Определение № 251 от 14.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 251 гр. Пловдив, 13.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Люб. Митев

Членове:

Нестор Сп. Спасов

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно частно търговско дело № 20235001000370 по описа за 2023 година

Производството е по чл.274,ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.229,ал.1 т.5 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на ищцата Х. С. К. с ЕГН: **********, представлявана от пълномощника си адвокат Р. М. – член на АК-С. против Определение № *** от 06.04.2023 г., постановено от Пловдивският окръжен съд

В частната жалба се поддържа оплакването, че в мотивите на обжалвания съдебен акт не е посочено кое конкретно деяние, на кой от участниците в транспортното произшествие решаващият съдебен състав е приел за такова, разкриващо белезите на престъпление. Частният жалбоподател счита, че за основателността на исковете за имуществени и неимуществени вреди, причинени при деликт и за правилното решаване на спора е достатъчно да бъдат доказани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане- не е необходимо деянието да е престъпление.

Освен това фактическият състав на деликта не е обусловен от наличието на престъпни обстоятелства.

В срока по чл.276,ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените в частната 1 жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна в срока по чл.275,ал.1 от ГПК и е срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Частната жалба е допустима, а разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

По силата на обжалваното определение съдът е постановил спиране на производството по търг.дело № 143/2023 г. по описа на ПОС до приключване на наказателното производство по прокурорска преписка № ****/**** г. по описа на Районна прокуратура –П..

ПАС намира, че основание за спиране на производството в хипотезата на чл.229,ал.1,т.5 от ГПК е налице, когато обстоятелството дали е извършено престъпление пряко влияе върху изхода на гражданско-правния спор. Това кореспондира със забраната гражданския съд да се произнесе по въпроса дали е извършено престъпление – чл.17,ал.1 от ГПК и с възможността престъпни обстоятелства да се установяват от гражданския съд само в случаите, изрично посочени в закона - чл.124,ал.5 от ГПК.

За да е налице хипотеза за спиране по чл.229,ал.1,т.5 от ГПК е необходимо от значение за гражданския спор да е именно обстоятелство дали е извършено престъпление по НК, т.е. престъплението да е юридически факт, от чиито гражданско-правни последици зависят субективните права на спорещите по делото страни. В случай, че е налице престъпление , тези права биха били други, различни от хипотезата, при която престъпление по НК няма.

Принципно положение е, че няма идентичност между граждански деликт и престъпление, тъй като определено вредоносно деяние може да не е съставомерно, т.е. да не е престъпление,а в същото време да бъде граждански деликт.

В конкретния случай няма пречка по реда на ГПК да се съберат доказателства и да се отговори на въпросите, свързани с отговорността на застрахователя, включително извършване на деянието от прекия причинител, неговата противоправност и вината.

За функционалната отговорност на застрахователя е без значение обстоятелството дали е извършено престъпление по НК, т.е. от гражданския 2 съд не се изисква да се произнася инцидентно по въпроса дали е извършено престъпление.

В конкретния случай не е налице тъждество между деликвента, деянието и неговата противоправност, които са предмет на доказване в исковия процес от една страна, и предмета на образуваното досъдебно производство. По делото е представено писмо от 20.04.2023 г., издадено от Районна прокуратура- гр.П./ л.40 /, от съдържанието на което става ясно, че на този етап от развитието на досъдебното производство няма лице, ангажирано към наказателна отговорност за престъпление по чл.343,ал.1, б.“б“ пр.2 НК. При липса на привлечено като обвиняем лице не може да се направи извод, че е налице образувано наказателно производство в досъдебна фаза, по което деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковата молба. Производството следва да бъде спряно на основание чл. 229,ал.1,т.5 от ГПК и по-късно.

Затова обаче е необходимо посоченото в исковата молба като деец лице да бъде привлечено като обвиняем в образуваното наказателно производство.

Изрично в този смисъл е практиката на ВКС, намерила израз в Определение № 290 от 01.09.2020 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1303/2020 г. на първо т.о. ТК, докладчик: съдията Д.Д., Определение№ 134 от 02.04.2020 г., постановено по ч.т.д.№ 468/2020 г., на ВКС ,първо т.о,,Определение № 342 от 28.07.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 653/ 2022г на второ т.о. от ТК.

С оглед на изложеното ПАС намира, че в случая не е налице основание за спиране на производството по делото в хипотезата на чл.229,ал.1, т.5 от ГПК . Следва да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на Пловдивският окръжен съд за продължаване на производството.

По тези съображения Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № *** от 06.04.2023 г.,постановено от Пловдивският окръжен съд по търг.дело № 143/2023 г., с което производството по делото е спряно на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК -до 3 приключване на наказателното производство по прокурорска преписка № 8455/2022 г. по описа на Районна прокуратура-П..

Връща делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване на производствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4