Решение № 2591 от 19.06.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 2591

Велико Търново, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - IV състав, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЙОРДАНКА МАТЕВА

При секретар Д.С. като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНКА МАТЕВА административно дело № 20267060700442 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5, вр. с чл. 171, т. 1, б. "з" гг от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба подадена от П. Ц. И. от ***, чрез адв. Р. А., против ЗППАМ № GPAM 2059051/27.04.2026 г. по чл. 171, т. 1, б. 3) гг) от ЗДвП на мл. автоконтрольор към РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с която спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, за не повече от 6 месеца“. Посочената ПАМ е приложена за това, че жалбоподателят като водач на МПС е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – управлявал нерегистриран автомобил.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, оспорва процесната заповед като незаконосъобразна, тъй като твърди, че същата е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не му било известно за служебно прекратената регистрация на автомобила му, поради неплащане на ЗГО. Намира ПАМ за непропорционална и несъответна на целта на закона, тъй като регистрацията на автомобила била прекратена само два дни преди проверката, а незабавно след прилагане на процесната ПАМ е сключил и има валидна ЗГО. Претендира сторените разноски за производството, за които представя списък. Представя писмени бележки по делото.

Ответникът по жалбата – мл. автоконтрольор към РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, не взема становище по нея.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото, вкл. служебно доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със ЗППАМ № GPAM 2059051/27.04.2026 г. на мл. автоконтрольор към РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, за не повече от 6 месеца“. В обстоятелствената част на заповедта е посочено отново, че основание за това е, че на 27.04.2026 г., около 19:45 часа в град Горна Оряховица П. Ц. И. от същия град управлявал МПС – л.а. Пежо 307 с рег. № [рег. номер], като извършена справка на МВР установила, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП - поради липса на застраховка ГО, считано от 10.03.2026 г. Тази заповед е връчена на И. на същия ден и недоволен от нея той я оспорил по съдебен ред пред настоящия съд на 30.04.2026 г., като е образувано това дело.

В хода на същото като писмени доказателства по делото са приети документите, приложени към жалбата и административната преписка.

При така установеното от фактическа страна, съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е допустима и основателна по следните мотиви:

След служебно извършената на основание чл. 168 от АПК проверка, настоящият състав намира, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед № 366з-3249/04.09.2025 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново, издадена в изпълнение на Заповед № 81213-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, компетентни да издават принудителни административни мерки по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП са и мл. автоконтрольорите в РУ. Следователно, оспорваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от лице, което е сред надлежно и изрично упълномощените лица, които могат да издават такива. В този смисъл обжалваната заповед е издадена от оправомощен за това административен орган, в пределите на териториална и материална компетентност и е валидна.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея е описана фактическата обстановка, посочено е правното основание за издаване на заповедта и мотивите, обосновали приложението на тази норма.

Съдът намира заповедта за материално незаконосъобразна и издадена в противоречие с целта на закона, по следните мотиви:

Нарушението, заради което е приложена процесната ПАМ на 27.04.2026 г. спрямо И. е това, че той управлявал на същия ден автомобил, чиято регистрация била служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

По делото не доказва от събраните по делото писмени доказателства, че собственикът на МПС е бил уведомен от ответника за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, поради което съдът приема, че този акт не му е съобщен и същият не може да произведе никакви правни последици. Норма на 143, ал. 10 от ЗДвП и тези, с които тя систематично и смислово е свързана са променени и считано от 07.09.2025 и към датата на издаване на процесната ЗППАМ не изисква уведомление на собственика на МПС за служебната дерегистрация на автомобила му. Това вероятно е така, защото уведомление за липсата на валидна застраховка ГО дължи информационния център по чл. 574, ал. 10 от КЗ, считано от 01.08.2025 г. Нормата чл. 574, ал. 10 от КЗ предвижда, че информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според ал. 11, компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство. В тази връзка Информационният център обменя информация с компетентните държавни органи, които:

1. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г.) регистрират превозните средства в Република България;

2. осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата;

3. осъществяват контрол върху лицата, извършващи периодичен преглед за техническата изправност на пътни превозни средства;

4. осъществяват контрол върху обществения превоз на пътници и товари.

