Решение № 508 от 20.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. Пловдив, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско дело № 20225300500013 по описа за 2022 година

П роизводството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ОД на МВР – Пловдив, чрез юрисконсулт И.П., *** против Решение № 2180 от 19.11.2021 г. по гр.д. № 7225/2021 г. по описа на ПРС, с което са уважени предявените от Д. Р. П., ЕГН **********, *** и е осъдено ОД на МВР – Пловдив да му заплати сумата от 1 694, 96 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 1 676, 6 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода 01.04.2018 г. - 30.09.2020 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до 29.04.2021 г. в размер общо на 260, 80 лева, заедно със законната лихва върху главницата, начиная от 29.04.2021 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски за производството по делото в размер на 450 лева с ДДС, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив - 117, 80 лева ДТ и 130 лева депозит за ССЕ.

1

Жалбоподателят счита първоинстанционното решение за неправилно и необосновано, издадено в противоречие на материалния закон . На първо място оспорва изводите на съда, че за служителите на МВР се прилага субсидиарно общия закон. Твърди се, че в Наредба № 8121з -776 от 29.07.2016 г., издадена в процесния период е дадена изчерпателна регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните служители на МВР извънреден труд и нощен труд. Излага подробни съображения за начина, по който следва да се изчислява работното време.

Оспорва и начина на изчисляване на положения нощен труд, като сочи, че липсват мотиви в този смисъл. Цитира съдебна практика в подкрепа на възраженията си. Предвид изложеното моли първоинстанционното решение да бъде отменено. Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за перкомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.

В срок е постъпил отговор от въззиваемата страна Д.Р., с която се оспорва депозираната жалба, като неоснователна по подробно изложени в отговора съображения. Оспорва доводите на жалбоподателя за неприложимост на НСОРЗ. Излага подробни съображения в подкрепа на възраженията си против доводите на жалбоподателя, като цитира съдебна практика. Сочи, че в ЗМВР липсва уредба относно нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта. Посочва, че в чл. 188, ал. 2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд между 22.00 и 6.00 часа се ползват със специална закрила по Кодекса на труда. Твърди, че исковете са доказани по размер от приетата съдебно – счетоводна експертиза, който не е оспорена от ответника, като сочи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че нормата на чл. 187, ал. 4 ЗМВР е с материалноправен характер, поради което следва да се плилага занапред след датата на изменението за последното тримесечие на 2020 г. С оглед изложеното моли обжалваното решение да се потвърди. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР вр. с чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.Приел е, че е сезиран с иск от Д. Р. П. против ОД на МВР Пловдив за осъждане на ответника да му заплати сумата 1 694, 96 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 1 676, 6 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода 01.04.2018 г. - 30.09.2020 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до датата на подаване на исковата молба в размер общо на 260, 80 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба съображения.

Ответникът Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

Претендира разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

По делото не е спорно, че ищецът е държавен служител и през периода 01.04.2018 г. – 29.04.2021 г., е заемал длъжността държавен служител в ответната ОД на МВР - гр. Пловдив на длъжност “***“ на Сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Карлово при ОД на МВР – гр. Пловдив, което се удостоверява и от приетите писмени доказателства. Не е спорно и че за този период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал нощен труд. Представени са и заповеди за допълнителни възнаграждения и справка за0020, платежни бележки за начислени и изплатени възнаграждения.

По делото е допусната и приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която за периода от 01.04.2018 г. до 29.04.2021 г. ищецът е отработил общо 1836 часа нощен труд. Преизчислен в дневен с коефициент 1, 143 нощният труд възлиза на 2098,4 часа и разликата в двете 3 стойности е в размер на 262,4 часа, представляващи положен извънреден труд на стойност 2197,56 лева, които не са изплатени на ищеца. Според ССчЕ, мораторната лихва, изчислена върху всяка тримесечна/месечна/ сума на извънредния труд, считано от падежа на плащането (1-во число на месеца следващ тримесечието /месеца/ на начисляването) до завеждането на исковата молба, е в размер на 266,17 лева. Установени са отработените от ищеца Д.П. часове нощен труд за периода от 01.04.2018 г. до 30.09.2020 г. са 1467 часа след приравняването им в дневен труд с К 1,143 стават 1676,6 часа.

