Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 36074 от 04.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 6743/2026
Вид
Определение № 36074
Подписан
04.10.2026
В сила
04.10.2026
Състав
ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 343 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36074 гр. София, 04.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20261110106743 по описа за 2026 година

Ищецът "З.." АД ЕИК: .., е предявило положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът ".." АД ЕИК: .., дължи сумите: 311,10 EUR (триста и единадесет евро и 10 евроцента), представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета № .. по описа на "ЗАД .." АД. , ведно със законната лихва за период от 19.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 121,17 EUR (сто двадесет и един евро и 17 евроцента), представляваща мораторна лихва за периода от 18.01.2023 г. до 18.01.2026 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 199/2026 г. по описа на РС-Дупница, 4 състав.

В исковата молба се твърди, че на 03.11.2020 г., около 16:45 часа, по първокласен път I-3, в посока от гр. Добрич към гр. Монтана, се движи МПС марка „С.“, модел „.“, с рег. № .., с прикачено полуремарке „..“, с рег. № .., управлявано от .... По същото време в обратна посока се движи МПС марка „.“, модел „Г.“, с рег. № ..Р, управлявано от ..в. В района на км 15+100 м, около с. Масларево, общ. Полски Тръмбеш, след като двете МПС се приближават на отстояние 50 м едно от друго, поради движение с несъобразена скорост, водачът на л. а.

„.“ губи контрол над управлението му и внезапно навлиза в лентата за движение на товарния автомобил. Въпреки че водачът на товарната композиция е реагирал с аварийно спиране и се е отклонил максимално вдясно към банкета, за да избегне челен удар, между двете МПС е последвал сблъсък. Вследствие на настъпилото ПТП е починал водачът на л. а. „.“ – .., и са нанесени сериозни материални щети на влекач марка „С.“. За инцидента е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 58/03.11.2020 г., по описа на РУ – Полски Тръмбеш към ОД на МВР – Велико Търново. По случая е образувано ДП № ../2020 г., по описа на РУ – Полски Тръмбеш, съотв. пр. пр. № 3116/2020 г., по описа на ОП – Велико Търново. Наказателното производство е прекратено, тъй като в хода на разследването е установено, че вина за настъпване на произшествието има единствено починалият водач на л. а. „.“, който по непредпазливост е причинил собствената си смърт, което се явява несъставомерно деяние по чл. 343 вр. чл. 342, ал. 1 НК. Към датата на застрахователното събитие собственикът на МПС марка „С.“, модел „...“, с рег. № .., е имал валидна имуществена застраховка „Каско“, сключена със „..“ АД, полица № .., валидна от 29.10.2020 г. до 28.10.2021 г. Във връзка с нанесените имуществени вреди, на 04.11.2020 г. представител на собственика на увредения автомобил подал уведомление за щета в „..“ АД, с което е претендирано изплащане на застрахователно обезщетение. По повод уведомлението в дружеството била образувана щета № ... На 03.12.2020 г. експерти на застрахователя извършили огледи на увредения автомобил и съставили Опис-техническа експертиза по щетата, в който са описани увредените детайли. След изготвена техническа експертиза е установено, че възстановяването на МПС марка „С.“, модел „...“, с рег. № .., е икономически 1 нецелесъобразно, т. е. налице е „тотална щета“. С оглед на този факт „..“ АД е определило застрахователно обезщетение в размер на 42 840 лв., представляващо 70% от 61 200 лв.

