Решение № 286 от 09.07.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Б., 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.П.П. при участието на секретаря М.К.П. като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело № 20241810200155 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Д. Г. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Д., общ. П., обл.С., ул. ”***“ ***, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № *** г., издадено от Началник РУ към ОДМВР – С., РУ - Б., упълномощен със заповед № *** от *** г. на МВР, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 200 лева, и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 3 месеца.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание, жалбоподателя П. се явява лично и се представлява от адв. И. Ж. от САК, който поддържа жалбата против атакуванато НП.

Въззивната страна – Началника на РУ Б., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

1

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща птавител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № ***/*** г.; НП № *** г.; заповед № 8121з-1632/*** г.;. и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите В. Ц. И.

– актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” РУ Б., и М. Х. П. – свидетел по акта, епикризи на Д. Г. Б., се установява следната фактическа обстановка:

На 30.12.2023 г., около 22,00 часа, в гр. Б., по бул. „***“, на кръстовището с ул. „***“, с посока на движение към центъра на гр. Б., жалбоподателят Д. Г. П. от с. Д., управлявал л.а. „Мазда 323“ с рег. № ***, собственост на Ц.В.П., като преминал през кръстовището на „червен сигнал“ на светофарната уредба, в резултат на което отнел предимството на движещия се по ул. „***“ в посока ул. „***“ и реализирал ПТП с материални щети, без пострадали лица, след което напуснал мястото на ПТП без автомобила.

Мястото на ПТП било посетено от екип на РУ Б., по постъпил сигнал, в състав мл.автоконтрольор В. Ц. И. и М. Х. П. – служител в РУ Б.. От видеонаблюдението на Община Б., било установено, че жалбоподателят е преминал през процесното кръстовище на червен сигнал и се е ударил с другия автомобил в зоната на кръстовището. На мястото на произшествието се намирали лицата от автомобила, чието предимство било отнето. Двата автомобила, участвали в произшествието били на мястото на ПТП, като били с материални щети. Виновният водач - жалбоподателя П. бил установен в казино в гр. Б. и му бил съставен АУАН, като той не отрекъл, че е минал на червен сигнал на светофарната уредба. Като причина за напускането на ПТП, жалбоподателят изтъкнал влошеното си здравословно състояние и това, че лицата от пострадалия автомобил са налетели да го бият и да се саморазправят.

За установеното бил съставен АУАН № *** г., от мл.автоконтрольор В. И. от РУ Б..

Въз основа на горецитирания АУАН, е издадено от Началник РУ Б., атакуваното наказателно постановление № *** г., с което на Д. Г. П., с ЕГН:

2

**********, с постоянен адрес с. Д., общ. П., обл.С., ул. ”***“ ***, са вменени следните нарушения: по чл. 6, т. 1 ЗДвП, за несъобразяване на поведението си с светлинните сигнали, поради което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева, и по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - за това, че не е останал на мястото на ПТП до идването на представители на МВР, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 3 месеца.

От показанията на свид. Р.П. – съпруга на жалбоподателя, се установява, че той е избягал от местопроизшествието поради това, че мъжете от другия автомобил, са започнали да го бият с юмруци, а той имал импланти в гръбнака и се страхувал да не пострада. След известно време, в дома им в с.

Д. дошли пострадалите от ПТП и поискали да им платят материални щети в размер на 600 лева, която сума те им платили.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите, както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съда ги кредитира изцяло.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Относно авторството на извършените нарушения, съдът приема, че те са извършени от жалбоподателя, тъй като в снетите обяснения, той признава неизгодни за него факти, но наказателното постановление следва да бъде отменено за допуснати процесуални нарушения.

Административно-наказващият орган не е изпълнил задължението по чл. 52, ал. 4 ЗАНН да извърши пълна и всестранна проверка на спорните по случая обстоятелства, преди да издаде наказателно постановление.

