Решение № 10479 от 04.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10479 гр. С., 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. СтаниС.а при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. СтаниС.а Гражданско дело № 20241110129736 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по повод на искова молба вх. № ......../23.05.2024 г. на В. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „Ш. .........., срещу „......“ ООД, ЕИК ..................., със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. „Л.“ .........., с която са предявени за разглеждане обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 8 от договор за паричен заем № ............, сключен между ищеца и ответника, съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10,00 лева – част от сума в общ размер от 204,80 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем № ............, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.05.2024 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 23.01.2024 г. между В. С. и „......“ ООД е сключен договор за паричен заем № 232998, по силата на който ответникът е отпуснал на ищеца заем в размер на 300,00 лева, като видът на вноската е седмична, броят на погасителните вноски е 3, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 6 от договора е посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно обезпечение измежду следните: физическо лице – поръчител, банкова гаранция, ипотека, особен залог върху движима вещ. В чл. 8 страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 204,80 лева. Излагат се твърдения, че още със сключване на договора на ищеца – кредитополучател е начислена неустойка в размер на 204,80 лева, тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, а на 29.01.2024 г. ищецът е заплатил сума в размер на 375,00 лева, с което плащане изцяло е погасил задълженията си по кредита. По отношение на клаузата за заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение се излагат съображения, че така уговорената неустойка, която не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна 1 и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Поддържа се, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, тъй като разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава, а с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. Поддържа се, че клаузата е неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Излагат се доводи, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК „.......... ” ООД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка“, която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР.

При условие, че ГПР е бил законосъобразно описан, действителният такъв би възлизал на стойност, многократно над допустимата, поради което е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал, 4 ЗПК, водеща до нищожност на договора. Излагат се съображения, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Поддържа, че по процесния договор условията са явно неизгодни с оглед на явното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации, като е получил заем в размер на 300,00 лева и е върнал сумата от 375,00 лева и ответното дружество реално е получило възнаграждение в размер на 75,00 лева за срок от 6 дни.

Навеждат се аргументи за нищожност на целия договор за паричен заем и се твърди, че същият не е написан по ясен и разбираем начин, не всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, и документът на договора не е изготвен в два екземпляра – по един за всяка от страните по него; поради това, че в него не е посочен ГПР с компонентите, които са послужили за неговото изчисление, респективно, че същият е грешно посочен, тъй като в него не са включени всички разходи по кредита; че договорът е нищожен поради това, че посочената в него възнаградителна лихва протИ.речи на добрите нрави и липсват каквито и да било условия за прилагането на годишния лихвен процент по кредита. В заключение ищецът посочва, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Излага още и твърдения, че е бил принуден да сключи договора за заем, предвид обстоятелството, че се е намирал в крайна нужда и не е разполагал с достатъчно финансови средства, за да задоволи своите и на неговото семейство основни потребности — заплащане на разходи за комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер, като поддържа, че ако тези факти не бяха налице нямаше да сключи процесния договор при тези условия. Поради това, моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „......“ ООД, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че между ищеца и „......“ ООД е сключен договор за паричен заем № ............ за сумата от 300,00 лава, която е получена от кредитополучателя, като договорената между страните неустойка е в размер на 204,80 лева. Твърди, че лихвата за целия период на договора за заем 23.01.2024 г. - 23.04.2024 г. е в размер на 20,20 лева.

Излага съображения, че неустойката за непредоставяне на обезпечение съставлява разход, който заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение на договора и като индивидуално договорена между страните не протИ.речи на разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Поддържа, че при изчисление на ГПР не следва да бъде включен размерът на неустойката по чл. 8 от договора за заем, тъй като 2 същата няма характер на лихва, такса или друг разход по кредита. Ответникът излага доводи, че в конкретния случай условието по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР по договора за заем е спазено, а дължимите суми за лихва и неустойка за неосигуряване на обезпечение са ясно посочени в погасителния план и са включени в размера на месечната погасителна вноска, която заемателят следва да заплаща на своя съконтрахент за уговорения 3-месечен срок. Поради това, правото на потребителя да бъде отнапред осведомен за плащанията по кредита не е нарушено. Излага доводи, че ако се приеме, че неправилното посочване на ГПР в договора за кредит представлява основание за неговата недействителност, биха останали без приложение разпоредбите на чл. 19, ал. 5 и ал. 6 ЗПК, които регламентират нищожността на клаузите, с които се надвишава максималния ГПР, и последиците от тази нищожност, която не се отразява върху валидността на самия договор и той продължава да се прилага без тях. Твърди, че нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Излага съображения, че в случая размерът на договорната лихва е съобразен със законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което клаузата за нейното начисляване не би могла да протИ.речи на общоприети етични и морални норми, тъй като същите са съобразени от законодателя при създаването на правната норма и не могат да служат като основание за неприлагането на последната. Претендира разноски.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С проекта на доклад, обективиран в определение № 49286/03.12.2024 г., и обявен за окончателен в проведеното на 19.02.2025 г. открито съдебно заседание, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищеца и ответника е сключен договор за паричен заем № № ............ Със същото определение съдът е уведомил страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

От приетия по делото като писмено доказателство Договор за паричен заем № 49286/03.12.2024 г. се установява, че той е сключен между „......“ ООД – като заемодател, и В. С. С. – като заемател, по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на заемателя паричен заем в размер на сумата от 300,00 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да я върне чрез заплащане на 3 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на по 106,73 лева, първата от които платима на 23.02.2024 г., а последната – на 23.04.2024 г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран месечен лихвен процент в размер на 3.330 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 48,347 %, като общата сума, дължима за връщане от заемателя възлиза на 320,20 лева.

Съгласно чл. 6 от договора страните се споразумяват той да бъде обезпечен едновременно с две отделни обезпечения: гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал.

2, т. 1 от ОУ към договора за заем, и с второ, избрано от заемателя обезпечение – ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

В чл. 8 от договора е посочено, че с подписването му заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че при непредставяне на уговореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, или в случай, че предоставеното от него обезпечение не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от ОУ, същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 204,80 лева, с начин на разсрочено плащане, посочен в погасителен план към договора за заем.

Между страните не е спорно, а се установява от представения по делото като писмено 3 доказателство разходен касов ордер /л. 9 от делото/, че заемодателят е предоставил на заемателя уговорената заемна сума в размер на 300,00 лева. В подкрепа на този фактически извод са и констатациите на вещото лице по изслушаното по делото и неоспорено от страните експертно заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/.

Между страните не е спорно, а се установява от представения по делото като писмено доказателство приходен касов ордер /л. 10 от делото/, че за погасяване на задълженията си по процесния договор за кредит заемателят е извършил в полза на заемодателя едно плащане в общ размер на 375,00 лева.

От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертно заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което преценено по реда на 202 ГПК районният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че при включване в ГПР на уговорената в чл. 8 неустойка, то ГПР би бил в размер на 3 327,86 %.