(действителна стойност на увредения автомобил към датата на ПТП). От така определената сума ищцовото дружество е прихванало дължимата към него сума по 2-ра, 3-та и 4-та вноска по сключения застрахователен договор в общ размер на 912,95 лв., като останала дължима сумата от 41 927,05 лв. След представяне на документи за прекратена регистрация на влекача, с Платежно нареждане с бордеро № 395621/28.01.2021 г. застрахователят е изплатил по сметка на дружеството собственик на влекача – „Фортуна ЕЦ“ ЕООД, сумата в размер на 41 927,05 лв. или 21 436,97 евро. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, с изплащане на застрахователно обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Към датата на процесното ПТП, МПС марка „.“, модел „Г.“, с рег. № ..Р, е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в „..“ АД, валидна от 14.06.2020 г. до 13.06.2021 г. Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, застраховката покрива гражданската отговорност на водача на МПС за причинените от него вреди на трети лица. С Регресна покана с изх. № ../10.02.2021 г., по описа на „..“ АД, придружена с оригиналните документи по четири ликвидационни преписки, в това число и тази по щета № .., ответното дружество е поканено доброволно да заплати сумата от 42 855 лв., представляваща определеното от „..“ АД застрахователно обезщетение в размер на 42 840 лв., ведно с 15 лв. ликвидационни разноски. Поканата е получена от ответното дружество на 11.02.2021 г., видно от положения входящ номер, като по повод отправената претенция била образувана щета № .., по описа на „..“ АД. След проведени преговори между страните, с Уведомление с изх. № А315-1754/09.05.2022 г. „..“ АД уведомило „..“ АД за извършено прихващане на насрещно дължими вземания до размера на по-малкото от тях. Видно от Приложение № 2 към посоченото уведомление, „..“ АД одобрило за възстановяване сума в по-нисък размер от претендирания, а именно 42 246,54 лв., по щета № .., по описа на „..“ АД, съответстваща на щета № .., по описа на „..“ АД. С оглед на това към настоящия момент ответното дружество дължи остатъка от 608,46 лв. или 311,10 евро, представляващ разликата между претендираната сума в размер на 42 855 лв. и одобрената за изплащане – 42 246,54 лв. Предвид гореизложеното, „..“ АД дължи и мораторна лихва в размер на 121,17 евро, начислена върху главницата от 311,10 евро за периода от 18.01.2023 г. до 18.01.2026 г. – датата преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. От името на „..“ АД е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по повод на което беше образувано ч. гр. д. № 20261510100199, по описа на РС – Дупница, IV състав.

Предвид подаденото от ответната страна възражение, на основание чл. 414 ГПК, на заявителя е указано, че в едномесечен срок следва да предяви установителен иск относно вземането си, предмет на заявлението. Във връзка с гореизложеното, за „..“ АД е налице правен интерес да претендира по съдебен ред възстановяване на остатъка от дължимото застрахователно обезщетение в размер на 311,10 евро, както и мораторна лихва в размер на 121,17 евро, начислена върху сумата от 311,10 евро за периода от 18.01.2023 г. до 18.01.2026 г. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 422 ГПК, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че ответникът „..“ АД дължи на „..“ АД сумата в размер на 311,10 евро (триста и единадесет евро и десет евроцента), представляваща регресна претенция за изплатено от „..“ АД застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, по щета № .., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК – 19.01.2026 г. до окончателното плащане на задължението. Иска още да бъде установено със сила на пресъдено нещо, че „..“ АД дължи на „..“ АД мораторна лихва в размер на 121,17 евро (сто двадесет и един евро и седемнадесет евроцента), начислена върху сумата от 311,10 евро за периода от 18.01.2023 г. до 18.01.2026 г. – датата преди подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК. Претендира разноски в настоящото производство.

Ответникът З. А. Д. “..” АД, е получило препис от исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК е подало писмен отговор, в който оспорва иска. Прави 2 възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва исковете по основание и размер. Прави искане за поставяне на допълнителни въпроси към САТЕ.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл.

140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Правна квалификация: предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

2. ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК се разпределя, както следва:

2.1. За да бъде успешно проведен искът по чл.411 КЗ, ищецът следва да докаже:

1. наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ;

2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – в случая фактическият състав на чл. 45 ЗЗД, т. е. противоправно деяние, което да е извършено виновно, да са налице вреди (вкл. размерът на същите) и същите да са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, а в тежест на ответника, в случай, че ищецът установи горепосочените факти, е да докаже, че е заплатил претендираната сума, както и оборване на презумпцията на виновност на водача.

2.2. За да бъде успешно проведен искът по чл. 86 ЗЗД, ищецът следва да докаже наличието на главен дълг в твърдения размер, както и изпадането на длъжника в забава Следователно спорът се концентрира по размера на вредите и погасяването на дълга по давност.

В тежест на ответника, в случай, че ищецът установи горепосочените факти, е да докаже, че е заплатил претендираната сума, за което не сочи доказателства.

3. ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата:

ВСИЧКИ факти и обстоятелства, предмет на доказване в процеса, са безспорни С ИЗКЛЮЧЕНИЕ на размера на причинените вреди.

IV. По доказателствените ис.:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената им стойност същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.

С оглед т.2 от доклада, допустими и относими са ис.та за допускане на САТЕ. Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство.

До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 16.02.2027 г. от 14,15 ч., за която дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по 3 делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички, приложени към исковата молба, доказателствени средства.

ПРИЛАГА по делото заповедно производство по гражданско дело № 199/2026 г. по описа на РС- Дупница, 4 състав.

ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши необходимите справки, да отговори на всички формулирани въпроси в исковата молба и отговора на исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 200 евро, вносим от ищеца в размер на 100 евро и от ответника в размер на 100 евро.