Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 486 от 31.01.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 4790/2022
Вид
Решение № 486
Подписан
31.01.2024
Състав
Дафина Николаева Арабаджиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 и сл. · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Пловдив, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20225330104790 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от А. А. И., ЕГН **********, срещу „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лева – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем № ******* г. и сумата от 100 лева – недължимо платена по клауза за неустойка по Договор за паричен заем № ******* г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.04.2022 г., до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 31.01.2018 г. между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който ищецът е получил в заем от ответното дружество сумата в размер на 800 лева, която следвало да бъде върната на 27 седмични погасителни вноски.

Съгласно договора, заемната сума се олихвявала с променлив лихвен процент в размер на 40,08 % и фиксиран годишен процент на разходите – 49,85 %. Общата сума за изплащане възлизала на 895,96 лева. В договора била уговорена и неустойка в размер на 508,04 лева, ако ищецът не осигури в тридневен срок от сключването му обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчител. Ищецът твърди, че не дължи сумите за възнаградителна лихва и неустойка, тъй като същите са начислени при начална липса на основание. Счита, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Не бил посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащането на всяка една вноска. Твърди и нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

1

10 ЗПК поради липса на посочване на общата сума, дължима от потребителя. В договора не се съдържали конкретните параметри на общата дължима сума. Заявява, че договорената неустойка е прекомерна. Счита, че клаузите за възнаградителна лихва и неустойка са нищожни поради противоречието им с добрите нрави, материалния закон и поради неговото заобикаляне, както и поради обстоятелството, че целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Предвид изложените твърдения, предявява настоящите искове, с които претендира връщане на платеното при начална липса на основание, поради нищожност на клаузите за възнаградителна лихва и неустойка. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Сити кеш“ ООД със становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва изложените твърдения за сключен между страните Договор за паричен заем № *****по силата на който ищецът получил в заем сумата от 800 лева. Твърди, че потребителят не е извършвал плащания по договора за възнаградителна лихва в размер от 50 лева и за неустойка в размер от 100 лева.

Поддържа, че договорът за кредит не е нищожен. Сочи, че в договора е уговорен фиксиран лихвен процент – 40,08 %, като е посочена и общата сума, дължима от потребителя – 895,96 лева, представляваща сбор от дължимата главница и лихва за периода на кредита. Заявява, че в погасителния план ясно и точно е посочено всяко едно задължение за главница и лихва по всяка от вноските, както и падежът. Твърди, че ГПР е изчислен правилно съобразно определената формула и в изпълнение на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗПК, като единственият разход е посоченият в договора годишен лихвен процент. Заявява, че в договора са посочени всички допускания, взети предвид от кредитора, при определяне на годишния процент на разходите. Посочва, че обезпечението на задължението е съществен елемент при преценката на носения от кредитора риск, с оглед възможността да реализира правата си срещу трето лице или банка – гарант, в случаите на неизпълнение на договора от страна на потребителя. Поради недопускане на неравновесие между правата и задълженията на заемодателя и заемополучателя, страните се съгласили, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят дължи заплащане на неустойка в уговорения размер. Изтъква, че предоставянето на обезпечение в една от двете форми зависи изцяло от волята и действията на потребителя. Счита, че ищецът е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД, с изначално намерение да не предостави уговореното обезпечение. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

С протоколно определение от 12.01.2024 г. е допуснато изменение на предявените искове, като е изменен размера на предявения иск по чл. 55 ЗЗД за връщане на сумата от 50 лв., платена по клауза за възнаградителна лихва на 95,96 лв., както и размера на предявения иск за връщане сумата от 100 лв., недължимо платена по клауза за неустойка от 100 лв. на 508,04 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на 2 чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и от представените доказателства се установява, че ищецът в качеството на кредитополучател е сключил на 31.01.2018 г. с ответника – финансова институция договор за потребителски кредит , по силата на който му е предоставена в заем сумата от 800 лв., която е следвало да върне ведно с договорна лихва или общо сумата от 895,96 лв. чрез заплащане на 27 вноски за периода от 07.02.2018 г. до 08.08.2018 г. Видно от приетия договор, уговореният годишен лихвен процент е в размер от 40,08 %, а ГПР е в размер на 48, 85 %. Ищецът не спори, че е получил отразената в договора за заем сума в размер от 800 лв., като това е изрично посочено в договора.

В чл.6 от договора страните се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне две от посочените обезпечения, а именно: запис на заповед, издаден от заемателя и банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем. Съгласно чл. 8 от договора, е отразено, че в случай, че в тридневен срок заемополучателят не изпълни задължението си по чл. 6 от договора или предоставеното обезпечение не отговаря на чл.9, ал.2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 508,04 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 2 към договора за заем. В чл.9, ал. 2, т. 1 от Общите условия е предвидено, че поръчителите следва да отговарят на следните условия, а именно: поръчителството да е на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най – малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя, не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя, нямата кредити към банки и финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни от ЦКР на БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.

В чл. 9, ал.2, т. 4 от Общите условия са предвидени предпоставките за приемане като обезпечение на предоставяне на банкова гаранция, като се сочи, че същата се следва да е безусловна , издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключването на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за заплащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва.

Неразделна част от договора за заем е и подписан от страните погасителен план, в който са посочени размерите на вноските, включените в тях компоненти и падежите на всяка от вноските. Отразени са вноските и техния седмичен размер, като видно от отразеното с първите две вноски се погасява основно неустойка, а с останалите 1/3 от вноската представлява заплащане на неустойка.

3

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло, като неоспорено от страните, отговарящо в пълнота на поставените задачи, компетентно изготвено и обективно, се установяват платените от ищеца сума по договора за заем. Вещото лице установява, че ищецът е платил по договора за заем обща сума в размер от 704 лв., като с тази сума са погасени главница в размер на 72,52 лв., договорна лихва в размер от 95,96 лв., неустойка в размер от 508,04 лв. и такса в размер от 27, 48 лв. Вещото лице установява, че размерът на ГПР, изчислен съобразно формулата, определена по силата на Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 ЗПК е 48,95 %, като разход в него е включена само договорна лихва.

Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно – счетоводната експертиза относно размера на платените суми по договора за кредит, доколкото същата не се оспорва, като по отношение на начина на погасяване на вземанията по договора за кредит в счетоводството на ответника, съдът не е обвързан от така отразеното и констатирано от вещото лице.

Действително съгласно приетата справка от ЦКР договорът за кредит не е активен, но доколкото процесуалният представител на ищеца не оспорва заключението установяващо заплащане на обща сума в размер на 704 лв., то съдът основава правните си изводи въз основа на така приетото и неоспорено заключение на съдебно – счетоводната експертиза.

Между ищеца и СИТИ КЕШ ООД са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК.

Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

По отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието европейско законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от целите на Съюза, за изпълнението на която държавите членки са предоставили компетентност. В изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са транспонирани в българското законодателство съответно в Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Чрез тази законодателна уредба е засилена защитата на потребителите и е гарантирана възможността на националните юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза при констатиране на противоречие между договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото последното се характеризира със самостоятелен нов правопорядък с непосредствена приложимост, имащ примат над правото на отделните държави членки. Това принципно становище е застъпено в множество решения на Съда на Европейския съюз, чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо държавите членки и техните граждани.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на 4 последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.