Решение № 488 от 18.03.2022, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. Пловдив,

18.03.2022 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД-ПЛОВДИВ, ХХVІII състав, в открито заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

При секретар Румяна Агаларева, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 2153/2021 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба на В.Г.К., ЕГН**********, адрес *** против Решение № 2153-15-233/08.07.2021 година от Директор на ТП на НОИ-град Пловдив в частта, в която е потвърдено Разпореждане №РНП-1-4-15-00929459/01.06.2021г., издадено от Ръководител на “Пенсионно Осигуряване” в ТП на НОИ-гр. Пловдив на осн. 114 ал.1 КСО за възстановяване на недобросъвестно получени суми за отпусната ЛПОСВ за периода от 01.01.2016г.- 30.04.2017г. в общ размер на 6533.17 лева /4280.24 лева главница и 2074.93 лева лихва/, както и лихва за времето след 01.06.2021г. до окончателно погасяване на задължението.

В жалбата се посочва, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно с оглед направените в него изводи за недобросъвестност. Редовно призован, в съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. К., който поддържа жалбата и ангажира доказателства. По същество в писмени бележки се навеждат доводи на незаконосъобразност във връзка с изложените от пенсионните органи аргументи относно неправилност на отпусната пенсия, което счита, че не може да се вменява като недобросъвестност на жалбоподателя. Сочи, че липсват конкретни изводи и доказателства относно законосъобразна преценка за това, дали жалбоподателя е недобросъвестен или настъпилото изменение на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст не се дължи на незаконосъобразни действия на пенсионната администрация. По изложените в жалбата и в допълнителните писмени становища съображения Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, както и потвърденото с него разпореждане.

Претендира присъждането на сторените в процеса разноски.

Ответникът –

Директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез упълномощения си процесуален представител – юрисконсулт В.- М. оспорва подадената жалба и ангажира писмени доказателства.

По същество на спора взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразен административен акт.

Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като изслуша становищата на страните и прецени доказателствата по делото, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На жалбоподателят К. с Разпореждане № 70/09.05.2002г., считано от 12.04.2002г. е била отпусната лична пенсия за осигурител стаж и възраст пожизнено на основание §4 ал.1 ПЗР на КСО - поне 15 години стаж, положен при условията на втора категория труд. Пенсията е отпусната при осигурителен стаж от втора категория труд – 18г.

10 м. и 02 дни, от трета категория -

10г., 03 м. 20 д., стаж по чл.104 ал.3 КСО - 02г. 01 м. и 20 дни и след превръщане общ стаж – 40г. 02 м. 08 д. с осигурителен доход за трите години по избор 15 264 лева, като е бил определен индивидуален коефициент при отпускане – 1,798. Във връзка с установена липса на пенсионното досие на К., длъжностни лица от ТП на НОИ – Пловдив пристъпили към неговото възстановяване, вкл. и чрез събиране от пенсионера на находящите се при него документи, както и процедура по реда на чл.108 ал.1,т.1 КСО за изясняване на осигурителния стаж, тъй като лицето не е удостоверило изискването за придобит от него осигурителен стаж за периода от 1970 до 2002 години в степен, че да отговаря на условията и предпоставките за отпускане на този вид пенсия. С оглед на извършените проверки било прието, че К. не е отговаряла към момента на подаване на заявлението си от 12.04.2002г. на изискванията на § 4 ал.1 ПЗР на КСО, за което на основание чл.99 ал.1, т.2, б.“г“ КСО следва да се отменят първоначалното, а и всички последвали го до 2017г. разпореждания във връзка с отпуснатата от 2002г. пенсия на лицето, което е станало с Разпореждане № ********** /протокол № 2142-15-253/05.05.2017г./ на Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – Пловдив. На база установеното при проверките с Решение № 2153-15-211 от 11.10.2017г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив е отпусната на жалбоподателят пенсия по чл.68 ал.3 КСО, считано от 09.12.2014г., при общ осигурителен стаж трута категория 17 години 04 месеца и 10 дни, при базисен период от 01.02.1985 г. до 31.01.1988 г. и от 01.01.1997 г. до 28.02.1999г. и нов индивидуален коефициент - 0,774. След проведено съдебно обжалване, за което е било образувано адм. дело №3010/2017година на Административен съд –Пловдив, приключило с Решение №1837/14.08.2018г., което след касационно обжалване е частично отменено с Решение №8549/06.06.2019г. по адм. дело №12002/2018г на ВАС-3 отд. и преписката е върната за ново произнасяне с дадени задължителни указания по приложението на закона. Въз основана на влезлите в сила съдебни решения е издадено Решение № 2153-15-292/05.11.2019г. на Директорът на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставил в сила Разпореждане № ********** /протокол № 2142-15-253/05.05.2017г./ на Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – Пловдив и отново отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по чл.