Относно нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП:

Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ гласи: „Водачът на пътно 3 превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са пострадали хора, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

Неправилна е квалификацията на нарушението. В случая, административнонаказващият орган е посочил като нарушена разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“б“ ЗДвП, която касае ПТП с пострадали лица, а не с материални щети, за които се отнася разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. Действително, съдът разполага с възможността да преквалифицира нарушението на основание разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, респ. Чл.

354, ал. 2, т. 2 НПК, но само ако това не води до изменение на обстоятелствената част на обвинението, което в случая не е така. Нито в АУАН, нито в НП са описани правнорелевантните факти от състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, а именно – свързани с липсата на съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него, както и уведомяването на съответната контролна служба за неговото настъпване. Поради това че тези обстоятелства не са включени във фактическия състав на обвинението, е недопустимо и наказателното постановление да се изменя чрез подвеждане на извършеното нарушение под друга правна норма. В тази си част наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Относно нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП:

Съдът намира, че при издаване на НП по отношение вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно на вмененото на Д. Г. П., нарушение не е дадена прецизна правна квалификация.

Съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН както АУАН, така и НП следва да съдържат посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени. Същевременно, разпоредбата на чл. 53 от ЗАНН допуска издаване на НП дори и при допусната нередовност в АУАН /например нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН/ при условие, че е установена самоличността на извършителя и е безспорно доказано извършването на нарушението и вината на нарушителя. В процесния АУАН е посочено, че с действията си на 30.12.2023 г. жалбоподателят Д. П., е нарушил разпоредбата 4 на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Същата правна норма е посочена като нарушена и в НП.

Разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП е бланкетна и предвижда общо задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Издавайки обжалваното НП, АНО е приел, че преминаването от страна на жалбоподателя при подаден червен сигнал на светофарната уредба представлява "несъобразяване със светлинните сигнали".

Никъде в НП обаче не е посочено кой е нормативният акт и конкретния текст, който вменява задължение на участниците в движението да не навлизат в кръстовище и да не преминават при подаден червен сигнал на светофарна уредба. Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП не посочва при какви светлинни сигнали какви действия следва да извършат участниците в пътното движение и в частност водачите на ППС. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗДвП, Министърът на регионалното развитие съвместно с Министъра на вътрешните работи и Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определят с наредба условията и реда за използване на пътните светофари, пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране при организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване, като такъв подзаконов нормативен акт представлява Наредба № 17/23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали. Тоест чл.

6, т. 1 се допълва от друга разпоредба – такава, която посочва конкретните правила за поведение на водачите на ППС при подадени различни по цвят светлинни сигнали на светофарна уредба. Както вече беше посочено, в чл. 57 ЗАНН са изчерпателно изброени реквизитите на наказателното постановление, като в т. 6 е предвидено посочването на "законните разпоредби които са били нарушени виновно". Като не е посочил конкретната норма въвеждаща задължение за водачите на ППС да не навлизат в кръстовище при подаден червен сигнал на светофарната уредба, АНО не е изпълнил задължението си да посочи точната правна норма, която е била нарушена. Непосочването на точната разпоредба, която е нарушена или посочването само на бланкетната норма е винаги съществено процесуално нарушение, защото засяга правото на защита на санкционираното лице да узнае какво точно нарушение му е вменено и кои текстове от закона и подзаконовите нормативни актове са предвидили за него задължения, които 5 той не е изпълнил. Санирането на нарушението на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН не е възможно на този етап от производството и има за последица единствено отмяна на обжалваното наказателно постановление в тази му част.

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 300/триста/ лева по договор за правна защита и съдействие от 13.02.2024 г.

Възражението на административнонаказващият орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е неоснователно, тъй като същото съответства на минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1, т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № *** г., издадено от Началник РУ към ОДМВР – С., РУ Б., упълномощен със заповед № *** от ***г. на МВР, с което на Д. Г. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Д., общ. П., обл.С., ул. ”***“ ***, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, като неправилно и незаконосъобразно.