Според ал. 12, данните от Информационния център – до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на превозното средство.

Така или иначе, прекратяването на регистрацията на МПС е компетентност на началниците на отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по регистрация на превозното средство – арг. от чл. 6, ал. 2, т. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., която се упражнява служебно или по заявление на собственика – чл. 18, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. Правните последици от прекратяване на регистрацията обаче са еднакви, независимо служебно или по инициатива на собственика. И в двата случая прекратяването се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система КАТ – чл. 18б от Наредба № I-45/24.03.2000 г., като се посочва и причината за дерегистрация и чл. 143, ал. 15 ЗДвП (Национален регистър на пътните превозни средства - след изменението и допълнението на закона, ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.). Законът изисква мотивирано волеизявление, а не само извършване на фактическо действие в изпълнение на законово задължение. Следователно, служебното прекратяване на регистрацията на превозно средство е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който се съобщава на заинтересованите лица по общия ред на чл. 18а АПК – чл. 61 АПК, която норма така или иначе не може да бъде отменена от ЗДвП, вкл. с тълкуването което ответникът прави на съдържанието на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след последното му изменение в сила от 07.09.2025 г. В случая няма данни собственикът да е бил уведомен за прекратяване на регистрацията му и след като това е така, тази служебна дерегистрация не е влязла в сила, което означава, че не произвежда правни последици. Съобщаването по реда на чл. 18а АПК се извършва на адресата или упълномощен негов представител. След като такова липсва, то самото прекратяване на регистрацията не е влязло в сила и не произвежда правни последици за своя адресат, тъй като никъде на същото в закона и Наредбата не е придадено предварително изпълнение дори на самата служебна дерегистрация, което обаче само по себе си също за да стартира следва да се сведе до знанието на адресата на акта. След като това е така, ответникът не може да се позовава на това прекратяване, след като същото не е произвело действие, поради което не може на основание същото да издаде процесната заповед, с която за приложи ПАМ, която от своя страна подлежи на предварително изпълнение.

По изложените съображения жалбата следва да бъде уважена, а като последица от основателността й (чл. 143, ал. 1 АПК) на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските в производството за държавна такса в размер на 5. 11 евро. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и след съобразяване с критериите по чл. 36, ал. 3 от същия закон в полза на адв. Р. А. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро, като съдът съобрази фактическата и правната сложност на спора и обема на извършената работа по делото. Посочените суми за разноски следва да се платят от ЮЛ, към което се числи издателят на процесната заповед (доколкото последният няма свой бюджет, с което да отговаря и с който да се разпорежда). Осъждането за разноски е на основание изричната разпоредба на чл. 143, ал. 1 АПК. Отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение, а административният орган има административноправна правосубектност и няма собствен бюджет. Бюджетът е на юридическото лице, в чиято структура е съответният административен орган. Отчитайки тези обстоятелства законът постановява осъждането за дължимите разноски да е в тежест на юридическото лице – в случая ОД на МВР – Велико Тръново, а не на административния орган. Това обаче не превръща юридическото лице в страна по настоящето дело и то не е засегнато от решението, тъй като не е страна по материалното правоотношение, съответно решението не може да е неблагоприятно по смисъла на чл. 210, ал. 2 от АПК. При липсата на качество на лице по чл. 210, ал. 1 и съответно по ал. 2 от АПК, юридическото лице няма право на касационна жалба на решението дори и в тази му част също (виж Определение № 12476 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11969/2018 г., 5-членен с-в), а същото е окончателно според ЗДвП и за страните по него.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – Велико Търново, Четвърти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на П. Ц. И. от ***, ЗППАМ № GPAM 2059051/27.04.2026 г. по чл. 171, т. 1, б. 3) гг) от ЗДвП на мл. автоконтрольор към РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново да плати на П. Ц. И. от *** с [ЕГН], сумата от 5.11 евро (пет евро и единадесет евроцента) разноски за настоящето производство.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново да заплати на адв. Р. Н. А. от ВТАК, [ЛНЧ], с кантора в *** адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 400 (четиристотин) евро.

Разпечатката съдържа 34 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f51e785f-3b86-4485-9014-6a252ba4d2d2