68, ал. 3 от КСО, считано от 09.12.2014г., при навършена възраст 65г. 08м. и придобит общ осигурителен стаж от трета категория труд от 17г. 04м. 10дни. След проведено съдебно обжалване е образувано адм. дело №3655/2019година по опис на Административен съд –Пловдив, по което с Решение №318/15.02.2021г. /потвърдено с Решение №6049/19.05.2021г. по адм.дело №3232/2021г. на ВАС -6 отд./ е отхвърлена жалбата на К. и е оставен в сила административният акт. С оглед тези съдебни произнасяния с Разпореждане №РНП-1-4-15-00929459/01.06.2021г. на Ръководител на “ПО” в ТП на НОИ-гр. Пловдив на основание чл.114 ал.1 КСО е постановено възстановяване на получени суми за отпусната ЛПОСВ за периода от 01.01.2011г. до 30.04.2017г. в общ размер на 44825.39 лева. С жалба вх.№1012-15-329/15.06.21г на осн. чл.117 ал.2 б.д КСО К. е сезирала горестоящият административен орган. С процесното Решение №2153-15-233/08.07.2021г.

Директор на ТП на НОИ-град Пловдив е уважил жалбата и за заличаване поради изтекла давност на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване за периода 01.01.2011г. до 31.12.2015г вкл. в размер на 38470.22 лева и е потвърдил разпореждането за възстановяване на тези суми за периода 01.01.2016г. до 30.04.2017г. в едно с законната лихва за забава. За да потвърди издаденото Разпореждане от 01.06.2021год . в тази му част решаващият орган е приел, че е налице недобросъвестност от страна на жалбоподателят по неоснователно получаване на суми за отпуснатата и ЛПОСВ с отмененото Разпореждане №70/09.05.2002година. Изводи в тази връзка изградил във връзка със сезирането му за налични материали по образувано наказателно производство-досъдебно производство №260/2019г. по опис на сектор ИП на ОД МВР-Пловдив /преписка №2818/2019г на Районна прокуратура-Пловдив/, при които е установено и пенсионно досие на името на жалбоподателят. От съпоставката на доказателствата, които имало по него и тези, събрани по реда на чл.108 КСО във връзка с произнесеното Решение № 2153-15-292/05.11.2019г. на Директор ТП НОИ-Пловдив е прието, че е налице несъответствие относно действително установения осигурителен стаж по отношение продължителност и категория и първоначално посоченият при подаване на заявление №16714/12.04.2002година. Това обстоятелства е формирало и извод за недобросъвестност от нейна страна при получаване на пенсия в по-висок размер, тъй като същата няма осигурителен стаж по категории и продължителност, зачетени при отпускане на ЛПОСВ с Разпореждане №70/09.05.2002г. и нейното получаване, считано от 12.04.2002година за времето до издаване на Разпореждане от 05.05.2017г. на Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – Пловдив. Направените с жалбата възражения били отхвърлени. Недоволен от това произнасяне, К. е инициирала и настоящото съдебно производство, по което са приобщени протокол от подадени заявления за дата 12.04.2002г., писмо рег. № 117730-25693/14.10.2021 г. на отдел "Икономическа полиция" при ОД на МВР – Пловдив, касаещо доказателства по наказателното производство.

