Решение № 217 от 20.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Пловдив, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева в присъствието на прокурора Чавдар П. Грошев като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300600770 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 221 от 12.12.2024г. по НОХД № 5517/2023г. РС – Пловдив, 10 н.с., е признал подсъдимата А. А. А. за виновна в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и я е осъдил на 1 година лишаване от свобода, което е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години. Първоинстанционният съд е приспаднал по реда на чл. 59 от НК задържането на подс. А. за 24 часа от наложеното и наказание. ПРС осъдил подс. А. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител П. Ц. Д. сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за имуществени щети от горното престъпление.

ПРС е присъдил в тежест на подс. А. направените по делото разноски в размер на 120 лв. на д.п., 50 лв. в съд. п-во, както и държавна такса върху уважения гражданския иск в размер на 80 лева.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, като е постановил да останат по делото.

Присъдата е обжалвана от подсъдимата А. чрез защитника й – адв. С. Г. с искане за отмяна на присъдата като неправилна и незаконосъобразна и постановяване на нова, с която същата да бъде изцяло оправдана по повдигнатото й обвинение. Развиват се доводи за недоказаност на обвинението и несъставомерност на деянието.

1

С жалбата не са направени искания за събиране на доказателства.

Частният обвинител и граждански ищец П. Ц. Д. не е взел становище по въззивната жалба.

РП – Пловдив не е взела становище по въззивната жалба.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Счита, че присъдата на РС – Пловдив е правилна и законосъобразна, поради което и пледира същата да бъде потвърдена.

Подс. А. А. се явява и поддържа жалбата. Защитникът

– адв. С. Г., също поддържа жалбата, с изложените в нея доводи за неправилност на атакуваната присъда. Излага съображения за недоказаност на обвинението, тъй като не е изпълнен фактическия състав на престъплението измама, и найвече - от доказателствата по делото не се установява от субективна страна умисъл за извършване на престъпление от страна на подсъдимата. Иска отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава.

Алтернативно се иска изменение на присъдата, като се приеме, че е налице маловажен случай.

В последната си дума подс.А. иска да бъде оправдана.

Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата А. А. А. е родена на ******** г. в гр. С., живуща в гр. С., **********, б., българска гражданка, със средно образование, работеща, неомъжена, неосъждана, с ЕГН: **********.

Свидетелят С.С. притежавал апартамент, находящ се в *************.

На 01.02.2022г. свидетелят С. отдал под наем горепосочения апартамент на свидетеля Г.П. от гр.Пловдив, като сделката била осъществена чрез посредничеството на агенция за недвижими имоти- дружеството „******“ ЕООД – гр. В., представлявано от свидетеля Х.Х..

След 01.02.2022г. свидетелят П. се нанесъл в апартамента и започнал да го обитава. Междувременно св. П. се запознал с подсъдимата А., като същите се сближили дотолкова св. П. да й дава да обитава от време на време жилището му. Свидетелят П. оставял ключ под стелката пред апартамента, за което подс. А. знаела.

През 2022г., ч.о.г.и. П. Д. и жената, с която живеел на семейни начала в гр.С – свидетелката В.М., търсели да закупят жилище в гр.Пловдив. С оглед на това търсели обяви за продажба на такива в интернет сайтове, както и в 2 социалната мрежа „Фейсбук“. Така през април 2022г. Д. и М. попаднали на обява, публикувана във „Фейсбук“, за продажба на апартамента на свидетеля С. в гр.Пловдив, обитаван от наемателя св. П. Д. и М. разгледали обявата и публикуваните снимки и харесали апартамента, а цената за покупката му също ги устройвала. Затова решили да се обадят на телефонния номер, посочен в обявата, който се използвал от подсъдимата А.. Разговорът провел свидетелката М.. На повикването, осъществено от свидетелката М., отговорила подсъдимата А.. Последната се представила с имената Е.Л., като казала на свидетелката М., че работи като ****** на недвижими имоти.

Свидетелката М. обяснила, че се обажда във връзка с публикуваната обява във „Фейсбук“ за продажба на апартамента в гр.Пловдив. При проведения разговор двете се разбрали да се чуят по-късно през деня, за да се разберат допълнително кога може да бъде извършен оглед на апартамента. Ч.о.г.и. Д. присъствал при проведения телефонен разговор и чул казаното от А..

Впоследствие подсъдимата се разбрала със свидетелите Д. и М. да отидат до гр.Пловдив с автомобила, използван от свидетелите Д. и М., където подсъдимата да им покаже апартамента.

Сутринта на 16.04.2022г. ч.о.г.и. Д. и свидетелката М. изчакали на спирка в кв.М. в гр.С. подсъдимата А.. Последната се появила на срещата с тъмно кестенява перука и се представила пред Д. и М. отново с имената Е.Л..

Пристигайки в гр.Пловдив, подсъдимата А. завела ч.о.г.и.Д. към бул.“М.“, където се намирал апартаментът на свидетеля С., обитаван все още от наемателя П., който подсъдимата смятала да презентира на бъдещите купувачи. Подсъдимата и двамата свидетели се качили на ****** етаж в сградата на бул. “М.“ №******, където подсъдимата отключила апартамента.

