Определение № 36234 от 05.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36234 гр. София, 05.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. ГРЪНЧАРСКА Гражданско дело № 20211110149542 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

При извършване на служебна проверка за редовност на исковата молба съгласно чл. 129, ал. 1 ГПК, съдът намира че същата не отговаря на изискванията за редовност.

С оглед процесуална икономия и на основание чл. 129, ал. 4 ГПК, съдът намира, че следва да бъде указано на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването му с писмена молба, с препис за ответника да отстрани нередовностите на исковата молба, посочени в диспозитива на определението.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.

131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с препис за насрещната страна да уточни акцесорната си претенция си за законна лихва, като посочи нейната стойност и период, да формулира надлежен петитум, както и да заплати държавна такса в размер на 4 %.

УКАЗВА на ищеца на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, че при неизпълнение на указанията исковата молба в частта, касаеща претенцията за законна лихва ще бъде върната, а производството – прекратено.

Съставя проект за доклад по делото.

I . Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Производството е образувано по искова молба на „*********“ ЕАД срещу С. В.

К., с която е предявен осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8 229,94 евро с левова равностойност 16 096,36 лева, представляваща недължима сума за изплатени на ответника месечни възнаграждения за периода от 29.09.2017г. до 28.06.2018г. в качеството му на изпълнителен директор на ищцовото 1 дружество.

Ищецът извежда предявеното субективно право при твърдения, че в периода от 29.09.2017г. до 28.06.2018г. С. В. К. е заемал длъжност изпълнителен директор в „*********“ ЕАД. В чл. 8 от сключения между страните договор за управление било предвидено, че членовете на Съвета на директорите получават възнаграждение, определено по реда на чл. 33 от ПРУПДТДДУК, съгласно който възнаграждението се определя при стойност на една бална единица в размер на 50 на сто от минималната работна заплата за страната за съответния месец. Индивидуалното месечно брутно възнаграждение на изпълнителния директор се формирало от определеното минимално брутно трудово възнаграждение на като член на Съвета на директорите и съответно възнаграждение като изпълнителен директор. След приключването на всяко тримесечие в зависимост от постигнатите през него стойности на показателите и критериите по чл. 33, ал. 2 от правилника, се изчислявала балната оценка и се преизчислявали месечните възнаграждение. Излага, че след извършен одит в ищцовото дружество от държавен вътрешен одитор било установено, че в периода от 29.09.2017г. до 28.06.2018г. на ответника са начислени и заплатени възнаграждения в общ размер на 69 376,36 лв. Поддържа, че възнагражденията били начислени в разрез с правилото на чл. 33 ПРУПДТДДУК, тъй като ежемесечно му се изплащали възнаграждения над максимално допустимия размер, в резултат на което ответникът получил без правно основание сумата от 16 096,36 лв. Заявява, че през 2021г. отправил нотариална покана до С. В. К. за възстановяване на процесната сума, но последният не предприел действия по доброволно изпълнение на задължението. Поради изложените съображения счита, че в негова полза е възникнало кондикционно притезание и обезщетение за забава. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва, че е бил член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на „*********“ ЕАД.

Оспорва дължимостта на претендираната сума с доводи, че Съветът на директорите не разполага с правомощия да взема решения по въпроси, засягащи основни корпоративни въпроси – в часност определяне на възнаграждения и установяване на правила за тяхното формиране, поради което не могат да породят задължение в негова тежест. Релевира възражение, че всички възнаграждения за исковия период са начислени при наличие на основание – действителен договор за възлагане на управлението и решение на компетентните органи на ищцовото дружество. Поддържа, че е осъществявал две различни управленски функции – на член на Съвета на директорите и изпълнителен директор, за изпълнението на които правилото на чл. 33 ПРУПДТДДУК предвиждал заплащането на две възнаграждения, а ограниченията по чл. 33, ал. 10 и ал. 11 въвеждали единствено максималните размери на възнагражденията, които могат да бъдат изплащани, но не и възможността за тяхното кумулиране. Навежда доводи, че процесните възнаграждения били начислявани ежемесечно от счетоводството на дружеството, били осчетоводявани по надлежния ред, включвани в официалните отчети към Министверство на образованието и науката и били предмет на текущ контрол, при които не били констатирани нарушения.

Възразява, че така последващата констатация за несъответствия е следствие от последваща промяна в тълкуването на правилника от одитния орган. Излага подробни съображения, че последващата различна интерпретация не лишава от правно основание получаването на възнагражденията. Поддържа, че исковият период не съвпада с периода, в който е бил член на Съвета на директорите и изпълнителен 2 директор. Оспорва размера на исковата претенция, тъй като не е съобразена с начислените и удържаните от ответника суми за данъци и осигурителни вноски.

Релевира възражение, че вземанията на ищеца са погасени, тъй като представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Възразява, че с решение на едноличния собственик на капитала „*********“ ЕАД са одобрени годишните финансови отчети на дружеството за 2015г.-2018г., като едновременно с това изрично бил освободен от отговорност като член на Съвета на директорите. Оспорва акцесорната претенция с доводи, че не е изпаднал в забава, тъй като отправената покана не е съдържала достатъчна сведения за притезанието, неговото основание и размер. Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е осъдителен иск, който намира правната си квалификация в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

III. Безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства Съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: че С. В. К. е бил член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на „*********“ ЕАД.

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже в условията на пълно и главно доказване предаването на сумата от 16 096,36 лв.

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да установи наличието на соченото от него основание за получаване и съответно задържане на получената сума – в часност твърдяното облигационно отношение по силата на договор за управление.

V. По доказателствата:

ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи Протокол № 12 от 26.03.2021г. на Съвета на директорите на „*********“ ЕАД, Одитен доклад от 08.12.2020г., Правила за работа на Съвета на директорите, Одитните доклади за периода от 2017г.-2020г., Вътрешни правила за определяне на възнагражденията, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за представянето на документите по раздел XV, т. 4-13 и т. 15-20, доколкото не отговаря на процесуалния закон - в искането изисканите документи не са конкретизирани.

ДОПУСКА на основание чл. 195, ал.1 от ГПК изслушване на съдебно – счетоводна експертиза, като вещото лице, след запознаване с материалите по делото да отговори на задачите, формулирани в исковата молба и отговора на исковата молба, срещу депозит в размер на 200 евро, платим, както следва: 100 евро от ищеца и 100 евро от ответника, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

3

НАЗНАЧАВА за вещо лице ****************, като УКАЗВА на вещото лице да представи заключението си в едноседмичен срок преди датата на насроченото съдебно заседание.

Вещото лице да се призове след внасяне на депозита

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.11.2026 г., от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4