Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1375 от 14.11.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 732/2023
Вид
Определение № 1375
Подписан
14.11.2023
В сила
28.11.2023
Състав
Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Мариана Мавродиева Мавродиева

Цитирани разпоредби

  • чл.102а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.252- 254 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.252- 254 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.252- 254 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274- 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274- 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274- 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274- 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274- 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.359 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3, ал.2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.75 · Закон за собствеността
  • чл.79 · Закон за собствеността
  • чл.360а · Закон за съдебната власт

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1375 гр. Стара Загора, 14.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20235500500732 по описа за 2023 година Производството е на осн. чл.252- 254, чл.274- 278, чл.270, ал.3, чл.236, ал.3 и чл.359 от ГПК и във вр. с чл.75 от ЗС.

Делото е било образувано въз основа на постъпила в законния 1седмичен срок по чл.275, ал.1, изр.1 от ГПК ч.жалба вх.№ 10918/05.09.2023г. от ищцата Д. И. Й. от гр.К., *** против изцяло негативното за нея постановено в з.з. Определение № 1830/25.08.2023г. по прекратеното гр.д.№ 1880/2023г. по описа на РС- гр. Казанлък, обл.Старозагорска, с което е било изцяло прекратено производството по делото, поради сочена недопустимост на исковата претенция съгласно императивната норма на чл.359 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС. Счита, че така постановеното Определение е незаконосъобразно и неправилно, като излага своите фактически и правни аргументи в тази насока. Моли настоящия въззивен съд да отмени това първоинстанционно Определение и да върне делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Поради липсата на размяна на снижа между страните това Определение не е било връчвано на другите страна /двамата ответници/ по реда и в сроковете по чл.276, ал.1 от ГПК.

Настоящия състав на въззивния ОС- Ст.Загора, след като обсъди направените в ч.жалба оплаквания, провери допустимостта и основателността й, обсъди формата и мотивите на РС на атакуваното му изцяло прекратително Определение, събраните по делото на РС и нови писмени доказателства пред ОС, както и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано следното:

Ч.жалбата е подадена своевременно, от надлежен ч.жалбоподател /ищца/, същата е своевременно подадена, процесуално допустимо и по нея въззивният съд следва да се произнесе.

Видно от външния вид на атакуваното първоинстанционно Определение 1

№ 1830/25.08.2023г. по прекратеното гр.д.№ 1880/2023г. по описа на РСгр.Казанлък, обл.Старозагорска, същото не е подписано със саморъчен подпис от постановилия го районен съдия, за което делото вече е било веднъж върнато на РС с постановено в з.з. Определение № 1230/16.10.2023г. по прекратеното предходно в.гр.д.№ 687/2023г. по описа на ОС- Ст.Загора.

Тогава настоящия въззивен съд е констатирал, че при извършената от него служебна проверка е било констатирано, че постъпилото първоинстанционно дело е изначално нередовно, понеже в нарушение на т.15 от ППВС № 1/1985г. върху обжалвания съдебен акт не е положен саморъчния подпис на районния съдия- докладчик, като отбелязването от съдебен служител, че това представлявало хартиено копие от съдебен акт в електронна форма, не променя този извод. Разпоредбите на чл.360а от устройствения закон ЗСВ/в законна сила от 09.08.2016г./, на чл.102а от процесуалния закон ГПК/в законна сила от 30.06.2021г./ и на чл.3, ал.2 от специалния ЗЕДЕУУ не отменят изискванията на приложимия ГПК относно реда, формата и начина, по който следва да се оформят съдебните актове предвид императивните разпоредби на чл.235, ал.4 и чл.236, ал.3 от действащия ГПК.

Действително съгласно актуалния текст на чл.360а от ЗСВ /в законна сила от 09.08.2016г./ органите на съдебната власт извършван удостоверителни изявления, издават актове и извършват всички други, предвидени в закона процесуални действия в електронна форма, като използват внедрената от ВСС електронна система ЕИСС, чрез която се води регистъра на съдебните актове, които слагат край на производството и по същество съставляват електронна база данни. Тази обща уредба на ЗСВ е канкретизирана в разпоредбите на чл.102а от ГПК/в законна сила от 30.06.2021г./, който въвежда законово изискване съдът да издава актовете си и да извършва всички други процесуални действия в електронна форма, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон е било предвидено извършването им по друг начин. Тези електронни изявления на съдилищата задължително трябва да отговарят съгласно чл.102, ал.3 от ГПК на изискванията на Регламент/ЕС/ № 910/2014 и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/ЗЕДЕУУ/. като съгласно нормата на чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.

Следователно дори и при новите изисквания за извършване на процесуални действия в електронна форма са запазени старите нормативно установени императивни процесуални изисквания в ГПК за постановяване на решението по спора/в случая от първоинстанционния РС/, като то заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма съгласно чл.235, ал.4 от ГПК, и се подписва от съответния районен съдия- докладчик. Поради което се явява нищожно едно съдебно Решение, ако то е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, ако не е в писмена форма, ако е абсолютно неразбираемо или ако е неподписано Решение.

2

Предвид гореизложеното атакуваното първоинстанционно съдебно Определение се явява нищожно, понеже не е в задължителната писмена форма и не е подписано саморъчно от районния съдия- докладчик. Поради което следва да се обезсили атакуващото Определение, със законните последици, като делата се върнат обратно на първоинстанционния РСКазанлък.

Въззивното Определение може да се обжалва по касационен ред в 1седмичен срок от датата на връчването му на всяка от страните, с частна касационна жалба чрез въззивния ОС- Ст.Загора пред по- горестоящия му ПАС- Пловдив съгласно чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 от ГПК.

Ето защо водим от гореизложеното и на осн. чл.252- 254, чл.274- 278, чл.270, ал.3, чл.236, ал.3 и чл.359 от ГПК и във вр. с чл.75 от ЗС, въззивният ОС- Стара Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Определение № 1830/25.08.2023г. по гр.д.№ 1880/2023г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска.

ВРЪЩА делата по опис обратно на РС- гр. Казанлък, обл.Старозагорска.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред в 1седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с ч.к.жалба чрез ОССт.Загора пред ПАС- Пловдив.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3