Решение № 440 от 16.05.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Бургас, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско дело № 20202100502009 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Главна дирекция „Национална полиция“ чрез главен юрисконсулт Христина Маркова срещу Решение № 1210/03.06.2020г. по гр.д. № 51/2020г. по описа на Районен съд Бургас, с което съдът е осъдил Главна дирекция „Национална полиция“ МВР да плати на И.А.Г., ЕГН **********, от гр.** к-с *** бл.** вх.* ет.* ап.**, сумата от 1167.13 лева - главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд - общо 171.17 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.10.2016г. до 06.01.2020г., 1197 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.01.2020г. до окончателното плащане, както и сумата от 195.71 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.01.2017г. до 05.01.2020г. , както и сумата от 350 лева съдебно-деловодни разноски. Със същото решение, съдът е осъдил Главна дирекция "Национална полиция" на Министерство на вътрешните работи, да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 100 лева и 200 лева разноски за експертиза.

С въззивната жалба първоинстанцонното решение се оспорва като неправилно неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът изразява несъгласие с извода на районния съд, че поради съществуваща празнота в специалната уредба в ЗМВР относно реда за организацията, разпределянето и отчитането на работното време, приложение следва да намери Наредбата за 1 структурата и организацията на работната заплата. Възразява се и срещу извода, че липсата на приравняване щяло да постави в по – неблагоприятно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения.

Мотивира тези свои оплаквания с това, че Закона за МВР не целял да уреди само специфични аспекти на държавна служба в МВР, а напротив да даде цялостна уредба на тези отношения. Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ЗМВР определяла статутът на три категории служители: държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Статутът на държавните служители от първата категория, а именно полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението се уреждал със ЗМВР, докато статутът на останалите държавни служители се уреждал със ЗДСл. Съответно статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение се уреждал при условията и по реда на КТ и ЗМВР.

С оглед специфичните дейности и функции на служителите в МВР законодателят бил създал специален ред, който се отнасял само за тази категория служители и били предвидени допълнителни възнаграждения, които не се следвали на служителите по трудово правоотношение. Счита, че разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР изключва възможността по отношение на държавните служители в МВР да се прилагат КТ и ЗДСл като съгласно посочената разпоредба редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи. Счита за неприложима разпоредбата на чл.

9 от НСОРЗ като не били налице част от кумулативно предвидените предпоставки: 1) подневно отчитане на работно време; 2) работа на смени; 3) продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното; 4) трудово възнаграждение, заработено по трудови норми.

Счита, че именно предпоставките по т. 3 и 4 не били налице, тъй като съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не била налице работа по трудови норми за определяне на трудовото възнаграждение по КТ. Поддържа изложеното в отговора на исковата молба и в писмени бележки, депозирани пред районния съд. Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят исковете. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемия И.Г. чрез адв. Е.Д. като в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор.

С нарочно определение от 12.10.2020 г. на основание § 83, ал.2 ПЗР към ЗИД на ЗМВР като въззивник-ответник е конституирана ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаря на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата 2 следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод искова молба от И.Г. против Главна дирекция Национална полиция за осъждане на ответника да заплати сумата от 738 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 123 часа за периода от 01.10.2016г. до 06.01.2020г., сумата от 90 лева лихва за забава за периода от 31.01.2017г. до 05.01.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Твърди се, че ищецът като старши полицай е полагал труд през процесния период. Положил е 864 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 987 часа дневен труд.

Преизчислението на нощен към дневен труд води до извънреден труд от 123 часа, който е трябвало да се заплати от ответника. Доколкото всеки извънреден час трябва да бъде компенсиран с по 6 лева, възнаграждението за целия период възлиза на 738 лева.

В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира иска за неоснователен. Положеният от ищеца труд е надлежно начислен в съответните протоколи. Трудът е заплатен по действащите тогава правила. За преизчисляването на нощния труд към дневен труд важат Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. Тези нормативни актове уреждат по специфичен начин заплащането на нощния труд. От посочените наредби, единствено чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. предвижда, че при сумирано отчитане на работното време общият брой часове положен нощен труд се умножава по 0.143. В другите наредби е предвидено при отчитане на часове на нощен труд, техният брой да се посочва само в цяло число. Предвижда се доплащане на допълнително възнаграждение, но не и преизчисляване на часовете нощен труд с числото 0.143. Не следва да намери приложение НСОРЗ, тъй като за нощния труд има предвидена подробна уредба в ЗМВР и редица други подзаконови актове. В този смисъл не е налице законова празнота, която да налага да се приложи общата Наредба.

В съдебно заседание искът е изменен по размер като след изменението се претендират 1167.13 лева възнаграждение за извънреден труд за 171.17 часа и 195.71 лева лихва за забава.

Предявени са искове с правна квалификация чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и 3 обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР , които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата , в т. ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ.

Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР , към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ – „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време“. В случая, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР ). А разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към настоящата хипотеза/ постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на 4 държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, са създадени специални правила, определени с наредба на министъра на МВР на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 10 ЗМВР /преди ал.9/. Така, за процесния период 01.10.2016 г. до 06.01.2020 г. са действали правилата на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Цитираните наредби съдържат аналогични текстове относно възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22. 00 и 06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 3, ал. 3 от двете наредби). И в двете наредби – в чл. 31 от тях е предвидено, че отработеното време между 22. 00 и 06. 00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22. 00 и 06. 00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.