Определение № 3362 от 25.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3362 гр. София, 25.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Х.а като разгледа докладваното от Мария Х.а Касационно гражданско дело № 20258002101015 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по касационна жалба от М. В. Л., чрез адвокат И. В., срещу въззивното решение № 1399/12.12.2024г. постановено от Окръжен съд – Варна по в.гр.д.№ 846/2024г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено при нарушение на материалния закон.

Насрещната страна П. Б. Н. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат С.

А., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на обжалването, тъй като поставените въпроси не са от значение за изхода по конкретното дело, нито са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Не са формулирани въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл.284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Към настоящото производство е присъединено ч.гр.д. №1014/2025г. на ВКС, ІV г.о. образувано по частна жалба от М. В. Л., чрез адвокат И. В., срещу определение № 355/21.01.2025г. по в.гр.д. №846/2024г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за изменение на решението в частта за разноските, с което е отменено определението на първата инстанция в частта за разноските, по реда на чл.248 от ГПК и М.

1

В. Л. е осъдена да заплати на П. Б. Н. сумата от 2710лв. – разноски за разглеждане на делото пред първата инстанция, и М. В. Л. е осъдена да заплати на П. Б. Н. сумата от 1 215лв. – разноски за разглеждане на делото пред въззивната инстанция.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на определението. Твърди се, че доколкото производството е по спорна съдебна администрация, разноски за воденето му не следва да бъдат присъждани. В условие на евентуалност се излага, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение не е съобразен с правилата на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение, а в евентуалност за намаляване размера на присъдените разноски.

Ответникът П. Б. Н. с писмен отговор, чрез адвокат С. А., оспорва жалбата. Твърди, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, съобразено с характера на производството. Излага, че посочената от жалбоподателя практика е неприложима в процесния случай, а възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение е неоснователно. По същество претендира за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на определението.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд потвърдил решението на Районен съд – Варна в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. В. Л. срещу П. Б. Н. иск за ограничаване на родителските права на ответника по отношение на детето А. П. Н., родено на .... г. Със същото съдът обезсилил решението на първостепенният съд в частта, с която са определени мерки за лични отношения на детето А. П. Н. с неговия баща П. Б. Н. по реда на чл.59, ал.9 от СК.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Страните– М. В. Л. и П. Б. Н. са родители на детето А. П. Н., [дата на раждане] С Решение по гр. дело № 15933/2019г. на Районен съд – Варна упражняването на родителските права по отношение на детето А. било предоставено на неговата майка М. В.

Л., местоживеенето му било определено при нея, а на бащата бил определен режим на личен контакт с детето, както следва: 1/ за периода до навършване на 5 годишна възраст на детето А.: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00ч. до 13.00ч. през всеки от двата дни, без преспиване, на обществено място и в присъствието на майката; на 26.12. от 09.00ч. до 13.00ч. на обществено място и в присъствието на майката; на 02.01. от 09.00ч. до 13.00ч. на обществено място и в присъствието на майката и на В. от 09.00ч. до 13.00ч. на обществено място и в присъствието на майката; 2/ за периода след навършване на 5 години до навършване на 7 години от детето А.: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00ч. до 18.00ч. през всеки от двата дни, без преспиване и без присъствието на майката; на 26.12. от 09.00ч. до 18.00ч. без присъствието на майката; на 02.01. от 09.00ч. до 18.00ч. без присъствието на майката; на В. от 09.00ч. до 18.00ч. без присъствието на майката на четна година и на Светли понеделник от 09.00ч. до 18.00ч. без присъствието на майката на нечетна година; 3/ за периода след навършване на 7 години от детето А.: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя с преспиване, както и два пъти по 15 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; на К. – 25.12. и 2

26.12., на четна година, от 09.00ч. на 25.12. до 18.00ч. на 26.12. с преспиване и на Нова година – 31.12. и 01.01., на нечетна година, от 09.00ч. на 31.12. до18.00ч. на 01.01. с преспиване; на В. и Светли Понеделник на четна година от

09.00ч. на В. до 18.00ч. на Светли Понеделник с преспиване. За осъществяване на личните контакти бащата П. Б. Н. следвало да взема детето А. от дома на майката и го връща отново в дома иМ.