Подсъдимата им разказала, че собственикът на апартамента й е познат, че в момента никой не живее там, че собственикът се развеждал и бързал да продаде апартамента. Д. и М. харесали апартамента и споделили на подсъдимата А., че искали да го закупят. За целта се разбрали ч.о.г.и. Д. да даде на подс. А. капаро в размер на 2000 лв., за което ще се състави документ депозитна разписка- споразумение. С оглед уговореното между лицата, подсъдимата А. попълнила саморъчно бланка на документ с титул депозитна разписка- споразумение, в който предварително било посочено дружеството „********** ******с“ ЕООД- гр.С., Булстат ********, каквото всъщност действително не съществувало, но за представител на който А. се представяла пред Д., като „Представител от страна на Продавач“. Като купувач подсъдимата А. вписала имената и личните данни на свидетеля Д., вписала данните на апартамента, който вместо като ап.**, вписала като ап.**, както и допълнителни клаузи- до 04.05.2022г. между страните, посочени в споразумението да се сключи окончателен договор за покупко-продажба на апартамента за сумата от 64000 евро, както и вписала, че купувачът депозира на продавача сумата от 2000лева, които свидетелят Д., след като подписал документа, който бил подписан и от подс. А. като „продавач“, предал на подсъдимата.

3

Ч.о.г.и. Д. не знаел, че подс. А., която познавал като Е.Л., всъщност не е ******, нито е представител на дружеството „********** ******с“ ЕООДгр.С., Булстат ********, което реално не съществувало и не е упълномощена от собственика на апартамент, находящ се в гр.П********** да посредничи за продажбата му. А. обаче успяла да възбуди у него заблуждението, че тези обстоятелства са истина и формирала грешни представи за тях у Д., вследствие на което последният взел решението да даде паричната сума от 2000 лв. на подсъдимата, смятайки, че тази сума служела за капаро и че впоследствие ще сключи окончателен договор за покупката на апартамента.

След като подписали горепосочения документ, Д., А. и М. излезли от апартамента, като се уговорили А. да подготви необходимите документи, с които тя реално не разполагала и в дните след това да пристъпят към сключване на окончателен договор за покупко-продажба.

Още на същия ден, след като се прибрал в гр.С, свидетелят Д. решил да извърши проверка в интернет страницата на търговския регистър на дружеството, чийто представител подсъдимата го убедила, че е – дружеството „********** ******с“ ЕООД- гр.С., Булстат ********, при което установил, че дружество с тези данни не съществува. Веднага се свързал с подсъдимата А., като се разбрали на следващия ден да се видят, за да извършат корекции на подписания от тях документи, но въпреки че подс. А. казала, че ще го направят, това така и не се случило. В дните след 16.04.2022г. свидетелят Д. намерил телефонен номер на реалния собственик на апартамента- свидетелят С. и след разговор с него разбрал, че всъщност С. не е предлагал апартамента за продажба и не познавал лице с имена Е.Л.. В този момент свидетелят Д. разбрал, че бил измамен от А..

В периода след 16.04.2022г. свидетелят Д. неколкократно провеждал телефонни разговори с обвиняемата А., която му обещавала, че ще възстанови сумата от 2000лв., но това така и не направила.

Горната фактическа установка, първостепенният съд е приел за безспорно установена от събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства. От показанията на свидетеля П. Д. – дадените в съдебно заседание и тези дадени пред орган на досъдебното производство и прочетени при условията на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т, 1 и т. 2, пр. 2 от НПК, от показанията на свидетеля С.С. – дадените в съдебно заседание тези дадени пред орган на досъдебното производство и прочетени при условията на чл.

281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК. От показанията на свидетеля М.Д. – дадените в съдебно заседание и тези дадени пред орган на досъдебното производство и прочетени при условията на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, предл.

2 от НПК, както и от дадените в съдебно заседание показания на свидетелите С.С., В.М., Х.Х., А.И. и Г.П.

За установяване на фактическата обстановка първостепенният съд е ползвал и писмените доказателства и доказателствени средства – справка за съдимост, справка АИС-БДС, протоколи за разпознаване на лица и предмети 4 от 04.05.2022г., ведно с албум към тях, депозитна разписка - споразумение от 16.04.2022г., договор за посредничество с наемател от 01.02.2022г., нотариален акт, за покупко-продажба на недвижим имот, договор за наем на недвижим имот от 01.02.2022г., извлечение от електронна поща, писма от „Йеттел България“ ЕАД, „БТК“ ЕАД, „А1 България“ ЕАД, разпореждания за предоставяне на трафични данни, протокол за вземане на образци за сравнително изследване, протоколи за доброволно предаване, протоколи за оглед на ВД, справки от Търговския регистър, справки от НАП, заповед за задържане и протокол за обиск, разписка за връщане на ВД, писмо вх. № **1550/07.10.2024г. от „Тон Бонбон“ ООД, от заключението на приетата по делото съдебно-графологична експертиза на вещото лице С., както и приобщените по делото веществени доказателства – 2 бр. компактдискове, съдържащи трафични данни.

Анализирайки и съпоставяйки писмените доказателства, свидетелските показания и заключенията на изготвените експертизи, първостепенният съд е стигнал до правния извод, че подсъдимата А. А. е осъществила, както от обективна, така и от субективна страна престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, тъй като на 16.04.2022 г. в гр. Пловдив с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила у П. Ц. Д. от гр. С. заблуждение - че е ******, който е представител на дружеството „********** ******с“ ЕООД – гр. С., Булстат ******** и е упълномощена от собственика на апартамент, находящ се в гр.

П.***************, да посредничи за продажбата му, като е необходимо да й даде сумата от 2000 /две хиляди/ лв., която да послужи като депозит за покупката на имота и с това е причинила на последния имотна вреда в размер на 2000/две хиляди/ лв.

За така извършеното деяние, при условията на чл.54 от НК, на подс, А. е наложено наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимата е била задържана по реда на ЗМВР за срок до 24 часа на 03.05.2022 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода. Подсъдимата А. е осъдена да заплати на гражданския ищец и частен обвинител П. Ц. Д. сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди, причинени от престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, предмет на настоящото производство. В тежест на подсъдимата са възложени и разноските по делото.