Решение № 836 от 28.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 836 гр. София, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Антон Н. Урумов

Анна Кофинова при участието на секретаря Мариела П. Миланова в присъствието на прокурора В. П. Т. като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100604920 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.

В Софийски градски съд е депозирана жалба от упълномощения защитник на подсъдимия М. М. срещу присъда на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 132 състав ,от 25.05.2023г., по НОХД 4877/2021г., с която подсъдимият М. Р. М. е признат за виновен в това,че: На 05.06.2020г.,около 03,00ч., в гр.София, по ул.“Джон Атанасов“ в посока от бул.“Черни връх“ към ул.“Емилиян Станев“ управлявал моторно превозно средство- лек автомобил „Ауди“,модел “А 5“ с рег. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта на 1,2 на хиляда, а именно 1,85 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343Б,ал.1;вр.чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, чието изпълнение на основание чл.66,ал.1 НК е отложено за срок от три години, като на основание чл.55,ал.3 НК на подсъдимия М. не са били наложени и кумулативно презвидените и по-леки наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“.

1

С въззивната жалба и допълнението към нея се иска отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която М. М. да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл.343Б,ал.1 НК, предявено му пред първата инстанция. Това искане на защитата е аргументирано с твърдение за допуснато нарушение на установения в Наредба № 1/17г. ред за установяване употребата на алкохол, довело до невъзможност за обосноваване извод за концентрацията на алкохол в кръвта на М..

В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимия изразява становището си,че поддържа жалбата по изложените в допълнението към нея съображения. Подсъдимият М. подкрепя искането на своя защитник и при своята последна дума моли съда да го оправдае по това обвинение по чл.343Б,ал.1 НК.

В хода на въззивното производство пред настоящия съдебен състав участващия в съдебното заседание прокурор от СГП предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като я намира за правилна и законосъобразна.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства намери, че жалбата на упълномощения защитник на подсъдимия М. е допустима ,тъй като е депозирана своевременно и от легитимирана страна в наказателния процес.

Съдебното производство пред районния съд се е развило и приключило по реда на предвидената в глава 27-ма НПК диференцирана процедура и при условията на чл.371,т.1 НПК, като подсъдимият М. и неговия защитник са се съгласили да не бъдат разпитвани, посочените от прокурора в приложението към обвинителния акт свидетели и вещи лица, а да бъдат ползвани показанията на свидетелите от досъдебното производство и депозираните от вещите лица експертни заключения.

След като е констатирал,че разпитите на посочените свидетели и изготвянето на експертните заключения са били проведени,респ. извършени , в съотвествие с процесуалните правила и е налице информирано и доброволно съгласие от страна на подсъдимия и неговия защитник, тези доказателства и доказателствени способи да не бъдат проверявани в хода на 2 съдебното следствие и с тяхно участие, правилно на основание чл.373,ал.1 и чл.283 НПК,районния съд е приобщил така събраните на досъдебното производство доказателства към материалите по образуваното пред него съдебно производство. Предвид събрани по искане на защитата писмени доказателства, първоинстанционния съд по своя инициатива решил да провери реда и процедурата, следвани от вещите лица, изготвили първоначалното и повторно химически изследвания от ДП, като допуснал и провел техния разпит в проведено на 25.05.2023г. съдебно заседание.

При постановяване на своята присъда първонстанционния съд коректно е анализирал всички събрани по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, която не се различава от тази описана в обвинителния акт и която всъщност не се оспорва от страните и се споделя изцяло и от въззивния съдебен състав, поради което нейното възпроизвеждане и в настоящото решение е абсолютно ненужно.

Подробно описаната в обвинителния акт , пресъздадена в присъдата на районния съд и възприета изцяло и от въззивния съд фактическа обстановка непротиворечиво се установява от събраните на досъдебното производство доказателства,приобщени към материалите по съдебното такова, на основание чл.373,ал.1;вр.чл.283 НПК и закрепени по съответния процесуален ред в показанията на свидетелите А.А. Й.Г., Д.Н., Е.К., К.С., в протоколите за химическо изследване,протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби, разпечатка от техническо средство „Алкотест Дрегер“, справка за съдимост , справка-картон на водача, акт за установяване на административно нарушение, копие от лабораторна книга.

Правилно първостепенният съд е заключил,че анализираните от него доказателства и доказателствени средства, събрани на досъдебното производство обосновават изцяло и непротиворечиво отправеното и поддържано спрямо М. обвинение. Показанията на свидетелите А., Н. и Г. са носители на доказателствена информация за времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние, за спирането на управлявания от подсъдимия лек автомобил, за да извършат проверка в качеството им на полицейски служители, за възприетото от тях състояние на подсъдимия, за уведомяването и пристигането на местопроизшествието и на други полицейски служители /К. и С./, които продължили проверката, чрез 3 използване на техническо средство, за показанията отчетени от приложения „алкотест“, за издаденото направление за извършване на медицинско изследване, за транспортиране на подсъдимия до медицинско заведение и за взетия от него там сравнителен образец за изследване. Показанията на свидетелите К. и С. изясняват обстоятелствата,при които същите осъществили проверка на подсъдимия М., за използваното от тях техническо средство за проверка и за резултата,който то показало; за съставения на М. акт за установяване на административно нарушение. Показанията на тези свидетели са последователни и съответстват помежду си, а така също се подкрепят и от писмените доказателства по делото. Изнесената от тези свидетели информация, се подкрепя от приложените по делото талон за изследване,от протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби, от акт за установяване на административно нарушение, от разпечатка от „Алкотест Дрегер“. Иззетите от подсъдимия М. биологични проби са били подложени/на два пъти/ на експертно химическо изследване от компетентни вещи лица. Заключението на тези химически изследвания обосновават обстоятелството за установен в кръвта на подсъдимия М. етилов алкохол и неговото количество. Редът и процедурата за тяхното/на изследванията/ извършване се обосновава и от разпита на вещите лица, проведен в хода на съдебното следствие.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателствени източници, приобщени в хода на съдебното производство по реда на чл.373,ал.1;вр.чл.283 НПК ,както и от разпита на вещите лица пред съда, се установява, че на посочените в обвинителния акт на СРП време и място М. Р.

