акт за публична държавна собственост № 2767/07.02.2013г., считано от 1957г. хижа „Амбарица", разположена в пределите на национален парк „Централен Балкан", в землището на с. **** местност „**** община Троян, област Ловеч, е била предоставена за стопанисване и управление на БТС. Хижа „Амбарица" включва подробно описани в актовете за държавна собственост комплекс от сгради.

В ИМ се твърди, че на

02.04.2014 година между БТС и С.Пл.Ш.А." е бил сключен договор за наем на недвижим имот, по силата на който на ответника е било предоставено за временно и възмездно ползване планинска хижа „Амбарица“. Отдаденият под наем имот е „нова сграда на два етажа със застроена площ 372 кв.м., ведно с оборудването, обзавеждането и инвентара в нея, два склада със застроена площ съответно 44 кв.м. и 80 кв.м., трафопост със застроена площ 18,50 кв.м. и тоалетна със застроена площ 8,5 кв.м". Твърди се, че договорът е сключен за срок от пет години с опция за евентуалното му продължаване за допълнителен петгодишен период съгласно чл.5. Уговорен е гратисен период (чл.7), през който наЕ.телят не заплаща наем - до края на 2015 година. Наемната цена, която се е дължала от 01.01.2016 г. насетне, е уговорена в размер на една месечна работна заплата за страната за съответната година, платима ежемесечно до пето число на текущия месец, за който се отнася (чл.7 и чл.7.1). Твърди се, че наемната цена е била установена под пазарния минимум, тъй като с договора наЕ.телят се е задължил да инвестира финансови средства за реконструкция, модернизация, оборудване, обзавеждане и подобряване на цялостната инфраструктура на наетия имот. Със сключване на договора наемодателят е предоставил имота за ползване съгласно условията на договора, като наЕ.телят ползвал имота и до предявяване на иска.

Ищецът сочи, че БТС, в качеството си на наемодател, има право да получи обратно отдадената съгласно договора вещ поради преустановяването на облигационната връзка между страните.

Твърди се, че имотът е ползван без основание - без да се заплащат наемните вноски до този момент, като наемният договор е прекратен и вещта не е била върната.

Ищецът твърди, че многократно управителният орган на БТС е уведомявал ответника, че последният нарушава договора, дължи заплащането на уговорения наем и следва да върне наетата хижа, тъй като договорът е прекратен поради неизпълнение или изтичане на неговия срок.

В ИМ се твърди, че договорът за наем е прекратен на основание чл.26.2. към датата на депозиране на исковата молба и наетата вещ следва да се върне на наемодателя, тъй като наемната цена за хижата не е била плащана изобщо - от сключването на договора до предявяване на иска.

При неплащане на два месечни наЕ. и считано от 06.02.2016 година, имотът се ползва без основание от ответника. Посочено е, че ако съдът приеме, че договорът не е бил автоматично прекратен на посоченото основание, то прекратяването е настъпило с изтичане на срока му на 02.04.2019 г., като допълнително споразумение за неговото продължаване не е било сключвано, а в договора не е била предвидена възможност за трансформирането му в безсрочен. Същевременно е било налице противопоставяне от страна на наемодателя срещу продължилото ползване на хижата. Твърди се, че многократно са били отправяни уведомления за уреждане на отношенията, вкл. и посещения на място от упълномощени представители, но безрезултатно.

Посочено е, че ако съдът приеме, че наемното правоотношение съществува към датата на депозиране на исковата молба, с последната ищецът отправя предизвестие за прекратяването му.

Ищецът е посочил, че в зависимост от основанието, на което се приеме договорът за прекратен, предявява два евентуални помежду си иска, но включващи вземания за общ период и с еднакъв общ размер:

1.

Главен иск по чл. 236, ал. 2, предл. първо от ЗЗД - за обезщетение в размер на уговорената наемна цена за периода на неоснователното му ползване.

Ищецът твърди, че след като договорното правоотношение е прекратено автоматично от 06.02.2016 година насетне, той претендира ответникът да му заплати обезщетение за неоснователно ползване на хижа „Амбарица" в размер на наемната цена за периода след тази дата до реалното връщане на имота, без значение дали е бил ползван или не от ответника. Посочил е, че наемната цена за ползването на процесния имот е нормативно определена, тъй като размерът й се определя чрез постановления на Министерски съвет за съответната година и е определена, както следва: за 2016 г. е 420 лв. (ПМС № 375/28.12.2015г.), за 2017 г. е 460 лв. (ПМС № 141/28.12.2015г.), за 2018 г. е 510 лв. (ПМС №316/20.12.2017г.), за 2019 г. е 560 лв. (ПМС № 320/20.12.2018г.) и за за 2020 г. е 610 лв. (ПМС № 350/19.12.2019 г.). С оглед на което претендира обезщетение за периода от месец март 2016 г. - до месец февруари 2020 година включително, като е посочил, че то включва 10 месеца за 2016 година, което е сумата от 4 200.00 лв., 12 месеца за 2017 година – 5 520.00 лева, 12 месеца за 2018 година – 6 120.00 лева, 12 месеца за 2019 година – 6 720.00 лева и един месец за 2020 година – 610.00 лева. Така изчислено общото претендирано взЕ.не за неоснователно ползване на имота е в общ размер 23 170.00 лева за периода от 06.02.2016 година до края на месец януари 2020 година.

Ищецът претендира заплащането на обезщетение за последните три години, както следва:

- от 1 март

2017 до 31 декември 2017 година (10 месеца по 460 лева за 2017 година) в размер на 4 600.00 лв.

