Решение № 4613 от 21.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4613 гр. Пловдив, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330107285 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск от Т. А. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. **, ул. „**, чрез пълномощник адв. С. Н., против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградко шосе“ № 115Е, ет.5, представлявано от Н. П. П., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 640,77 лева недължимо платена по нищожна клауза за неустойка по чл. 8 от Договор за потребителски кредит № **към искане №**от **., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 25.04.2024 г., до окончателното й плащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № **към искане №**от **г., по който на ищеца била предоставена сумата от 800 лева, при фиксиран лихвен процент - 40,05 % и ГПР49,59%. Според чл. 6 от договора като обезпечение се предвиждало предоставяне на банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на посочени в клаузата условия, а в противен случай се дължала неустойка по чл. 8 в размер на 640,77 лева, платима разсрочено с погасителните вноски. Ищецът счита, че за да се заобиколи нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят (неизпълними условия за поръчителство или банкова гаранция), а като санкция за неизпълнение се предвиждало заплащане на неустойки или такси, чрез които се гарантирала допълнителна печалба за дружествата. Преценката за действителността на неустойката следвало да се прави с оглед претърпените вреди, доколкото тя следвало да служи като обезщетение при неизпълнение. В конкретния кредит обаче неустойката била загубила присъщите си функции, защото размерът й бил около половината от този на получения заем и така скрито се оскъпявала цената на услугата, с което 1 неоснователно се обогатявал кредиторът, а това било в разрез с принципа за спазване на добрите нрави. Недобросъвестно финансовата институция поставила неизпълними изисквания към потребителя, изцяло в негов ущърб. Разходите и печалбата на търговеца следвало да са включени във фиксирания лихвен процент по договора, но неустойката не била, като така размерът на ГПР не отговарял на законовото ограничение по чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Предявява се иск за връщане на недължимо платената суми за неустойка, защото тя била заплатена при начална липса на основание. Търси се и законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й плащане. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД е подал отговор, с който оспорва претенцията. Отрича съществуването на твърдените пороци на договора или отделните му клаузи. Твърди, че са спазени изискванията, регламентирани в чл. 11, ал.

1, т.9 и т.10 ЗПК. Заявява, че уговорената между страните по договора за кредит неустойка не е и не би могла да бъде включена в ГПР по кредита. Посочва, че разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора, а оспорената от ищцата неустойка била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител. Неустойката била индивидуално уговорена, като клаузата била напълно ясна и разбираема, уговорена във фиксиран размер и двете страни били напълно наясно с размера й. Излага твърдения, че предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е практика, която не води задължително до неравноправие в правата и задълженията на страните. Сочи, че процесният договор е сключен по волята на ищеца, като същият е имал възможност в рамките на 14 дни да упражни правото си на отказ от договора, без да е обвързан от спорната неустойка. Смята, че с тази клауза се защитавали в пълна степен правата на потребителя. Ответникът счита, че процесната неустойка не противоречи на добрите нрави. Поддържа, че кредитополучателят е имал възможността да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването на неустойка и в този смисъл клаузата е индивидуално уговорена. Счита, че предвид наличието на трайни отношения между потребителя и ответното дружество и сключването на 11 договора при идентични условия, е налице индивидуално договаряне, което изключва неравноправността на оспорените клаузи и липсата на достатъчно информация за финансовите задължения, които се поемат с тях. Излага аргументи, че е налице недобросъвестност от страна на ищеца. Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори, а и е представен сключен между Т. А. Г., като кредитополучател, и „Сити Кеш” ЕООД, като кредитодател, Договор за потребителски кредит № **към искане №**от **., за сумата от 800 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите – 49,59 %. Съгласно чл. 6 от Договора, кредитополучателят се задължавал в тридневен срок от сключването на договора да осигури едно от посочените в договора обезпечения – банкова гаранция и физическо лице – поръчител. При непредоставяне на същото в срок, съгласно чл. 8 от Договора, се начислявала неустойка в размер на 640,77 лв.