При така установеното от фактическа страна, като съобрази събраните доказателства поотделно и в съвкупност, съдът обоснова следните правни изводи:

Жалбата е подадена от страна, която има активна легитимация и интерес от оспорването, в преклузивния 14 дневен срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна поради следните за това съображения:

Спорът между страните касае произнасянето на ответния ръководител с Решение № 2153-15-233 от 08.07.2021 година в частта, с която е отхвърлил жалбата на лицето по вменени му за възстановяване суми по главници и прилежащи лихви с разпореждане № РНП-1-4-15-00929459/01.06.2021г., изд. от ръководител "Пенсионно осигуряване". С последното е разпоредено на основание чл.98 ал.2 т.2, чл.113 и чл. 114 ал.1 от КСО, да бъдат възстановени от жалбоподателят недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст, изплатена за лична пенсия в периода 01.01.2016г до 30.04.2017г.. Не се установяват нарушения, касаещи издаването на акта при липса на компетентност на органа, като решението от 08.07.2021 г. е издадено от материално и персонално компетентен за това орган по чл.98 ал.2 от КСО.

Същото е мотивирано в достатъчна степен и е акт, удовлетворяващ изискването за форма, поради което не са налице основания за неговата нищожност.

По отношение съответствието на административният акт с административно производствените правила и материално правните предпоставки, съдът съобрази нормата на чл.98 ал.2 от КСО, която дава възможност на длъжностните лица по чл.98, ал.1 КСО да издават разпореждания и за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии, както и тази на чл.114 ал.1 КСО определяща, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО.

От прочита на двата текста се установява, че правилото на чл.114 ал.1 от КСО е общо такова за кодекса, приложимо при всички случаи, при които се установява хипотеза на недобросъвестно получаване на суми за всякакви видове осигурителни плащания, като в тези производства компетентен орган е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението /така чл.114 ал.3 от КСО/, докато нормата на чл.98 ал.2 от КСО дава специална компетентност и на други длъжностни лица, вкл. и на това, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в съответното ТП на НОИ – да издава подобни разпореждания, но само за неправилно изплатени суми за пенсии. Така обстоятелствата, свързани с извършеното определяне на отпусната пенсия на К. от 09.05.2002г., не съответстват на действително установения при проверката неин осигурителен стаж. С Разпореждане № 70/09.05.2002 г. размерът на пенсията на В.К. е изчислен, считано от 12.04.2002г. при общ стаж, превърнат в трета категория 40г.02м.08д на основание чл.21 ал.3 от НП.

При тези обстоятелства законосъобразно е било приведено същото в съответствие с правно дължимото, макар и по-късно, което е потвърдено и с влезли в сила съдебни актове. Същевременно при прочита на двата текста, послужили за основание за издаване на различните разпореждания, се установява, че нормата на чл.98 ал.2 от КСО говори за "... неправилно изплатени суми... ", докато тази на чл.114 ал.1 от КСО говори за "... недобросъвестно получени суми... ". В тази връзка очевидно е, че само и единствено всяка недобросъвестно получена сума задължително се явява и неправилно извършен разход от фондовете на ДОО, но не всяка неправилно изплатена сума за такъв разход се явява винаги и недобросъвестно получена от съответното лице. В този смисъл уредбата в КСО сочи, че неправилно изплатените суми /не само за пенсии/ подлежат на връщане от субекта, който ги и получил, само ако са получени недобросъвестно, което обстоятелства е свързано с това, лицето да е знаело според обстоятелствата, че този разход не му се полага или е извършило определени действия или пък е бездействало в нарушение на конкретно правило за поведение. Ето защо на такова възстановяване от съответните лица подлежат суми, които те са получили, като на основание чл.114 ал.1 от КСО ще подлежат само получените недобросъвестно от тях неправилно изплатени суми за пенсии.