Решение № 285 от 08.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. София, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20241001000240 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1317 от 01.11.2023 г., постановено по търг. дело № 224/2023 г., Софийски градски съд, Търговско отделение,2 състав е осъдил Столична община да заплати на „Еридантранс“ООД на основание чл. 79 от ЗЗД сумата 523 325,62 лева с ДДС, представляваща разлика между индексираната цена на извършената транспортна дейност по градска автобусна линия № 260 от общинската транспортна схема на С.О. през периода м. януари 2020 г. – м. декември 2020 г. при маршрутен пробег от 703 549,207 км., въз основа на чл. 42, ал. 2 от Договор за извършване на обществен превоз на пътници № РД – 56447/04.06.2001 г.., ведно със законната лихва върху тази сума от 31.01.2023г. до окончателното й заплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати сумата от 111 363 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 523 325,62 лева за периода от 13.02.2020г. до 30.01.2023г.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Столична община, с която се обжалва първоинстанционното решение, като неправилно, с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявения иск бъде отхвърлен, с присъждане на разноски, по съображения подробно изложени в жалбата.

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна „Еридантранс“ООД е депозирала отговор на въззивната жалба, с която се заявява становище за неоснователността на същата.

1

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на ищеца „Еридантранс“ООД, с която е поискал ответника Столична община да бъде осъден на основание Чл.79, ал.1 от ЗЗД да заплати сумата 523 325,62 лева с ДДС, представляваща разлика между индексираната цена на извършената транспортна дейност по градска автобусна линия № 260 от общинската транспортна схема на С.О. през периода м. януари 2020 г. – м. декември 2020 г. при маршрутен пробег от 703 549,207 км., въз основа на чл. 42, ал. 2 от Договор за извършване на обществен превоз на пътници № РД – 56-447/04.06.2001 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 31.01.2023г. до окончателното й заплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати сумата от 111 363 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 523 325,62 лева за периода от 13.02.2020г. до 30.01.2023г.Претендирал е присъждане на разноските по делото.

Ответникът Столична община е оспорил предявените искове като неоснователни поради съображения изложени в отговора на исковата молба.

Съдът като прецени доводите на страните,събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна :

По делото между страните не се спори, а и се установява, че между страните по делото е бил сключен договор за извършване на обществен превоз на пътници № РД – 56447/04.06.2001 г., по силата на който ищецът „Еридантранс“ООД, като възложител, се е задължил да извършва обществен превоз по основна градска автобусна линия № 260 за масовия градски транспорт, със срок на действие на договора от 5 години.

Не е спорно, а и се установява, че съгласно чл.41, ал.1 от договора Столична община се е задължила да заплаща за извършения превоз възнаграждение за всеки реално изминат километър пробег по разписания по обособената автобусна линия в размер на 1,65 лева, без ДДС, като съгласно условията на договора цената на км/пробег не може да бъде променяна, освен с годишната инфлация или в случай на увеличаване на цената на горИ.то за една календарна година с над 30% или ако общото поскъпване на горива, смазочни материали, гуми и резервни части надвиши 50 % от стойността на съответната календарна година.

Не се е спори, а и се установява, че съгласно чл.44, чл.45 и чл.48 от договора, цената е разпределена и се заплаща на изпълнителя на дванадесет равни месечни вноски, като 30 % от цената за текущия месец се превежда авансово, а уравнението се извършва до 10-то число на следващия месец, за което изпълнителят издава съответната фактура.

Видно е от приетата и неоспорена от страните в производството пред първостепенния съд съдебно-икономическа експертиза, че годишната инфлация според публикувани официални данни от НСИ е при следните равнища през изследваните години : за 2009 г. е 2

0,60 %; за 2010 г. е 4,5 %; за 2011 г. е 2,8 %; 2012 г. е 4,2 %; за 2013 г. е отрицателна – 1,6 %; за 2014 г. е отрицателна – 0,9 %; за 2015 г. е отрицателна – 0,4 %; за 2016 г. е 0,1 %; за 2017 г. е 2,8 %; за 2018 г. е 2,7 %; за 2019 г. е 3,8 % и за 2020 г. е 0,10 %.

От вещото лице са предложени два варианта за изчисляване индексираната цена на километър пробег за 2020г., като в единия случай са взети за база всички годишни индекси на инфлацията със съответните им положителни и отрицателни стойности /дефлация/, като в този случай е определена цена равна на 3,09 лв. без ДДС за километър пробег, съответно в другия случай не е приложена редукция в цената на километър пробег с отчитане процента на дефлация през три от годините /2013, 2014 и 2015 г./ и така е определена цена равна на 3,19 лв. без ДДС за километър пробег. При така предложените от вещото лице варианти на индексиране на цена за километър пробег са направени и съответните изчисления за формираните разлики между стойностите по реално заплатените фактури за транспортни услуги по линия 260 през 2020 г., и изчислените стойности при цени от 3,09 лв. за км. и 3,19 лв. за км. пробег. При първия вариант /ставка от 3,09 лв. за километър пробег/ разликата между преизчислените суми и фактурираните такива през 2020 г. е определена от вещото лице на стойност от 365 773,02 лв., съответно начислената лихва за забава в плащането на тази парична сума, като част от цена за предоставена през 2020 г. транспортна услуга при съобразяване на зададените от ищеца периоди е пресметната на стойност от 93 401,80 лв.