- от 1 януари

2018 - 31 декември 2018 година (12 месеца по 510 лева за 2018 година) в размер на 6 120.00 лева.

- от 1 януари

2019 - 31 декември 2019 година (12 месеца по 560 лева за 2019 година) в размер на 6 720.00 лева.

- от 1 януари

2020 - 01 февруари 2020 година (1 месец по 610 лева за 2020 година) в размер на 610.00 лева;,

Общо в размер 18 050 (осемнадесет хиляди и петдесет) лева за периода от 1 март 2017 година до месец 1 февруари 2020 година.

2.

Евентуален иск по чл. 79, ал.1 вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за реално изпълнение на договора - заплащане на наем.

Ищецът сочи, че ако съдът приеме, че наемното правоотношение е прекратено с изтичане на срока му (02.04.2019г.), се дължи заплащането на уговорения наем за периода, през който имотът е бил ползван при съществуващо наемно правоотношение. Също така ползването е продължило и след 02.04.2019г., за който период се дължи същото вземане - уговореният месечен наем. Претендираните вземанията при този иск са същите – сумата от 18 050 лева, изчислена за идентичен период (последните три години). Ищецът предявява вземанията си в общ размер 18 050 лева за периода от 1 март 2017 година до 1 февруари 2020 година, като сумата включва наемната цена за периода от 1 март 2017 година до 1 март 2019 година в размер на 12 400 лева и ползване без основание за период от месец 1 април 2019 до 1 февруари 2020 година в размер на 5 650 лева.

Ищецът прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъдено ответното С.Пл.Ш.А." да му предаде владението на недвижим имот, представляващ планинска хижа „Амбарица", който имот му е бил предоставен по силата на договор за наем на недвижим имот от 02.04.2014 г., поради прекратяването на същия договор.

Моли да бъде осъдено

С.Пл.Ш.А." да му заплати сумата 18 660 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на планинска хижа „Амбарица" за периода от 1 март 2017 година до 1 февруари 2020 година, евентуално като незаплатени наемни вноски за периода от 1 март 2017 година до 1 март 2019 година и като обезщетение за неоснователно ползване на имот за период от 1 април 2019 до 1 февруари 2020 година.

Ответникът, чрез пълномощника си адв.Н. Г. от САК, е представил писмен отговор, в който е взето становище за недопустимост на предявените искове, а алтернативно - за неоснователност на същите.

Пълномощникът на ответното сдружение оспорва процесуалната легитимация на ищеца, като твърди, че същият не е носител на правото на собственост върху хижа „Амбарица“. Твърди, че в представения АДС № 1536 е направена преправка, като е изтрито посоченото в т.9 Сдружение туристическо дружество „Амбарица“ гр.Троян.

В отговора на ИМ се твърди, че наемателят Сдружение «Планинска школа Амбарица», ЕИК ***** е изправна страна в наемното правоотношение.

Сочи, че наемателят се е задължил да инвестира в наетия обект инвестиции на стойност 25 000.00 /двадесет и пет хиляди/ лева съгласно инвестиционна програма от 24.03.2014 г., неразделна част от договора. Твърди, че наемателят е извършил инвестиции в наетия обект в периода на действие на договора за наем на стойност 34 397.35 /тридесет и четири хиляди триста деветдесет и седем лева/, съгласно количествено-стойностна сметка, предоставена на наемодателя.

Ответникът излага, че между него и наемодателя, в лицето на В.У. - изп. секретар на БТС, е имало договореност наемателят да направи инвестицията за сметка на наемателят За тази договореност имало свидетели

- от състава на членовете на БТС.

В отговора се твърди, че инвестицията, която е извършена, превишава сумата на исковата претенция.

Ответникът твърди, че претендираната сума от 18 660.00 лв. не е осчетоводена по надлежен ред през 2018 г., а вероятно и през следващите отчетни периоди. Твърди също, че липсва фактическо и правно основание на претендираното вземане.

Ответникът е направил възражение за прихващане между сумата на подобренията 34 397.35 лв. и претендираното вземане от 18 660.00 лв.

Ответникът е направил искане по отношение на АДС № 1536/19.11.2003г. да се открие производство по оспорване съдържането в т.9 от акта.

По искане на ответното сдружение по делото е привлечена като трето лице - помагач Областна администрация гр.Ловеч.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовани, не се явява законен представител, представлява се от пълномощника-адв.Р. от САК, който поддържа предявените искови претенции и моли същите да бъдат уважени, като на ищеца се присъдят направените разноски. Своите подробни аргументи пълномощникът на ищеца е развил в хода на устните състезания.

За ответното сдружение в съдебно заседание се явява председателят на УС Е.Г., лично и с пълномощника си - адв.Н.Г. от САК, която в хода на производството и по съществото на спора поддържа становището, изложено в отговора на исковата молба. В хода на устните състезания адв. Г. подробно мотивира искането да бъдат отхвърлени двата иска и на ответното дружество да бъдат присъдени направените разноски.

Третото лице-помагач Областна администрация гр.Ловеч в с.з. се представлява от юрисконсулт Д.С., която поддържа становище, че ищецът, като ползвател на хижа „Амбарица“, получил ползването въз основа на решение на МС, не може да извършва икономическа дейност. В писмено становище юрк. С. е посочила, че видно от Акт за публична държавна собственост № 2767/07.02.2013г. областният управител на област-Ловеч е вписан като лице, на когото имотът е предоставен за управление на осн. чл.18, ал.1 ЗДС.