Решение № 2058 от 08.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2058 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100502809 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 254 и сл. от ГПК.

С Решение № 20069158/28.11.2022г. по гр.д. № 58182 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 179-ти състав Дирекция „М.“ – МВР с адрес: гр. София, бул. „******* е осъдено да заплати на Н. Б. В. , ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Р., гр. София, ул. „*******, партер, офис 1 на основание на чл. 178, ал.1,т. 3 вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД сумата от 2017,85лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.11.2020г., до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд, преизчислен като извънреден при коефициент 1,143 за периода от 23.11.2017г. До 23.11.2020 г.; сумата от 266,04лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от падежа на всяко вземане до 23.11.2020г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 500лв., като Дирекция „М.“ – МВР с адрес: гр. София, бул. „******* е осъдено да заплати на Софийски районен съд разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице от 368,26лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25078016/06.12.2022г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Дирекция „М.“- МВР в частта, с която исковете са уважени.

Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че неправилно районният съд приел, че има 1 празнота в законодателството и че приложима е НСОРЗ, нещо повече – дори за период след измененията на ЗМВР с ДВ бр. 60/2020г. Иск бил уважен, а с тази разпоредба изрично се сочел коефициент“1“ за преизчисление на труда.

Ищецът работил по служебно правоотношение. Приложими били чл. 187 от ЗМВР и Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. до 02.08.2016г., , но от 02.08.2016г. приложима била Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. , а от 14.08.2018г. приложима била Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. , а не Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), както неправилно приел СРС. Увеличението с коефициента по НСОРЗ можело да се приеме при кумулативното наличие на всички посочени в чл. 9 от същата условия, а те в случая не били налице – нощният труд не бил помалко от дневния, ищецът не работел по трудови норми, които да определят възнаграждението му. За разлика от други органи , в които позволено било до 7 часа нощен труд, в МВР било разрешено да се работи по 8 часа нощен труд поради което и коефициента не бил приложим, защото бил изчислен при 7 часа нощен труд. При заместване във формулата с 8 часа дневен и 8 часа дневен труд щяло да се получи „1”, а не „1,143”. Нямало препращаща норма към КТ и НСОРЗ в специалният закон, правоотношението било служебно.

ЗМВР бил специален закон и дерогирал приложението на общия закон.

Компесаторни механизми били предвидени в достатъчна степен в законодателството. В този смисъл било и постановеното ТР № 1/15.03.2023г.

На ОСГК на ВКС. Претендирал е разноски, оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.

Въззиваемият – ищец Н. Б. В. , ЕГН ********** не е изразил становище.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №

22022870/24.11.2020г. изменена в о.с.з. на 12.10.2022г на Н. Б. В. , ЕГН ********** срещу Дирекция „М.” при МВР, с която е поискала от съда да осъди ответника да й заплати на основание на чл. 178, ал.1,т.3 вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД сумата от 2017,85лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.11.2020г., до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд, преизчислен като извънреден при коефициент 1,143 за периода от 23.11.2017г. До 23.11.2020 г.; сумата от 266,04лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от падежа на всяко вземане до 23.11.2020г . Навела е твърдения, че работи при ответника по служебно правоотношение и е държавен служител, работното й време било на смени, изчислявано сумарно на тримесечие, като включвало полагането на нощен труд. Разпоредбата на чл. 187 от ЗВМР и тези на Наредбите на министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията, отчитането и разпределянето на работното време , компенсирането на извънредния труд сочели възможност за нощен труд от 2

22,00ч. до 06,00ч., но не повече от 8 часа за 24 часов период, като чл. 31, ал.2 от Наредбата от 11.08.2014г. изрично сочела коефициент от 1,143 за положения труд като нощен. В приложимите за процесния период Наредби обаче тази разпоредба не била възпроизведена и така имало празнота, която следвало да се запълни чрез прилагането на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ. За процесния период работела на смени от по 12 часа. Така била а извънреден труд, който не й бил платен, стойността му била в размер на главницата.

Ответникът изпаднал в забава на плащането на главницата, същият следвало да се плати в края на съответното тримесечие, за който е положен при утвърденото сумарно отчитане на работното време на тримесечие.

Претендирала е разноски.

Ответникът Д. М. при МВР в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че действително през процесния период между страните съществувало служебно правоотношение, по което ищецът работел на 24-часови смени, от които 8 часа нощен труд – от 22,00ч. до 06,00ч. Не дължал плащане на процесните суми като възнаграждение за положен извънреден труд. Приложимите разпоредби на ЗМВР и на Наредбите от 2016г. на Министъра на вътрешните работи не допускали възможност за такова преизчисление, това били специални нормативни актове и те дерогирали приложението КТ, ЗДСл и на НСОРЗ. Не били установени предпоставките на чл. 9 от НСОРЗ и коефициент от 1,143 не бил приложим. В МВР нощния труд можел да е 8 часа, колкото и дневния, нямало разлика в продължителността на дневния и на нощния труд, отделно работата не била по трудови норми. След 30.10.2020г. имало вече и изрична уредба сочеща коефициент от „1“ за преизчисление на нощния труд. Не бил изпаднал в забава на плащането на главниците. Претендирал е разноски.