Разликата от 209,60 часа представляват положен извънреден труд в стойностно изражение в размер на 1694, 96 лв., като е изчислена и мораторната лихва в размер от 260,80 лв. Вещото лице е посочило, че размерът на отработените от ищеца Д.П. часове нощен труд за периода 01.04.2018 г. до 11.07.2020 г. са 1336 часа, след приравняване им на дневен труд с К 1,143 стават 1526,9 часа, като разликата от 190,90 часа представлява положен извънреден труд в стойностно изражение в размер на 1530,11 лв., а мораторната лихва е 252,61 лв. Установено е, че на ищеца не е изплащан извънреден труд на основание приравняне на нощния труд в дневен.

С обжалваното решение районният съд е приел че с оглед разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата от 2007 г. (която е приложима в конкретния случай предвид характера й на специална норма по отношение на ЗМВР и Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. за неуредените от тях случаи), положеният от ищеца нощен труд за периода е следвало да бъде приравнен на дневен с коефициент 1, 143 и съответно – да бъде допълнително заплатен този приравнен на дневен положен от ищеца нощен труд. Приел е, че се установява от заключението на ССЕ, че положените от ищеца часове нощен труд през процесния период след приравняването им на дневен труд с коефициент 1, 143 стават 1 676, 6 часа и за тях се полага допълнително възнаграждение в размер общо на 1 694, 96 лева (които не са били изплатени на Д.П.), а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 260, 80 лева.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери (съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото на 22.10.2021 г. изменение на обективно съединените искове) съвпадат с установените от ССЕ действително дължими размери, първоинстанционният съд е намерил, че обективно съединените искове се явяват доказани по 4 основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 29.04.2021 г. – датата на подаване на исковата молба.

Настоящият съдебен състав счита, че за част от периода така постановеното и обжалвано от ответника решение е правилно и законосъобразно, като приема за основателно възражението на жалбоподателя, касаещо изменението на ЗМВР с ДВ бр. 60/2020 г.

Съгласно Наредба № 8121з-407 от 2014 г., отменена с приемането на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. изрично е предвидено, че "При сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 и 6. 00 часа за отчетния период се умножава по 0, 143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период", като в приетите след това няколко наредби липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.

В член 10 от Директива 2003/88/ЕО са предвидени гаранции при полагане на нощен труд, като е наложено изискване към държавите –членки, да подчинят работата на определени категории работници, които полагат нощен труд, на определени гаранции при условията, определени в нац. законодателство и/или практика, в случай на работници, които излагат на риск безопасността или здравето си, който е свързан с полагането на нощен труд.

Съгласно член 187 , ал. 3 от ЗМВР (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп., бр. 81 от 2016 г., относно изречение първо, в сила от 14.10.2016 г., относно изречение второ, в сила от 1.02.2017 г.) Работното време на д. с. се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период.

За ищеца отчитането е сумирано за тримесечен период. Прилагането на сумираното изчисляване на работното време е с цел създаване на по-гъвкава организация на работа, но това изчисляване не следва да бъде в ущърб и да засяга правото на работника и служителя касателно максималната продължителност на работната седмица и работната смяна. Полагането на нощен труд води до физиологични, здравни и социални проблеми, като същият също така е признат като рисков фактор за здравето на работещите и 5 безопасността на труда.

В член 188, ал. 2 от ЗМВР, е предвидена специална закрила на служителите, полагащи труд между 22. 00 и 6. 00 часа. При полагане на нощен труд, сборът от работните часове по графика на служителя се изчислява след превръщането на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд. Това превръщане, съгласно НСОРЗ, се извършва с коефициент, който се определя като съотношение между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на нощното работно време, поради което в графика за работа следва да бъдат заложени часове, които след превръщането на нощния труд в дневен да дават работен ден от 8 часа, за да не се допусне работа над определената за съответния период от време норма. Изключение е предвидено в хипотезите, когато за съответното работно място е установено намалено работно време, както и когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта, доколкото в тези хипотези не се извършва превръщане на нощните часове в дневни.

Превръщането има за цел месечната норма да бъде определена така, че да не води до полагане на извънреден труд. За периода до 11.07.2020 година е налице празнота в уредбата относно сумираното отчитане на работното време за служителите на МВР, доколкото в ЗМВР не е била определена нормална продължителност на работното време през нощта от 8 часа. Съгласно член 46, ал. 2 от ЗНА, когато нормативен акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.