Решение № 924 от 08.02.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. София, 08.02.2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на дeвeти ноември през 2018 година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА мл.съдия БОРЯНА

ВОДЕНИЧАРОВА секретар Алина

Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело номер 13533 по описа за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 20366 от 07.12.2016 г., поправено с решение по чл.247 от ГПК от 12.08.2017 г., двете решения постановени по гр.д. № 40327/2015 г. на СРС, 113 състав, са уважени частично предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Р.Х.М., Н.Г.М. и К.Г.Д. искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, като е признато за установено, че ответниците дължат на „Т.С.” ЕАД разделно следните суми за топлинна енергия в имот с абонатен № 049092 в София, и лихва за забава върху главното вземане, така: Р.Х.М. дължи сумата от 1 406.98 лв. - главница за топлинна енергия за периода от м. 12.2012 г. до м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2015г. до изплащане на вземането, и сумата 182,79 лв. - лихва за забава върху главното вземане от 31.01.2013 г. до 21.03.2015 г.,

К.Г.Д. дължи сумата от 182.79 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода от м. 12.2012 г. до м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2015г. до изплащане на вземането, и сумата 45.70 лв. - лихва за забава върху главното вземане от 31.01.2013 г. до 21.03.2015 г., и Н.Г.М. дължи сумата от 182.79 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода от м. 12.2012 г. до м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2015г. до изплащане на вземането, и сумата 45.70 лв. - лихва за забава върху главното вземане от 31.01.2013 г. до 21.03.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 09.04.2015 г. по ч. гр.д. № 18938/2015 г. на СРС, III ГО, 113 с-в, като са отхвърлени исковете срещу тримата ответници за разликите над уважените размери до пълните им предявени размери за главници и лихви за забава.

С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските, като е осъдил тримата ответници да заплатят на ищеца 1248,06 лв. разноски в исковото производство и 342,33 лв. за разноски в заповедното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца „Т.” ООД.

Това решение е обжалвано в срок от ищеца и от ответниците Р.Х.М. и К.Г.Д..

С въззивната жалба на „Т.С.” ЕАД се оспорва решението частично, в частите, в които исковете за главница-цена на топлинна енергия /ТЕ/ срещу Н.Г.М. и К.Г.Д. са били отхвърлени над уважените размери от по 182,79 лв. до размер от 351,74 лв. за всеки от ответниците. Оплакването за неправилност на решението в тези обжалвани части е за неточно определяне на дължимите от тези двама ответници суми за главници съобразно правата им и приетия от СРС доказан размер на общото задължение за ТЕ от 2110,47 лв., при кето задължението на всеки един от ответниците, възлизащо на по 1/ 6 от горната сума, се определя на по351,74 лв., вместо на определените от СРС по 182,79 лв. Моли решението в обжалваните части да се отмени и възизния съд да уважи исковете до размер на по 351,74 лв. срещу всеки от двамата ответници.

С въззивната жалба на Р.Х.М. и К.Г. подадена чрез назначения им особен редставител по чл.47, ал.6 от ГПК адв.К.Г., се обжалва решението в частите, в които исковете за главница и лихви за забава срещу тях са били уважени. Правят се оплаквания за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния и на процесуалния закон и необоснованост. Конкретно се правят оплаквания за необсъждане на възраженията им с отговора на исковата молба, че не са упълномощавали никой да ги представлява за сключване на договор за топлинно счетоводство, че сключването на такъв договор от етажната собственост/ЕС/ на сградата не ги прави автоматично потребители-клиенти на ищцовото дружество, порва извода на СРС, че исковете са доказани по размер от приетите СТЕ и ССчЕ, без да отчете, че тези експертизи са били изготвени въз основа на частни писмени документи,представени от ищеца и едностранно съставени от него и чието съдържание било оспорено от двете ответници с отговора на исковата молба. Излагат се и оплаквания относно присъдените в полза на ищеца разноски. Молят решението да се отмени в обжалваните части, вкл. и относно разноските, и исковете срещу тях да се отхвърлят изцяло.

Насрещните страни по двете въззивни жалби не са дали писмени отговори в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

В хода на въззивното производство въззивницата-ответник Р.М. е починала, и като правоприемници на починалата по делото се легитимират другите двама ответници Н.М. и К.Д. като единствени наследници по закон и нейни деца.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваните части е и допустимо.

В частите, в които иска за главница-цена на ТЕ срещу Н.М. е бил отхвърлен за разликата над 351,74 лв. до предявения размер, и искът за лихви за забава е бил частично уважен за 45.70 лв. и отхвърлен за разликата до предявения размер, решението не е било обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка за допустимост и правилност.

При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

В случая съобразно оплакванията по въззивните жалби, в предмета на възивна проверка за правилност се очертават фактите относно това, дали е доказано ответниците да са потребили на ТЕ за битови нужди, за което се иска да заплатят цена за процесния период, както и дали през процесния период за посочения обект е потребено количеството ТЕ в претендираната стойност от ищеца, респ. и лихви за забава върху нея, и за каква част от общото задължение отговаря всеки от ответнцитие, също и погасени ли са по давност претендираните вземания от ищеца.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия за съсобственото им жилище в гр.София, ап.33, жк.********за периоида м.12.2012-м.04.2014 г., на обща стойност2298,65 лв., като купувачите не са заплати установената покупна цена, обективирана в представените по делото фактури.Твърди, че процесиите парични задължения са срочни, тъй като в чл. 30, ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна енергия ежемесечно - в последния ден от месеца, която твърди да е общо 298,63 лв. За периода 31.01.2013 г.-21.03.2015 г. Твърди, че ответниците отговарят за горепосочените задължения разделно така : Р.Х.М.- за 4/ 6, Н.Г.М. и К.Г.Д.-всеки по 1/ 6.