При това положение се установява по делото, че между ищеца и „Сити Кеш” ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на процесния договор за потребителски кредит от дата **, с визираното по-горе съдържание, при което Т. Г.

2 има качеството на кредитополучател, но също така и на потребител. Следователно той се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират правилата на ЗПК и ЗЗП.

В тази насока съдът намира, че клаузата за неустойка в чл. 8 от процесния договор, както се изтъква и в исковата молба, действително е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 вр. с ал. 4 ЗПК, доколкото води до завишаване на ГПР по кредита до повече от пет пъти размера на законната лихва. Това е така, защото сумата за неустойка представлява разход по кредита, който неправилно не е включен при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция съд намира, че уговорената в чл. 8 от договора за кредит неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. Видно от съдържанието на процесния договор обаче тя не е включена при изчисляване на процента на разходите, но реално води до оскъпяване на кредита до повече от пет пъти размера на законната лихва, предвид стойността на главницата – 800 лв., годишния лихвен процент от 40,05 %, краткия срок на договора – около половин година, и размера на неустойката от 640,77 лв., който е над 80 % от главницата. Предвид високия размер на процентното оскъпяване на кредита, положително прехвърлящ пет пъти размера на законната лихва, то нарушена се явява и забраната досежно горната граница на ГПР, регламентирана в чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Неспазването на императивните разпоредби, предвиждащи лимит на размера на годишния процент на оскъпяване на кредита пък е частна хипотеза на нарушаване на добрите нрави с договорни клаузи в потребителските кредити, тъй като води до неравноправие между двете страните, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, последният от които е задължен да заплати неоправдано висок разход за предоставения му финансов ресурс.

Невключването на неустойката при изчисляването и посочването на ГПР пък води до заблуждение на потребителя относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното има за последица недействителност на самия договор за кредит по силата на чл. 22 ЗПК, тъй като некоректното и неточно посочване на действителния процент на оскъпяване на кредита има същата последица като липса на посочен ГПР. Длъжникът и в двете хипотези е в неведение относно реалните параметри на договора за кредит.

При съобразяване с изложеното съдът приема за основателно още и възражението, че целта на неустоечната клауза е да послужи за заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договора, което също води до недействителност на заемното правоотношение на основание чл. 22 ЗПК с визираните вече последици от това.

Следователно сключеният между страните Договор за потребителски кредит № **към искане №**от **. е недействителен, което предполага и нищожността на отделните негови клаузи, в това число и процесната клауза за неустойка. Предвид нищожността на клаузата за неустойка по чл. 8 от договора, то плащанията на суми, 3 извършени въз основа на тази клауза за погасяване на начислената неустойка, се явяват лишени от основание. Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Видно от представената от ответното дружество справка за извършени плащания по кредита, ищецът е платил сумата от 640,77 лв. за погасяване на процесната неустойка. Следователно същите подлежат на възстановяване от кредитора, като получени без основание по нищожна договорна клауза.

При това положение осъдителния кондикционен иск се намира за основателен и доказан по размер, поради което ще се уважи изцяло. Като законна последица от неговото уважаване ще се присъди и законната лихва за забава от датата подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Относно разноските:

При горния изход на спора в полза на ищеца ще се присъди сумата от 50 лв. разноски за държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. С. Н. следва да се присъди сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца Т. Г..

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградко шосе“ № 115Е, ет.5, представлявано от Н.

П.П., да заплати на Т. А. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. **, ул. **, сумата от 640,77 лева – недължимо платена по нищожна клауза за неустойка по чл. 8 от Договор за потребителски кредит № **към искане №**от **., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 25.04.2024 г., до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградко шосе“ № 115Е, ет.5, представлявано от Н.П.

П., да заплати на Т. А. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. **, ул. **, сумата от 50 лева разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградко шосе“ № 115Е, ет.5, представлявано от Н.П.

П., да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. С. Н. от ПАК, с адрес гр. **, ул. **, сумата от 300 лева, представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ по настоящото дело на Т. А. Г., ЕГН: **********.