Съдът констатирал, че с постановеното и влязло в сила решение по в. гр. дело № 1564/2022г. на Окръжен съд – Варна била отхвърлена молбата на М. Л. лично и в качеството иМ на законен представител на малолетното дете А. Н. за постановяване на мерки за защита срещу П. Н., във връзка с твърденията за упражнено домашно насилие срещу майката и детето на 20.02.2022г., по време на среща за осъществяване на личен контакт между детето и бащата в [населено място], до църквата „Св. П.“.

Въззивният съд констатирал, че от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е търсила съдействие от различни държавни институции в страна (ДСП – В., АСП, Отдел Закрила на детето; Министерството на правосъдието; Омбудсмана на РБ) за защита, произтичаща от влошените иМ отношения с ответника П. Н. и опитите за осъществяване на личен контакт между него и детето А..

Съдът приел за установено, че П. Б. Н. не бил осъждан, но срещу него, по искане на ищцата М. Л., били образувани преписки, както следва: 1/ ДП № 268/2022г. на Първо РУ на ОД на МВР В. за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, с пострадало лице М. В. Л., което било прекратено от прокуратурата; 2/ досъдебно производство за престъпление по чл. 183, ал. 3 НК, което с постановление на прокурор от 04.10.2022г. било прекратено; 3/ преписка по повод жалба на М. Л. срещу П. Н. за установяване на евентуално престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. По жалбата била възложена проверка, която към датата на изготвяне на справката не била приключена.

Съдът констатирал, че страните, като родители на детето А., сключили договор за ползване на социална услуга № 216/ 07.04.2023г., индивидуален график за работа за периода април 2023г. – август 2023г., както и индивидуален план за подкрепа, и индивидуална оценка на потребностите за същия период. Въз основа на същите, съдът приел, че в този период страните направили опит да възстановят връзката и взаимоотношенията, между бащата и детето А..

Съдът констатирал още, че за периода от 11.03.2020г. до 03.05.2022г. ответникът П. Н. е заплащал издръжка в полза на детето А., в размер на 200лв. месечно. Съобразил представеният пред първата инстанция Социален доклад, от който приел за установено, че отчуждаването на детето А. към нейния баща било подхранвано от двамата родители; подобрение в отношенията на детето с неговите родители била възможна едва след промяна в отношенията на родителите и след справянето им със собственото им емоционално състояние. Отбелязал, че в доклада били посочени конкретните цели, чрез които било възможно да се подобри комуникацията с детето, както следва: психологическо консултиране, помощ и подкрепа на А. за възстановяване на връзката иМ с бащата; наблюдаване на срещите между детето А. и нейния баща, в защитена среда без присъствието 3 на майката.

Съдът кредитирал обясненията на социалния работник, работещ с родителите и детето в ЦОП – Р. М., от които приел, че детето е емоционално нестабилно, поради което било необходимо изграждане на доверителна връзка със специалистите, за да може да бъде постигнат резултат от срещите и работата със социалните работници. Отбелязал постигнатия напредък на детето в общуването му със социалните работници и изградената между тях доверителна връзка, но отчел, че възстановяването на контактите с бащата били препятствани от неговата трудовата ангажираност извън страната. Съобразил обстоятелството, че когато бащата се е явявал на уговорените срещи, детето е изпадало в емоционален стрес. При направения опит за онлайн срещи, детето се разстройвало когато установявало, че трябва да се срещне с баща си.

