Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 747 от 03.02.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 51327/2021
Вид
Решение № 747
Подписан
03.02.2022
Състав
МАРИЯ ГЕОРГИЕВА КОЮВА

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.500, ал.2 · Кодекс за застраховането

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 747 гр. София, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. Г. КОЮВА при участието на секретаря Х. Н. КОЕМДЖИЕВА като разгледа докладваното от М. Г. КОЮВА Гражда.ко дело №

20211110151327 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.500, ал.2 КЗ и чл.86 ЗЗД във вр.чл.45 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от ищец ЗД Б. И. АД, ЕИК ., със седалище и адрес гр.София, . срещу ответник Н. Р. Х., ЕГН **********, с адрес гр.Шумен, ., с предявен иск и молба до съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца С. С. – 210,68 лева/лв./ представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка и щета № 1910012264 с включени 25,00 лева ликвидационни разноски в следствие на ПТП от 13.7.2018г. в гр.Бургас, ..Поморийска, на паркинг, с пострадало МПС с марка и модел МПС „Тойота Аурес” с peг. № ., като вредите са причинени от ответника Н. Р. Х. при управление на МПС „Тойота Ярис” с peг. № . /без да е имал валидно СУМПС/ застраховано при ЗД Б. И.

АД по з-ка „ГО“, ведно със законната лихва за забава върху сумата от дата на подаване на ИМ в съда - 2.9.2021г. до окончателното заплащане на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че е сключил застраховка „ГО“ по полица BG/02/117002748520, валидна към дата на ПТП за МПС „Тойота Ярис” с peг. № .. На 13.7.2018г. е настъпило ПТП, в следствие на което ищеца изплаща по щета № 1910012264 за същата ЗП описана в ИМ сумата 185,68 лева, на застрахователя по з-ка Каско ДЗИ-ОЗ ЕАД за пострадалия автомобил „Тойота Аурес” с peг. № .. За ПТП-то е съставен протокол от КАТот който се установява, че виновен е водача-ответника Н. Р. Х., който е управлявал МПС „Тойота Ярис” с peг. № ., който не е притежавал свидетелство за правоуправление към дата на ПТП и е напуснал ПТП-то преди идването на органите на МВР.

Водача причинил ПТП-то и ответник в настоящото дело не е бил правоспособен, 1 поради което ищеца /застраховател по ГО/ може да предяви регрес срещу виновния водач съгласно чл.500, ал.2 КЗ.

Поради изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени, като се присъдят и сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Със становище с вх.№ 1605/6.1.2022г./л.32 от делото/ е посочил, че ответникът е заплатил 185,68 лева на 13.10.2021г., което е част от дължимото по иска. Моли да се постанови решение за останалата част от сумата. Моли за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява лично, не се представлява от адвокат. С молба с вх.№ 1582/6.1.2022г./л.34-35 от делото/ посочва, че по процесната щета с № 1910012264 с включени 25,00 лева ликвидационни разноски е заплатил сумата от 185,68 лева и твърди, че не е търсен от ищеца, за да плати доброволно, т.е. не е станал причина за завеждане на иска, като моли да се отхвърли претенцията на ищеца и да не се уважава искането на ищеца да се присъждат разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи – Свидетелство за регистрация на МПС/л.6/; СУМПС/л.6/; Контролен талон/л.6/; Протокол за ПТП № 1591969 от 13.7.2018г./л.7/; Уведомление за щета и ликвидационен акт на ЗД “Б.

И.”АД/л.8-9/; Протокол за извършен оглед на МПС (опис-заключения) от 16.7.2018г./л.1012/; Застраховка Каско ДЗИ - Общо застраховане/л.13/; Платежно нареждане на ДЗИ - Общо застраховане/л.14-15/; Снимки/л.16/; Регресна покана на ДЗИ - Общо застраховане/л.17/;

Документ за платено застрахователно обезщетение от 18.4.2019г./л.18-20/; Писмо-покана изпратена чрез Б.пост от ищеца до ответника от 11.7.2019г. и обратна разписка за получаване с отбелязване, че до 23.7.2019г. писмото не е потърсено от ответника, поради което пратката е върната/л.21-22/; преводно нареждане за 185,68 лева от ответника в полза на ищеца по процесната щета/л.35/.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество доколкото съгласно чл.500,ал.2 КЗ застрахователят-ищец има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен иск ищецът да докаже иска си по основание, размер и изискуемост, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

Предвид характера на предявения иск и предвид разпределението на доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху 2 която пада доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на такова задължение за ответника.

По делото ответникът не прави възраженията по фактическата обстановка и наличието на задължение. Същия не е подал и отговор на ИМ. В същото време в хода на делото на 12.10.2021г. е заплатил пяо банков път част от главницата претендирана от ищеца в размер на 185,68 лева.