М. е управлявал моторно превозно средство- лек автомобил „Ауди“,модел “А 5“ с рег. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта на 1,2 на хиляда, а именно 1,85 на хиляда, установено по надлежния ред.

След законосъобразно проведено, по реда на чл.371,т.1 и сл. НПК, съкратено съдебно следствие и въз основа на извършен прецизен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства,правилно и в съответствие с приложимия материален закон районният съд е постановил присъдата си, с която е признал подсъдимия М. М. за виновен в извършване на престъпление по чл.343б,ал.1 НК.

Единствената претенция на защитника на подсъдимия М. е отправена 4 към оценката,която първоинстанционния съд е дал на реда на извършване на химическите изследвания на иззетите от М. кръвни проби, и то конкретно на второто такова, изготвено от вещо лице Х.С. на 14.07.2020г.,като я е обосновал /претенцията/ с твърдение, че повторното химическо изследване не било извършено по тяхно/на подсъдимия и защитника/ искане, а по инициатива на разследващия орган.

Районният съд в своите мотиви е обсъдил коректно установените по делото обстоятелства,които са от значение за проследяване на реда и начина на извършване на въпросните химически изследвания. Правилно районният съд е акцентирал върху това,че сравнителните образци /проби/ от кръвта на М. са били иззети в медицинско заведение и от лице с медицинско образование/лекар/; били са предадени за изследване на химическа лаборатория, притежаваща съответната акредитация за това, самите изследвания са били възложени и извършени от вещи лица, притежаващи необходимите образование, специализация и знания за извършването им, самото изследване е било направено с използване на научни методи и с специализирана апаратура, а резултатите от тях са били обективирани в съответните протоколи. В конкретния случай така обоснованите, чрез гореобсъдените доказателствени източници,действия на ангажираните с тази дейност компетентни лица, са били осъществени от тях изцяло в съответствие с нормативно установената в Наредба № 1/17г., процедура. Неоснователен е упрека на защитника, че районният съд е пренебрегнал обстоятелството, че не било удовлетворено тяхното /на подсъдимия/, а и на защитника искане за извършване на повторно изследване на иззетите от М. кръвни проби.

Районният съд е анализирал и това обстоятелство, като е дал мотивиран отговор/стр.6 от мотивите/ защо приема,че това не е така. Най-напред трябва да бъда посочено,че това искане на подсъдимия М. е било обективирано в нарочна негова молба, адресирана до разследващия орган-разследващ полицай Д., и депозирана в 04 РУ-СДВР, на 08.07.2020г., докладвана на р.п.

Д., на 08.07.2020г. С постановление, от 09.07.2020г., на разследващия полицай Д. е била назначена, исканата от подсъдимия, повторна химическа експертиза. Отричаното от защитника обстоятелство ,че извършването на това повторно експертно изследване е било по искане на подсъдимия, и в този смисъл не изпълнявало изискванията на чл.27,ал.3 от Наредбата, всъщност недвусмислено се обосновава от съдържанието на самото постановление, в 5 което именно това искане на подсъдимия е посочено, като основанието за назначаване на изследването, както и от това,че наред с постановлението на вещото лице е било изпратено и копие от тази молба на М.. Всъщност ,единственото искане на подсъдимия, което това постановление на р.п.Д. не удовлетворява, е да укаже на подсъдимия размера на дължимата от него/от М./ такса и сметката, по която да я плати. Необходимо е да бъде посочено и това,че този „пропуск“ на разследващия полицай не е затруднил съществено подсъдимия и неговия защитник, които все пак успели да открият банковата сметка, да уточнят размера на таксата и да я заплатят, макар и на 15.07.2020г.

Извън последното, необходимо е да бъде отразено, че от значение в случая, не е последователността на плащане и извършване на повторното химическо изследване, а пълнотата, обосноваността и правилността на неговото/на изследването/ заключение. За въззивния съд, както това е отразил и районния съд,предвид горепосочените обстоятелства, касаещи реда за тяхното/на изследванията/ назначаване и извършване, не възниква никакво съмнение относно правилността , на което и да е от двете химически изследвания, извършени по делото и които заключения дават пълен, ясен и обоснован отговор на поставената им задача и в този смисъл представляват допустими и годни доказателствени способи за обосноваване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, каквото обстоятелство е и конкретното количество /концентрация/ на алкохол в кръвта на М. при извършване на инкриминираното деяние.