Решение № 636 от 11.05.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 636 гр. Велико Търново, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20254110103072 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на С. П. С. срещу „СтикКредит“ АД, с която са предявени искове за прогласяване недействителността на следните договори: 1/ договор за потребителски кредит № ***/*** г.; 2/ договор за потребителски кредит № ***/*** г.; 3/ договор за потребителски кредит № ***/*** г.; 4/ договор за потребителски кредит № ***/*** г.; 5/ договор за потребителски кредит № ***/*** г.; 6/ договор за потребителски кредит № ***/*** г.; 7/ договор за потребителски кредит № ***/*** г.; 8/ договор за потребителски кредит № ***/*** г.; 9/ договор за потребителски кредит № ***/*** г.; 10/ договор за потребителски кредит № ***/*** г.; 11/ договор за потребителски кредит № ***/*** г.; 12/ договор за потребителски кредит № ***/*** г.; 13/ договор за потребителски кредит № ***/*** г.; 14/ договор за потребителски кредит № ***/*** г. и 15/ договор за потребителски кредит № ***/*** г., както и иск за осъждането на ответника за сумата от 120.00 лева, дадена без основание по договор за потребителски кредит № ***/*** г.

С определение от *** г. съдът е върнал , на основание чл. 130 ГПК, исковата молба в частта, с която са предявени искове за прогласяване недействителността на следните договори: 1/ договор за потребителски кредит № ***/*** г.; 2/ договор за потребителски кредит № ***/*** г.; 3/ договор за потребителски кредит № ***/*** г.; 4/ договор за потребителски кредит № ***/*** г.; 5/ договор за потребителски кредит № ***/*** г.; 6/ договор за потребителски кредит № ***/*** г.; 7/ договор за потребителски 1 кредит № ***/ *** г.; 8/ договор за потребителски кредит № ***/*** г.; 9/ договор за потребителски кредит № ***/*** г.; 10/ договор за потребителски кредит № ***/*** г.; 11/ договор за потребителски кредит № ***/*** г.; 12/ договор за потребителски кредит № ***/*** г.; 13/ договор за потребителски кредит № ***/*** г. и 14/ договор за потребителски кредит № ***/*** г., като е прекратил производството по делото в горепосочената част.

Ищецът твърди, че на *** г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който е получил сумата от 1 200.00 лева при ГЛП от 36 % и ГПР от 20.41 %, която е следвало да върне в срок от 12 месеца. Счита, че договорът е недействителен, тъй като в ГПР по договора не е включена предвидената неустойка при непредставяне на обезпечение, както и че самата конструкция на договора има за цел да прикрие действителните разходи за потребителя и да заобиколи разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Заявява, че е погасил задълженията си по договора, като е надплатил сумата от 120.00 лева, която е дадена без основание.

Ответникът оспорва предявените искове. Заявява, че предвидената неустойка при непредставяне на обезпечение не е и не следва да бъде включвана в ГПР, доколкото дължимостта на същата настъпва след сключването на договора. Счита, че клаузата за въпросната неустойка е валидна и че същата действа до момента, в който бъде осигурено предвиденото обезпечение. Признава, че е получил сумата от 120.00 лева над главницата по кредита, но твърди, че не дължи връщане на същата по причина, че договорът и отделните му клаузи са действителни.

В проведеното открито заседание страните не изпращат представители, като с писмени молби поддържат заетите от тях становища.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е обуславящ установителен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 22 ЗПК и обусловен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че на *** г. между С. П. С. и „Стик - Кредит” АД е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, по силата на който на ищеца е отпусната сумата от 1 200.00 лева, която последният се е задължил да върне на 12 месечни вноски в срок до *** г. при фиксирана лихва в размер от 36.00 % и годишен процент на разходите в размер от 20.41 %.

Съгласно чл. 19 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение, кредитополучателят следва в 3-дневен срок да предостави на кредитора банкова гаранция или да осигури поръчител. В случай, че в посочения срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, същият дължи на кредитора неустойка в размер от 0.9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е представено обезпечение, платима заедно с всяка отделна погасителна вноска /чл. 29/. Съгласно чл. 30 2 от договора при неизпълнение на което и да е свое задължения по договора кредитополучателят дължи и неустойка в размер на 1 % от размера на просрочената сума на ден.

Според представения по делото погасителен план по договора е начислена неустойка в размер на 789.21 лева, платима с погасителната вноска.

Не е спорно също, че заемната сума от 1 200.00 лева е получена от ищеца, като от признанието на ответника се установява, че ищецът е погасил 120.00 лева над главницата по кредита.

Сключеният между страните договор е потребителски, поради което същият намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, с оглед на което преценката относно действителността на съглашението следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът.

В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесният договор отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в разпоредбите на чл. 9 – 11 от ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК , годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В случая в договора за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 20.41 %. т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК . Въпросният размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно начислената неустойка, която се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК . Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в 3 резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая посоченото вземане е разход, свързан с предмета и с управлението на договора, като същото на практика води до оскъпяването на кредита и представлява скрита възнаградителна лихва.

Така, въз основа на ангажираните доказателства, съдът приема, че уговорената неустойка за непредставяне на обезпечение представлява разход по договора, който е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР като индикатор за общото му оскъпяване – аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК .

Съобразно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК , ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, са нищожни /арг. от чл. 19, ал. 5 от ЗПК /. В настоящия случай сумата по договора за кредит е в размер на 1 200.00 лева, като само начислената неустойка, която е в размер на 789.21 лева, представлява 65 % от сумата по кредита, без да се включват останалите суми, формиращи ГПР. Както вече беше посочено, така уговорената неустойка има характер на скрита възнаградителна лихва, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК . Това, от своя страна, обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение /арг. от чл. 19, ал. 5 от ЗПК/ и липса на основание за дължимост на вземането.

С оглед гореизложеното, макар формално договорът за кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 от ЗПК , вписаните в него параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 от ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителния размер на ГПР в договора за кредит, кредиторът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от сключена сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит, на основание чл.

22 от ЗПК, поради неспазването изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК.

Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 26, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит е основателен и следва да бъде уважен.

4

Поради установената недействителност на договора, на основание чл. 23 от ЗПК ищецът е дължал само чистата стойност на предоставения финансов ресурс.

С оглед извода за основателност на обуславящия иск, основателен се явява и искът за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 120.00 лева, представляваща разликата между предоставения финансов ресурс и възстановената сума, тъй като същата е платена без основание – въз основа на недействителна сделка.

По разноските:

На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв , ответникът следва да заплати на адв. А.

А. възнаграждение за процесуално представителство по предявените искове, което съдът определя в размер на 200.00 евро.

Ответникът също има право на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за прекратената част от производството в размер от 184.07 евро.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Велико Търново държавна такса за предявените искове в общ размер от 69.16 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за недействителен договор за потребителски кредит № ***/*** г., сключен между „Стик Кредит“ АД и С. П. С., по предявения от С.

П. С., ЕГН ********** срещу „Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159 иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 22 ЗПК.