От протокол за ПТП № 1591969 от 13.7.2018г. е видно, че ответника е бил неправоспособен водач на МПС към датата на ПТП, поради което се установява, че ответникът е управлявал МПС без задължителната по закон правоспособност. С оглед изложеното искът е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, но като се съобрази извършеното плащане. Следва да се допълни, че възражението на ответника, че ищеца не го е поканил да плати преди да подаде ИМ в съда е неоснователно, защото на адреса на ответника по ИМ е било изпратена покана за доброволно плащане с Б.пост, която е върната на ищеца на 23.7.2019г., защото ответника не се е явил в поще.кия клон, за да я получи. Затова съдът достига до извод, че ответника е дал повод за започване на делото пред съда, защото не е платил доброволно въпреки, че е бил поканен, като писмената покана е получена за адреса му, но той не я е взел. Никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, затова ответникът дължи плащане на остатъка от претенцията на ищеца за главница от 25,00 лева, което е за ликвидационни разноски по щетата.

По отношение преценката на размера съдът взема предвид ИМ и доколкото с частичното плащане по същество ответника е признал претенцията на ищеца, то иска следва да се уважи и за оставащите незаплатени 25,00 лева ликвидационни разноски в следствие на ПТП, които са обичаен разход на застрахователя при всяка щета.

С оглед събраните по делото доказателства и неоспорването им от страна на ответника става ясно, че искът подлежи на уважаване частично за главница от 25,00 лева като основателен и доказан.

Законната лихва следва да се присъди върху остатъка от сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 2.9.2021г. до окончателното заплащане. Законна лихва следва да се присъди и за период 2.9.2021г.-12.10.2021г. върху платената сума от 185,68 лева, защото ответника е в забава и по отношение на това плащане, доколкото е имал възможност да плати преди подаване на ИМ в съда, но не се е възползвал от тази възможност, а е платил едва в хода на настоящото дело. Затова дължи законна лихва от дата на подаване на ИМ в съда - 2.9.2021г. до датата на плащане - 12.10.2021г. Съдът изчислява размера на лихвата с електронен калк.атор на НАП. Дължимата лихва върху главницата от 185,68 лева за период 2.9.2021г.-12.10.2021г. е в размер на 2,11 лева.

Така иска за главница следва да се уважи частично за сумата от 25,00 лева и да се отхвърли за остатъка до 210,68 лева поради извършено плащане. За лихвите исковете подлежат на уважаване както бе посочено по-горе.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

3

При този изход на спора, за уважените претенции на ищеца, в тежест на ответника следва да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.1 ГПК направените от ищеца в хода на производството всички разноски от 150,00 лева, от които платена държавна такса – 50,00 лева и юриско..тско възнаграждение – 100,00 лева. Следва още веднъж дебело да се подчертае, че ответникът е станал причина да се подаде ИМ в съда и да се започне настоящото производство.

Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК /л.32 от делото/, който е включен в молбата му с вх.№ 1605/6.1.2022г. Ответникът е направил възражения по искането на ищеца за присъждане на разноски, но същите са неоснователни, както бе посочено до тук, затова съдът достига до извод, че ответника дължи разноски на ищеца в пълния си размер на тези разноски сторени по делото.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. Р. Х., ЕГН **********, с адрес гр.Шумен, . , ДА ЗАПЛАТИ на ЗД Б.

И. АД, ЕИК ., със седалище и адрес гр.София, ., СЛЕДНИТЕ СУМИ - 25,00 лева, представляваща част от изплатено застрахователно обезщетение по застраховка и щета № 1910012264 с включени 25,00 лева ликвидационни разноски в следствие на ПТП от 13.7.2018г. в гр.Бургас, ..Поморийска, на паркинг, с пострадало МПС с марка и модел МПС „Тойота Аурес” с peг. № ., като вредите са причинени от ответника Н. Р. Х. при управление на МПС „Тойота Ярис” с peг. № . /без да е имал валидно СУМПС/ застраховано при ЗД Б. И.

АД по з-ка „ГО“, ведно със законната лихва за забава върху сумата от дата на подаване на ИМ в съда - 2.9.2021г. до окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 2,11 лева представляваща дължимата законна лихва изчислена върху частично платената сума от 185,68 лева за период 2.9.2021г.-12.10.2021г. , н а основание чл.500, ал.2 КЗ и чл.86 ЗЗД във вр.чл.45 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над сумата от 25,00 лева до пълния предявен размер от 210,68 лева.

ОСЪЖДА Н. Р. Х., ЕГН **********, с адрес гр.Шумен, . , ДА ЗАПЛАТИ на ЗД Б.

И. АД, ЕИК ., със седалище и адрес гр.София, ., СУМАТА от 150,00 лева представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни разноски от ищеца по настоящото исково производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и обявяването му.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните ведно със съобщението!

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5