Протокол с решение от ОСЗ № 9393 от 24.10.2025, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 9393 гр. Пловдив, 24.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330121749 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 15:16 часа се явиха:

***

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба по реда на чл. 422 ГПР от Кредисимо ЕАД срещу А. Е. И.. Иска се от съда да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 6913/2024 г. на ПРС, а именно 5699,34 лв. - главница по договор за кредит от 18.05.2023г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до плащането, сумата 1493,32 лв. възнаградителна лихва за периода 18.05.2023 10.05.2025 г.; сумата от 105,32 лв. наказателна лихва за периода 11.06.2023 – 09.04.2024 г.. Твърди, че тези вземания се дължали по договор за потребителски кредит от 18.05.2023 г., сключен в електронна форма, като крайният срок за плащане настъпил на 10.05.2025 г. Била предоставена сумата от 6 000 лв. в заем. Поради неизпълнение кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, като впоследствие се снабдил със заповед за изпълнение.

Претендира разноски.

Ответникът е подал отовор на исковата молба в срок. Възразява, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26 ЗЗД и чл. 22 ЗПК. Счита, че липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР, кои са компонентите, включени в него, не е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендира в договора за гаранция, не е включена в ГПР и ГЛП, а същата съставлява разход по кредита. Прави се извод, че дружествата по договора за кредит и договора за гаранция са свързани лица. Счита, че се дължи само чистата стойност на кредита, като е заплатила сумата от 3000 лв.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното:

1

Предявени са искове по чл.422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 92 ЗЗД, за основателността на които следва да са настъпили следните юридически факти: сключването на валиден договор за кредит, усвояване сумата по заема, които обстоятелства не се оспорват, уговарянето писмено на възнаградителна лихва и наказателна лихва, настъпване изискуемостта на тези задължения.

Установява се от представените договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство, че била отпусната в заем сумата от 6000 лв. от ищеца на ответницата. Установява се също, че в деня на подписване на договора за кредит бил сключен договор за предоставяне на поръчителство с дружеството "Ай Тръст" ЕООД срещу възнаграждение в размер на 5013,91 лв.

Общо известно от данните в Търговския регистър е, че "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД. Сключването на двата договора на една и съща дата, свързаността на двете лица, както и уговорката в ОУ, че длъжникът може да представи обезпечение чрез поръчител, на когото дава съгласие кредиторът да предостави личните му данни, може да се направи извод, че кредиторът се явява посредник по договора за предоставяне на поръчителство. Това следва и от клаузата на чл. 4 от договора, в която е посочено, че потребителят може да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице.

Следва да се има предвид и уговореното възнаграждение за поръчителство, което е в размер, съизмерим със стойността на главницата. Всичко изложено води до извод, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство съставлява конструкция, която набавя допълнителна печалба за кредитора, явяващ се едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител, като в имуществото на кредитора икономически ще постъпи възнаграждението към поръчителя. Поради изложеното това възнаграждение съставлява разход по кредита, който следва да намери отражение в ГПР.

Като се вземе предвид Приложение 1 към договора за кредит, а именно посочената общодължима сума, става ясно, че в нея не е включено възнаграждението за поръчителя. От това обстоятелство, както и от посочения размер на ГПР, а и от размера на възнаграждението за поръчител, може да се направи извод, че в ГПР не е включен разходът за поръчителя. С това се нарушават правилата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК и договорът за кредит се явява недействителен на осн. чл. 22 ЗПК. На осн. чл. 23 ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита. В случая същата е на стойност 6000 лв. Твърди се от ответника, че са заплатени по договора 3000 лв. Ищецът беше задължен по реда на чл. 190 ГПК да представи извлечение от счетоводството си в тази връзка, като беше предупреден за последиците от непредставянето - че ще се приеме тезата на ответника за плащането на 3000 лв. В дадения му срок ищецът не взе отношение, поради което следва да настъпят последиците, за които е предупреден, и на осн. чл.190, ал. 2 вр. чл. 161 ГПК да се приемат за установени твърденията на ответника, че е платил по договора сумата от 3 000лв. Този извод може да се подкрепи и от самите искания на ищеца, който заявява претенции в по-малък размер от уговорените задължения, което е довод, че по кредита са постъпили някакви плащания.

2

След като се прие за установено плащането на сумата от 3000 лв., същата следва да бъде приспадната от дължимата чиста стойност и по този начин се получава остатък от 3000 лв. чиста стойност на кредита. Останалите вземания следва да се отхвърлят на осн. чл. 23 ЗПК с оглед недействителността на договора.

При този изход от спора право на разноски имат двете страни, които следва да се присъдят по съразмерност.

Ищецът е сторил разноски в заповедното производство: 145,96 лв. за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и 191,75 лв. за държавна такса в исковото производство и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, или общо: 337,71 лв. за държавна такса и 250 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По съразмерност ще му се присъдят 120 лв. за държавна такса и 102,77 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

На адвоката на ответника следва да се определи възнаграждение по чл.

38 ЗА в размер на 400 лв., от които по съразмерност се дължат 235,57 лв.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните по иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, че А. Е. И. с ЕГН:

********** и адрес: ***, дължи на „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК: 175330437 и адрес: гр. София, БУЛ.ВИТОША 146, ет.2, Бизнес център Българя, сграда А, на основание чл.23 от ЗПК, следната сума, за която е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6913/2024г. на ПРС, а именно: сумата от 3 000 лв. – неплатен остатък от чистата стойност на кредита по Договор за кредит № ***/18.05.2023 г., ведно със законната лихва от 19.04.2024г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до претендираните 5699,34 лв.

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.2 и чл.92 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че А.

Е. И. с ЕГН: **********, дължи на „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК: 175330437, следните суми по Договор за кредит № ***/18.05.2023 г., за които е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6913/2024г. на ПРС, а именно: сумата 1 493,32 лева - договорна лихва за период от 18.05.2023 г. до 10.05.2025 г.; сумата 105,32 лева - наказателна лихва за период от 11.06.2023 г. до 09.04.2024 г.

ОСЪЖДА А. Е. И. с ЕГН: **********, ДА ПЛАТИ на „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК: 175330437, общо за заповедното и исковото производство: 120 лв. за държавна такса и 102,77 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК: 175330437, ДА ПЛАТИ на адв.

М. В. М., ***, сумата от 235,57 лв. – адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС-Пловдив.

3

Да се връчи на страните.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 15,33 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

4