Решение № 49 от 02.06.2025, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Гълъбово, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Г. С. при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от Радка Г. С. Гражданско дело №

20245550100723 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.9 ЗПК.

Производството е образувано по искова молба на „ЮтеКредит България“ ЕООД срещу С. С. К., с която се предявяват искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.9 ЗПК. Ищецът твърди, че с договор за кредит №****** от 23.04.2024 г., ищцовото дружество е отпуснало на ответника паричен кредит в размер на 2 500 лв., която сума била усвоена веднага след сключване на процесния договор. Сочи, че ответникът се задължил да върне сума в размер на 4731,92 лв. в срок до 16.04.2027 г., с падежна дата на всяка вноска 16-то число, на 36 месечни вноски. Твърди, че договорът бил подписан електронно чрез мобилно приложение MyluteAppe, като при сключването на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние и били спазени условията на закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Твърди, че по процесния договор са извършени плащания от ответника в размер на 119,41 лв., а дължимата главница към настоящия момент била в размер на 2442,48 лв. Твърди, че била начислена и договорна лихва в размер на 218,82 лв. за периода 16.06.2024 г. до 05.08.2024 г. Твърди, че на ответника била начислена и сума в размер на 448,39 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 16.06.2024 г. до 16.08.2024 г. Твърди, че до длъжника е изпратено писмо, с което считано от 05.08.2024 г. цялото непогасено задължение на кредитополучателя по процесния договор било обявено за предсрочно изискуемо. Твърди, че за вземането е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 519/2024 г. по описа на РС Гълъбово, но същата е връчена по чл.47, ал.5 ГПК на длъжника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника С. С. К., че същият дължи на ищцовото дружество сумите, 1 съгласно издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С. К., чрез особения представител. Заявява, че няма контаткт с ответника по делото, но иска съдът да постанови решение, което да кореспондира на закона и морала.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е приет като писмено доказателство процесният договор за кредит № ******* от 23.04.2024 г. /л.6./, от който е видно, че страните са сключили договор за кредит за сумата от 2500 лв., която ответникът е следвало да върне на 36 месечни вноски с краен срок 16.04.2027 г. /виж и погасителния план на л.7/. Видно е, че в основни условия на договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент да е в размер на 38,00 %, а ГПР е посочено в размер на 61,26 %. Предвидено е плащане на такса за разглеждане на кредита в размер на 557,86 лв. Посочено е, че договорът е подписан електронно. От погасителния план е видно, че вноските включват главница, договорна лихва и такса за разглеждане на кредита.

По делото са приети стандартен европейски формуляр /л.8/, рамково споразумение за потребителски кредити /л.11/, декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗМИП /л.16 на гърба/, в който са посочени всички конкретики на договора за кредит. От представените писмени доказателства е видно, че ищецът е предоставил на ответника нужната информация по чл. 810 ЗПФУР, необходима за вземане на решение от страна на ответника дали кредитът е изгоден за него и дали да го сключи.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2, чл.12, ал.1, т.7-9.ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави договорът недействителен съгласно императивната норма на чл.22 ЗПК.

В договора сключен между страните е посочен размера на заема – 2500 лв., изготвен е погасителен план, в който е посочено броя и стойността на месечните погасителни вноски – 132,88 лв. В настоящия случай в договора е посочен годишния процент на разходите по кредита – 61,26 %, в който размер е включена и таксата за разглеждане, посоче н е общият размер на сумата, която ответникът следва да върне. Няма предвидени обезпечения, които ответникът следва да предостави.

Поради това съдът намира, че в настоящия случай не са налице хипотезите по чл. 10 и чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 ЗПК, визирани в чл.22 ЗПК и сключеният между страните договор е действителен и съответно е породил облигационните си последици. В настоящият случай няма данни за нищожност или неравноправност на клаузи от договора, съответно липса основание за приложение чл.22 и чл.23 ЗПК. Това налага извод, че ответникът дължи 2 претендираните от ищеца суми за главница, договорна възнаградителна лихва и лихва за забава.

Относно обявяването на предсрочната изискуемост, съдът счита, че това е станало с уведомяването на длъжницата с връчване на исковата молба (съдържаща изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на процесуалния й представител. ВКС приема, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник (Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д.193/2018 г. на ВКС, ТК, І отделение). Предвид на изложеното съдът намира, че се ответникът дължи главницата, договорната лихва и мораторното обезщетение, поради което искът ще се уважи в цялост.

По разноските: На ищеца се дължат разноски съгласно чл.78, ал.1 ГПК съобразно уважената част от исковете. Сторени са от ищеца разноски в исковото производство са размер на: 62,19 лв. платена държавна такса, 610 лв. възнаграждение за особен представител, 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, с оглед правната сложност на делото, а за заповедното разноските са в размер на: 62,19 платена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Тези разноски следва да се присъдят в цялост.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. С. К. с ЕГН: ********** и адрес:

********** дължи на ЮтеКредит България ЕООД с ЕИК: ******* и адрес: ********** следните суми: - сумата от 2442,48 лв.– главница по договор за кредит № ******8 от 23.04.2024 г., сумата от 218,82 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 16.06.2024 г. до 05.08.2024 г.; сумата от 448,39 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 16.06.2024 г. до 16.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2024 година до датата на пълното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 319/18.089.2024 г. по ч.гр.д. № 519/2024 г. по описа на РС Гълъбово.

Сумата може да бъде преведена по банкова сметка на „ЮтеКредит България” ЕООД в Юробанк България АД, IBAN: ************

ОСЪЖДА С. С. К. с ЕГН: ********** и адрес: ********** да заплати на ЮтеКредит България ЕООД с ЕИК: ******* и адрес: ********** на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 934,38 лв., представляваща разноски за заповедното и исковото 3 производство.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________

4