При втория вариант /ставка от 3,19 лв. за километър пробег/ разликата между преизчислените суми и фактурираните такива през 2020г. е определена от вещото лице на стойност от 436 113,98 лв., съответно начислената лихва за забава в плащането на тази парична сума, като част от цена за предоставена през 2020г. транспортна услуга при съобразяване на зададените от ищеца периоди е пресметната на стойност от 111 363,68 лв.

При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.

269 ГПК, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора на исковата молба и в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :

По въззивната жалба на Столична община съдът намира, че следва да се ограничи само до доводите за неправилност на решението, както те са посочени в жалбата, съобразно правилото на чл.269 ГПК.

На основание цитираната по-горе разпоредба на чл.41, ал.1 и ал.2 от процесния договор страните са постигнали съгласие цената за извършената от изпълнителя транспортна услуга за всяка календарна година от изпълнението предмета на договора да бъде индексирана/увеличавана/ при наличието на една от двете алтернативно изброени в договора предпоставки : съобразно размера на обявената от НСИ годишна инфлация или в 3 случай на увеличаване на цената на горИ.то за една календарна година с над 30% или ако общото поскъпване на горива, смазочни материали, гуми и резервни части надвиши 50 % от стойността на съответната календарна година.

В настоящия случай от приетата в производството пред първата инстанция съдебносчетоводна експертиза се установява, че за процесния период- м. януари 2020г. до м. декември 2020г. в страната е било налице промяна на икономическата обстановка вследствие на настъпили инфлационни процеси, при което е налице основание за капитализиране на предвидената в договора инфлационна надбавка чрез прибавянето й към базисната цена, върху която се определя инфлационната надбавка за следващите години.

Следователно, правилни са изводите на първостепенният съд, че се установява наличието на предпоставките за актуализиране на цената на километър пробег съгласно условията на чл.41, ал.1 и ал.2 от процесния договор за исковия период от м. януари 2020г. до м. декември 2020г.

С оглед разрешаване на спора между страните дали с оглед извършването на индексацията по чл.41, ал.1 и ал.2 от договора същата настъпва автоматично или преди това страните да се постигнали чрез преговори съгласие за изменение цената на договора, по см. на чл.65 от договора, съдът извърши тълкуване на уговорките на страните съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД. Цитирана разпоредба предвижда, че при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В конкретния случай страните са предвидили, че при настъпване на основанието за индексация- настъпилите инфлационни процеси или промяна в цените на горИ.-смазочните материали, промяната на цената да настъпва автоматично по силата на самия договор, без да е необходимо постигането на отделно споразумение. Това условие е предвидено от страните да настъпва автоматично предвид икономическата неизгодност за изпълнителя да продължи изпълнението на договора при непосилно за него поскъпване на разходите и материалите, които са необходими за поддръжката на автобусите, посредством които осъществява услугата предмет на договора, и отчитайки съществуващия риск той изобщо да преустанови изпълнението на договора предвид вероятният риск да не може да осигури осъществяването на специфичната услуга, за изпълнението на която е бил сключен договора. С оглед специфичния предмет на договора- осъществяване на обществен превоз на пътници и възможността изпълнителят по договора да бъде затруднен или препятстван да осъществи целения резултат- превоз на пътници, разпоредбата на чл.42 ал.2, предвижда автоматична индексация на превозното възнаграждение, като същата е уговорена и да е в обществен интерес, а не само в интерес на една от страните по договора. В противен случай при отчитане евентуално несъгласие на възложителя с параметрите на новата цена би се препятствало възможността за изпълнителя да изпълнява задълженията си по договора и с това фактически да доведе до преустановяване извършването на услугата, каквито са били и аргументите на страните да предвидят изискването за автоматично индексиране на 4 превозната цена при настъпили инфлационни процеси или промяна в стойността на горИ.смазочните материали.

С оглед така изразената воля на страните, извеждана от формулировката по чл.42, ал.2 от договора следва да се заключи, че изменението на цената при тази хипотеза настъпва автоматично, без да се изисква отделно и изрично съвпадане на нови волеизявления на страните по договора - със сключването на споразумения към договора, съгл. 65 от договора. Това е така, защото извършването на индексацията, т.е промяната на цената е уговорено да настъпва по силата и съгласно условията на първоначалния договор, поради което и не е необходимо сключването на отделно споразумение или анекс по силата на които страните да постигнат споразумение относно променените условия на договора, тъй като такава промяна обективно не е налице.