Съдът посочил, че в представения по делото актуален социален доклад, изготвен от Фондация „В.“ било установено, че детето А. било силно емоционално, но след работата му с психолог се чувствало по-спокойно и било склонно да споделя, проявило любопитство към темите свързани с неговия баща, чувствата му към него и как би преминала една среща между тях. Отбелязал, че родителите са изразили желание да работят със социалните работници. Майката привидно съдействала за работата с детето, като го водела в контактните центрове, но то отказвало да влиза на срещите с баща си, въпреки проведените разговори за необходимостта майката да стимулира и подкрепя детето за срещите. Приел, че към момента на изготвяне на доклада комуникацията между родителите продължавала да е силно нарушена, като екипът констатирал липса на предварителна подготовка на детето за срещите с баща му. Констатирал, че социалните работници установили липса на осъзнаване на проблема от родителите и отчуждаването на детето от неговия баща.

Съдът се позовал и на представения пред въззивната инстанция социален доклад, в който било посочено, че липсва напредък в отношенията между бащата и детето А.. Детето се отглеждало в семейна среда от своята майка, която полагала добри грижи за него и съумявала да задоволява потребности му. Отново била установено нарушаването на връзката между детето и бащата, като детето не желаело да се вижда с него, защото се страхувало.

Според социалните работници майката оставяла решенията за провеждане на срещите да се вземат от детето; такива не били провеждани в продължителен период от време, поради което то не е успяло да изгради собствено мнение за своя баща. Констатирана била и липса на комуникация между родителите, което препятствало сътрудничеството помежду им по въпроси касаещи развитието на детето, а също и в посока възстановяване на контактите между бащата и детето. По желание на майката бил сменен екипа от социални работници, поради което имало необходимост от изграждане отново на доверителна връзка с детето и приобщаването му към работа с психолог. Детето било затворено, отказвало да разговаря с психолога, особено на теми свързани с баща иМ, което предпоставяло невъзможност за постигане на резултати и необходимост от работа в дългосрочен план.

Въззивният съд кредитирал заключението по допуснатата комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза, от което приел за установено, че у страните по делото, като родители на детето А., не са установени психопатологични симптоми, които да обуславят 4 наличието на психично разстройство или разстройство на личността; не са установени и данни за зависимост на бащата от психотропни вещества. Според заключението и двамата родители притежавали родителски капацитет да разпознават и задоволяват базовите потребности на детето. Приел, че при майката са установени дефицити, свързани с това, че поради собствената си нагласа към бащата е склонна да постави детето в зависимост, която от своя страна води до констатираната при детето А. невротичност. Вещите лица не са установили данни за осъществено физическо или емоционално насилие върху детето от страна на неговия баща, които да заплашват сигурността и здравето му. Приел, че невротичната симптоматика у детето е резултат от неговите страхови преживявания, конфликтът между родителите му, отношението на майката към бащата, миналите събития и необработените емоции от раздялата им. Съдът кредитирал и изводите на вещите лица, че интелектуалното развитие на детето А. било в норма за неговата календарна възраст, но психо-емоционалното му състояние било повлияно от конфликта между родителите му, отношението на майката към неговия баща, нейните страхове и опасения, които предала несъзнавано на детето. Приел, че детето А. било по-затворено, изпитвало вътрешен дискомфорт, особено при срещата с вещите лица и впоследствие, при срещата с неговия баща. Отчел категоричността на майката за отрицателното влияние на бащата върху детето, което приемала за опасно, докато у бащата се наблюдавала толерантност, склонност за сътрудничество с майката на детето за правилното му възпитание и развитие, както и за предотвратяването на невротичното му поведение. Въззивният съд кредитирал заключението на вещите лица, в частта, в която посочили, че ако отношенията на родителите се запазят в състоянието, в което са към момента на изготвянето му, ще допринесат за увреждане на детето и ще повлияят неговото развитие в психологичен и поведенчески план в нежелана посока, като ще закрепят представата му за настоящия модел на семейство и ще повлияят при неговите бъдещи връзки с противоположния пол. Посочили още, че тези отношения биха довели до формиране на синдром на родителско отчуждение спрямо бащата.