Определение № 24814 от 14.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24814 гр. С., 14.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Анг. Карабашева като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Гражданско дело № 20221110165058 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „(ФИРМА)“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.С., бул.“(АДРЕС) против Л. К. Л., с адрес: гр. С., ж.к. „(АДРЕС).

След като съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.127 от ГПК е разпоредил препис от исковата молба да се връчи на ответника, като му е указал правото на отговор на исковата молба и последиците от неподаването на такъв.

По делото, в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът заявява възражение за настъпила погасителна давност.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцовото дружество твърди, че със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр.дело № 12858/2022 година е разпоредено ответникът да заплати на „(ФИРМА)“ АД сумата от от 3 881.46 лв. задължения за доставена и потребена вода за периода 27.11.2017 - 25.12.2021 г., ведно 1 със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на задълженията, мораторна лихва в размер на 1 074.28 лв. за периода 28.12.2017 25.12.2021 г. и разноски по делото.Твърди се, че ответникът е възразил писмено срещу заповедта за изпълнение, поради което на „(ФИРМА)“ АД е указано, че на основание чл. 415 от ГПК, може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Твърди се, че между ответника и ищеца - „(ФИРМА)” АД са налице трайно установени фактически отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги до имот с адрес: гр. С., ж.к. (АДРЕС). Твърди се, че ответникът има качеството „потребител“ на ВиК услуги за имота, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. (АДРЕС).

Твърди се,че между страните съществува валидно облигационно отношение и това се потвърждавало от съдебно решение, постановено на 27.03.2018г. по гр.д. № 49039/2017 г. на СРС, 32 състав, което било с идентичен предмет и страни с настоящото съдебно производство.

Твърди се, че правоотношенията между страните са регламентирани от Наредба №4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи (Наредба №4), както и от влезлите в сила на 01.09.2006 г. Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор „(ФИРМА)” АД (Общи условия), в сила до 28.08.2016 г., и от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, в сила от 28.08.2016 г. насам. Твърди се, че действащите през процесния период Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на ВиК оператор „(ФИРМА)” АД (Общи условия) са общодостъпни на следните интернет адреси: http://www.sofivskavoda.bg/SVDocuments/Obshti%20usloviq nomrdoc.pdf иhttp://www.sofivskavoda.bg/SVDocuments/Qbshti%20uslovia2016.pdf.

Твърди ес, че за имота на ответника е открит клиентски номер 1003033130, ведно с договорна сметка 2800046926, отнасяща се за просрочените задължения на ответника, като за процесния период на база отчетените показания и в изпълнение на чл. чл. 7, т. 6 (чл. 8, т. 8 /отм./) във вр. с чл. 31 от Общите условия „(ФИРМА)“ АД редовно е издавала ежемесечни фактури за потребените и начислени ВиК услуги за имота.

Твърди се, че въз основа на издадените фактури за периода 27.11.2017 25.12.2021 г. за имота на ответника задължението възлиза на 3 881.46 лв. - главница и 1 074.28 лв. - лихва.

Сочи, че от контролен лист № 0234502, съставен във връзка с извършена на 19.02.2018 г. проверка от служители на ищцовото дружество на ВиК инсталацията на място в имота на ответника, в негово присъствие, се установявало, че ВиК услугите доставяни до имота, са били измервани посредством водомер, който след проверката бил подменен с нов на 07.10.2021 г., с което процесният имот бил присъединен към 2 уличната водопроводна мрежа.

С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което за признае за установено в правоотношенията между „(ФИРМА)“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.С., бул.(АДРЕС) и Л. К. Л., с адрес: гр. С., ж.к. „(АДРЕС), че съществува вземане на (ФИРМА)“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.С., бул.(АДРЕС) и Л. К. Л., с адрес: гр. С., ж.к. „(АДРЕС) дължи на (ФИРМА)“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.С., бул.

(АДРЕС) сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 31.05.2022 година по ч.гр.дело № 12858/2022 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от общо 4 955.74 лв. от които - 3 881.46 лв. главница за периода 27.11.2017 - 25.12.2021 г. за имот на адрес гр. С., ж.к.

„(АДРЕС), клиентски номер 1003033130, ведно със сумата от 1 074.28 лв. - мораторна лихва за забава на дължимите суми за периода 28.12.2017 - 25.12.2021 г., както и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата и разноски по образуваното частно гражданско дело.

Прави се искане за присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.

С отговора на исковата молба се оспорват твърденията на ищеца. Оспорва се получаването на фактури от ответника. Прави се възражение за погасителна давност на вземанията, претендирани за периода до 15.12.2019 г.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искови претенции:

- по иска за главница - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

Заявеното възражение за погасителна давност е такова по смисъла на чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите.

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С- 3

241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т.

44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на Общите условия на ищеца - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

По исковете за установяване на дължимост на вземането за главница – на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответника - тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за плащане.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че ответникът има качеството потребител– битов клиент.

Предвид възраженията на ответника – за ищеца е доказателствената да установи в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК, че ответникът е имал достъп и е потребил реално твърдяната от ищеца вода по размер – количество и цена в процесния период.

С оглед възраженията на ответника – за ищеца е тежестта да докаже, че давността е била спирана или прекъсвана.

Ответникът носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение, както и фактите, на които основава оспорванията си.

По доказателствените искания:

Ищецът е заявил искане за допускане и приемане на представените с исковата молба писмени доказателства, които съдът приема, че са относими, допустими и необходими и това доказателствено искане следва да се уважи.

По искането за допускане на експертиза – така заявеното искане е относимо и допустимо и следва да бъде уважено, като по него съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата молба писмени доказателства и приобщава ч.гр.дело № 12858/2022 година по описа на Софийски районен съд.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.

Указва на страните, че: Съдът ще се произнесе и по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като служебно ще преценява неравноправния характер на договорните клаузи по неравноправността на клаузите на Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С.” ЕАД, относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ по искането за допускане и назначаване на комплексна съдебно – счетоводно и техническа експертиза, съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация. Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че медиацията е платена услуга.