В едномесечния преклузивен срок по чл.131 ГПК от ответника Н.Г.М. не е постъпил писмен отговор.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответниците Р.Х.М. и К.Г.Д., чрез представителя си по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв.К.Г., оспорват исковата молба, с възраженията, че не са потребители на ТЕ по смисъла на но как е определен размера напотребената ТЕ в имота, оспорват ищецът да е доставил топлинна енергия на твърдяната стойност, както и да е отчитана в съответствие със закона, възразяват и за погасяване по давност на вземанията на ищеца. Оспорват съдържанието на представените с исковата молба частни документи, съставени едностранно от ищеца.

Ответникът

Н.Г.М. не е взел становище по исковата молба.

Първоинстанционният съд е основал решението си на база приетите по делото доказателства, че ответниците са собственици на топлоснабдено жилище в гр.София, за което се търси цена на ползвана ТЕ, и по тази причина се явявали и страна в облигационното отношение с ищеца по доставка на ТЕ по силата на закона по договор при Общи условия (ОУ), обвързващи ответниците като собственици на жилище в топлоснабдена сграда-етажна собственост, и за размера и цената на реално доставената ТЕ за жилището им, съответна на размер за главница, установен от приетата по делото СТЕ, и лихви за забава върху цената на тази услуга, определени от съда по реда на чл.162 от ГПК, установени от приетите по делото писмени доказателства, вкл. и представените от третото лице-помагач такива за отчети и изравнение по отоплителни периоди, и съдебно-техническа експертиза (СТЕ), които доказателства не са били оспорени в процеса. При липсата на доказателства за плащане на задълженията, е приел исковете за частнично основателни.

Ответниците са съсобственици на посоченото в исковата молба жилище, на основание покупката на същото от ответницата Р.М. и съпругът й Г.М. с договор по НДИ/отм./ от 26.07.1985 г.. и прекратяване н абрака съ с смъртта на Г.М. през 2006 г с и наследствено правоприемство на деля му съсобствеността от преживялата съпруга и две деца, при дялове според СК и ЗН така/ ответницата Р.М.-4/ 6 ид.ч., а Н.М. и К.Д.-всеки по 1/ 6 ид.ч. Няма доказателства тази съсобственост да е била прекратена в исковия период. Самата Р.М. е подала до ищеца декларация-заявление на 19.10.2012 г. да бъде открита партида на нейно име за продажба на ТЕ за битови нужди при общ условия.

Събраните по делото писмени доказателства сочат още, че най-късно към 12.07.2002г. - когато е проведено Общо събрание на етажната собственост на бл.***вх.*******,София, в който е жилището на ответниците, сградата на етажната собственост ( ЕС) е била топлоснабдена и "Топлофикация София" е доставчикът на ТЕ. С решението, удостоверено в този протокол, ЕС е решила да сключи договор за доставка и монтаж на индивидуалните измервателни урежи на отоплителните тела в имотите на етажните собственици (изискване съгласно ЗЕЕЕ/отм./) и за услугата "топлинно счетоводство" с „Сименс и Елвеко“-МХ-Елвеко“ ООД. Договорът е сключен на 31.07.2002 г. от ЕС с посоченото дружество, като същият след 3-та година се счита автоматично подновяван за всяка следваща година до прекратяването му, като няма данни за такова прекратяване.

Съгласно

ЗЕЕЕ от 1999г. (отм.), пар.1, т.13 от ДР- в който е посочено, че „потребител“ по смисъла на закона е физическо или юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или природен газ от енергийно предприятие и ги използва за собствени нужди. Това сочи, че ответниците като съсобственици на жилище в топлоснабднена сграда, се явява потребители на ТЕ за битови нужди, респ. се явява и заварен потребител на ТЕ съгласно пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ до изм. с ДВ, бр.54/2012 г. Така изградената договорна връзка е продължила да съществува и за исковия период поради липсата на доказателства, че е била прекъсната. Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, облигационната връзка - договор за продажба на топлинна енергия - се създава по силата на закона. Страни по договора са топлопреносното дружество и собственикът или ползвателят на топлоснабдения имот. Наличието на писмен договор не е необходимо, тъй като в случая става дума за продажба на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребител за битови нужди / арг. от чл.150, ал.1 ЗЕ/.

ЕС на бл.***вх.В в жк.*****е изпълнила законовите изисквания на ЗЕЕЕ/отм./ да се монтират индивидуални разпределители наотоплителните тела , при което отношенията между потребителите на ТЕ, заварени към 2002г., вкл. и ответниците като съсобственици, са станали страни, всеки поотделно, по облигационна връзка с "Т.С." ЕАД регулирана от закона и ОУ, доколкото не са установили, нито са възразили в процеса, да са възразили срещу ОУ на договора с "Т.С." ЕАД, напротив, с молба макар и от 2016 г. за откриване на партида на името на ответницата-съпругата, последната е и признала, че приема Общите условия на договора с ищеца. Ответниците следователно имат и качеството потребител на ТЕ/абонат съгласно Закона за енергетиката, поради което са задължени да заплащат количеството потребена за собственото им жилище ТЕ от датата на придобиване на собствеността , вкл. и за исковия период. Ответниците не могат в настоящия процес да оспорват решение на ОС на ЕС на чл.***вх.В, доколкото това може да става само в изрично предвидено съдебно производство по ЗУЕС/ПУРНЕС(отм.) и в сроковете , предвидени в тях, поради което настоящият съд следва да приеме, че протокола от ОС на ЕС удостоверява взетото решение по него.