Приета е заповед № 5364з-2197/08.11.2017г. на Директора на Дирекция М. при МВР, справка, акт за встъпване, съгласно които Н. Б. В. старши полицай в сектор „Охрана на дом-София” е преназначена на същата длъжност в сектор „Охрана на принудително и краткосрочно настанени чужденци в дом София“ към отдел „Специален дом за временно настаняване на чужденци – София” при дирекция М. на МВР.

С Определение от 07.06.2021г. районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че ищцата е работила при ответника на длъжността „ .старши полицай и е полагала труд на смени при сумарно отчитане на работното време на тримесечен период.

С приетото по делото неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверка при ответника е посочило, че през процесния период ищецът е полагал нощен труд, като е работил на смени от по 12 часа отчитан сумарно на тримесечие. За периода била положила труд по време на 230 нощни смени , тоест 1776 часа, за нощният труд й било плащано допълнително възнаграждение от по 0,25лв. за всеки час нощен труд. Размер 3 на основното месечно трудово възнаграждение на ищеца било 673лв. до декември 2017г., за януари и февруари 2018г. било 728лв., за март-декември 2018г. било 809лв.; за 2019г. и било 890лв., за 2020г. - 979лв.. При прилагане на коефициент от 1,143 за преобразуване на нощния труд към дневен 1776 часа тези часове били 2030 часа и така положеният извънреден труд бил 254 часа, които не били платени от ответника. Стойността на същите б ила 2017,85лв., лихвата за забава на плащането на тази сума за процесния период била 266,04лв

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 и и чл. 179, ал.1, пр.2 и ал.2, ал. 3 от ЗМВР в приложимите им за случая редакции на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. , както и за изпълнение на специфични дейности; за резултати в служебната дейност, за научна степен, за специфични условия на труд, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР, като размерът на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, условията и редът за тяхното изплащане се определят със Заповед на министъра на вътрешните работи, а след измененията обн. ДВ, бр. 97/2017г. – с Наредба, издадена от Министъра на вътрешните работи.

Съгласно разпоредбата на чл.

187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица като за работещи на 8-,12-,24-часови смени работно време се изчислява сумирано за тримесечен период, възможно е полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период; работата извън редовното работно време е допустимо до 70 часа на тримесечия и до 280 часа годишно като за работещите на смени този труд се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период и се заплаща с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Съгласно чл. 31 и чл. 34 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г . за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане , за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Наредба от 2014г.) положеният извънреден труд се плаща съобразно разпоредбите на ЗВМР, положеният труд в периода от 22,00ч. до 06,00ч. при сумирано отчитане на работното време общият брой на тези часове за 4 целия отчетен период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази Наредба е отменена с влязлата в сила на 01.04.2015г. Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. . за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане…..

(Наредба от 2015г.), с разпоредбата на чл. 32 от която е посочено, че извънредния труд се компенсира по реда, посочен в ЗМВР, няма разпоредба сочеща плащане на допълнително възнаграждение за нощния труд. Тази Наредба от 2015г. е отменена с влязло в сила на 29.07.2016г. Решение на ВАС по дело 5450/2016г. и новата Наредба по чл. 187 от ЗМВР е обнародвана на 02.08.2016г. Наредба № 8121з-776/29.06.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане…..(Наредба от 2016г.), като уредбата на извънредния и на нощния труд с нея е идентичен с начина, посочен в Наредбата от 2015г. Тази Наредба от 2016г. е отменена с Решение на ВАС от 10.12.2019г. по дело № 8601/2019г. обнародвано в ДВ на 14.01.2020г. Приета е Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение /Наредбата от 2018г./, влязла сила от 14.08.2018г. Приета е и Наредба № 8121з-1059/26.09.2019г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение /Наредбата от 2019г./, влязла сила на 04.10.2019г. , с която е отменена Наредбата от 2018г. Приета е и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители ..../Наредбата от 07.01.2020г./, с която е отменена Наредбата от 2019г. Трите Наредби – от 2018г. и от 2019г. и от 07.01.2020г. са с идентично уреждане на правилата за заплащане на нощния труд, положен от 22,00ч. до 06,00ч. , за който съгласно чл. 9 се дължи допълнително възнаграждение за положен нощен труд, като не въвеждат правило идентично с това от Наредбата от 2014г. Приложими в случая са и издадените от Министъра на вътрешните работи Заповеди от 2014г. и от 2017г. . сочещи размер на допълнителното възнаграждение за нощен труд от по 0,25лв. на час, за които по делото не се спори, че са издадени, които са съобразени и от заключението по счетоводната експертиза.